MG X-Power SV-R е чудесен провал. Това се продава на 92 км за 99 500 евро


17 Feb 2023

Историята на MG X-Power обединява тази на няколко други марки, и за съжаление се оказа провал, който дори води до фалита на MG Rover Group. Колата имаше потенциал, дори си спомням, когато я видях за пръв път на снимки, беше в епизод на BBC TopGear, а в по-късно издание Джеръми я кара и беше впечатлен от скоростта, звука и визията. И ужасен от интериора.

Всичко започва към края на 90-те, когато MG Rover Group купува бутиковата италианска марка Qvale, която по това време произвежда модел наречен Mangusta. Той е хомологиран за САЩ, продава се относително добре там и MG решават, че ще е чудесна идея да базират на него техния нов спортен автомобил, защото, ами, пазара в САЩ.

Проектът е кръстен X80, а първият прототип е показан през юни 2001 г. Отзивите за визията обаче не са съвсем положителни, мнозина я определят, като прекалено сдържана, затова серийният модел, който дебютира година по-късно, е променен. Дизайнът му е оптимизиран от не кой да е, а от Питър Стивънс, човекът отговорен за това как изглежда McLaren F1.

Базата е на Qvale Mangusta, но тя самата използва доста части от Ford и по-специално Mustang. С такъв произход е и моторът на MG X-Power SV, който в базовата версия е атмосферен 4,6 V8 с 320 к.с., а в тази на колата, която сега се продава, SV-R, е 5,0 с 385 к.с.

Производството на автомобила било логистичен кошмар, до голяма степен и заради карбоновото шаси. Някои външни панели се правели от въглероден композит във Великобритания, след което се изпращали за сглобяване в Торино. Оттам отпътували за Модена, където била централата на Qvale и където се изработвала самата карбонова носеща конструкция.

След което всичко това се изпращало във фабриката на MG Rover в Лонгбридж, за финално сглобяване. За което се използвали и части от други автомобили, като например фарове от Fiat Punto Mk2 и стопове от Fiat Coupe. Външните дръжки на вратите са от MG TF, а вътрешните от Rover 75, от който са взети също копчетата за стъклата и огледалата.

Крайният резултат виждате и в тази галерия. Интересно изглеждаща кола с дължина от под 4,5 метра, която тежи 1540 кг и може да вдигне 100 км/ч за около 5 секунди и да развие над 280 км/ч. Във видеото Джеръми казва, че със 160 мили в час (ок. 260 км/ч), разходът е 1 кг бензин в минута. А крайният резултат от финансова гледна точка е провал. Произведени са едва 82 автомобила, като тогава цената е започвала от 65 хил. паунда за базовия модел и от 83 хил. (93 хил. евро) за SV-R. Дори престижният факт, че Роуън Аткинсън си купува екземпляр, не успява да помогне.

Екземплярът от галерията се продава през холандския дилър autoleitner.nl и е с ляв волан, което го прави още по-рядък, такива са само 21 коли. Пробегът е „нов“, 92 км, а скоростната кутия е ръчната – имало е опция за 4-степенен автоматик. Така, че ако си търсите „турбо екзотика“ за около 200 хил. лв., чието бъдеще не е съвсем сигурно, по отношение на запазването на стойност, имате вариант.

Сбогом V10!