Това е странната история на 16-цилиндровото 2-тактово Monaco Trossi от 1935
Не е необходимо да сте автомобилен или какъвто е да инженер за да разберете, че тази кола е доста различна от останалите. Бърз поглед е достатъчен да прати мислите в посока „Тук има нещо странно“. А реално, в това Monaco Trossi няма почти нищо обичайно. Това е историята на един от най-причудливите и неуспешни състезателни Гран При автомобили.
Проектът е дело на Аугусто Монако (с карирания пуловер горе), роден в Буенос Айрес, но завършил в Торино, талантлив инженер с няколко успешни състезателни автомобила зад гърба си. Той обединил сили с негов колега и пилот на име Джулио Аймини, за създаването на кола за Гран При отговаряща на изискванията за маса от минимум 750 кг.
Първоначалните скици и опити явно за изглеждали обещаващо, щом самия Джани Аниели помага на Монако и Айрес, като им предоставя мощности в „Лингото“, фабриката на Fiat, където да тестват новия двигател. Той е една от най-странните особености на Monaco Trossi.
Моторът е радиален, като при самолетите от онова време, с работен обе, 3982 куб/см и 16 цилиндъра. Самите цилиндри са наредени в две редици от по осем, като всеки преден е свързан в двойка със съответния задностоящ, всеки си има собствено бутало и биела, но са с обща горивна камера и свещ. Друг любопитен факт е, че е двутактов, а максималната му мощност от около 250 к.с. се постига при 6000 об/мин. Пълненето пък е с два механични компресора Zoller M 160. Друга странност е, че задвижващите колела са предните, през 4-степенна скоростна кутия. Масата на машината е 710 кг., което означава над 750 кг с пилота и влизане в регулациите.
Един от проблемите обаче бил разпределението на тази маса – съотношението 75% на предната ос и 25% на задната. Оказало се (изненада!), че това води до сериозно недозавиване и трудно управление на колата. Постоянното прегряване на мотора също било проблем, което отказало Аниели от помощта още в ранна фаза на проекта. Именно тогава Монако намира нова финансова опора в лицето на Феличе Троси (зад волана на снимката най-горе), успешен състезател с отбора на Alfa Romeo.
Моментът на истината дошъл при първите ходови тестове на Монца. Колата карали и двамата пилоти, Аймини и Троси, с намерение да стартират по-късно в Гран При на Италия (1935 г.). Резултатите от теста не били добри. Освен склонност към прегряване, 16-цилиндровият мотор унищожавал и свещите. Най-сериозният проблем обаче, който обрекъл машината на вечен покой бил именно бруталното недозавиване.
Така амбициозният и интересен проект Monaco Trossi никога не достигнал до карирания флаг. След смъртта на Троси неговата вдовица дарила колата на Автомобилния музей в Торино, където се намира и до днес. Имах щастието да посетя въпросния музей в края на миналата година и определено препоръчвам на всеки дори малко заинтересуван да го направи.