Историята на могъщия Duesenberg V16 с обем 55,6 литра и мощност 900 коня
Братята Фредерик и Аугуст Дюзенберг започват да конструират двигатели с вътрешно горене през 1900-та година, като по това време Фредерик участва във велосипедни надпревари. Американските братя правят първия си автомобил през 1905, а на следващата година основават Mason Motor Company, кръстена така заради финансовата помощ на адвокат на име Едуард Мейсън.
След няколко обстоятелства, които не е необходимо да цитирам, е поставено началото на Duesenberg Automobile and Motors Company. Годината е 1912, а първата кола с марката Duesenberg участва в „Индианаполис 500“ през 1914, финиширайки на 10-о място. В хода на Първата световна война братята произвеждат двигатели за авиацията, а през 1920 рестартират автомобилната компания с дебюта на Duesenberg Model A – първата серийна кола с хидравлични спирачки и първата в САЩ с редови 8-цилиндров двигател, заради което моделът е познат и като Duesenberg Straight Eight (тук долу).
Това, което виждате в кратката галерия е Duesenberg H, епичен мотор именно от авиационния период на компанията. Американското правителство поръчва 2000 броя мотори Liberty, но скоро след това заявката е променена на също толкова Bugatti-King U16 агрегата (на снимка тук долу). Двигател първоначално проектиран от Еторе Бугати и произвеждан във Франция, на практика два обединени редови 8-цилиндрови агрегата с обем от 24,3 литра и мощност от 410 к.с. В последствие моторът е изработен в около 40 екземпляра и в модерната фабрика на Duesenberg Motors Corporation в Ню Джърси, по лиценз.
Фред Дюзенберг обаче имал свой проект за още по-грандиозна машина способна да генерира 800 к.с. Правителството на САЩ проявило интерес и поръчало четири мотора за тестове. Колосът с V16 конфигурация и 45 градуса ъгъл между двете банки, с общ работен обем от 3393 куб. инча или 55,6 литра. Самите цилиндри били фрезовани и обединени от щампи от стомана клас 18, във водна риза, по подобие на тогавашните агрегати на Mercedes.
.jpg)
Всеки цилиндър разполага с по три клапана, един всмукателен и два изпускателни, контролирани от характерната за Duesenberg лостова система, която може да видите на една от снимките (горе). Горивото се осигурява от четири карбуратора Miller, запалването е магнитно двойно Dixie, захранвано от две дистрибуторни капачки Delco.
Очакванията били Duesenberg H да генерира над 700 к.с. или 800 коня с редуктор, който позволява по-голяма скорост на коляновия вал. За тестване на агрегата била създадена специална установка от три електрически дианмометъра Sprague свързани един за друг (снимката тук горе). Резултатите наближавали 900 к.с.
.jpg)
Първите тестове от страна на армията били насрочени за за 31 декември 1918, но подписването на примирието на 11 ноември слага край и на проекта. С дължината си от над 2,1 метра обаче, Duesenberg H така или иначе бил прекалено голям за който и да е самолетен фюзелаж по онова време. Тук горе може да видите снимка на агрегата редом до Bugatti-King U16, на аеро изложението в Ню Йорк. Вижда се, че американският мотор е осезаемо по-голям от френския проект. В момента съществуват само два екземпляра Duesenberg H, единият се намира в Националлия музей на въздуха и космоса на института Смитсониън във Вашингтон, а другият – в Автомобилния музей на Auburn Cord Duesenberg в Индиана.