Schienenzeppelin: пропелерният влак от 1929 с BMW V12, който развиваше 230 км/ч
„Какво ще стане, ако проектирам локомотив-влак с формата на дирижабъл, направя го от алуминий, а отзад му завинтя два авиационни двигателя BMW, които да въртят пропелер?“. Вероятно нещо подобно се е запитал немския инженер Франц Крукенбер в края на 20-те години на 20-ти век. Крукенберг бил военноморски инженер по образование и критик на тогавашните дирижабли, заради взривоопасния водород, който използвали за генериране на подемна сила. Риск, който резултира в трагедията с Хинденбург на 6 май 1937 г.
Отново към Schienenzeppelin, най-известното творение на Франц Крукенбер. Машината е проектирана през 1929 г. в Хановер, като основната конструкция била алуминиева, а формите – обтекаеми, в стила на актуалните тогава дирижабли. Първоначалният проект за задвижване бил с два свързани 6-цилиндрови BMW IV, но по-късно Крукенбер избрал един 12-цилиндров BMW VI, който да върти пропелер с четири перки, по-късно сменен с такъв с две.
Малка скоба за BMW VI, това е един от най-важните за Германия авио двигатели преди Втората световна война. Машина с работен обем 46,9-литрa, водно охлаждане, 60 градуса ъгъл между банките с цилиндри, способен да генерира до 750 к.с. със 87-октаново гориво. Версията във влака на Крукенбер била с по-скромните 600 коня. Основното приложение на този мотор (произвеждал се е в няколко разновидности) е бил самолета Heinkel He 51, като моторът се е правил и под лиценз в Япония, Kawasaki Ha-9 за самолета Kawasaki Ki-10, а също и в СССР под името Mikulin M-17, за прилагане в Tupolev TB-3, Polikarpov R-5 и Beriev MBR-2.
Пак към „космическия“ влак. Благодарение на леките сплави масата му била относително ниска, малко над 20 тона, при дължина от 25,85 метра и височина 2,8 метра. Завършена е през пролетта на 1930, а на 10 май 1931 г. развива скорост от над 200 км/ч. На 21 юни 1931 г. пък записва рекорд – 230,2 км/ч, по отсечката Берлин-Хамбург. Рекордът е за железопътно превозно средство, който не е надминат до 1954 г. Друг рекорд на Schienenzeppelin е за железопътно превозно средство задвижвано от бензин, който стои и до днес.
С капацитет от 40 пътници, футуристична визия и способен на рекордни скорости, Schienenzeppelin се оказва комерсиален провал. Сигурността била основно притеснение, заради открития пропелер, който не е най-добрата комбинация с тълпите от хора по пероните. Друг проблем бил актуалният за БДЖ – състоянието на железопътната мрежа, което не позволявало на машината да разгръща пълния си потенциал. Стръмните изкачвания също не били възможни за Schienenzeppelin, което пък налагало наличието на допълнително задвижване.
В резултат машината „живее“ малко по-малко от 10 години, до 1939, когато е нарязана за скрап. Но остава в историята, като едно от най-радикалните железопътни превозни средства и изглежда мега яко.
