Карахме Taycan Turbo GT, най-мощното Porsche правено някога
Винаги съм харесвал физиката, защото тя обяснява как работи света около нас. За разлика от сухата алгебра, тя може да се онагледява с най-различни опити. Поставяш два магнита един до друг и бам, залепват се с противоположните си полюси. Обръщаш чаша с вода върху лист хартия - тя остава в съда. Забавна е, подхранва любопитството ти, кара те да мислиш по приятен начин.
Porsche Taycan Turbo GT е като 4D урок по физика. Имаш данните в писмен вид, цифри и различни впечатляващи характеристики, които колата онагледява по спиращ дъха (буквално) и труден за осъзнаване начин. Четвъртото измерение в случая е усещането, не само зад волана, без значение на кое място седиш, доминирано най-вече от силите при бруталното ускорение.
2,2 секунди от 0-100 км/ч, при Turbo GT с олекотяващия го с около 70 кг пакет Weissach. Две и две от място. Прочетете пак предишното просто изречение, за толкова тежащият 2,3 тона автомобил започва да изминава по 28 метра всяка секунда. Това обаче само в този конкретен момент, защото четири секунди по-късно Porsche Taycan Turbo GT вече се движи по 56 метра в секунда. Ускорението на колата от 0-200 км/ч е трудните за осъзнаване 6,4 секунди. Шест и четири до двеста. С половин секунда по-бавно, отколкото Golf GTI вдига… 100 км/ч. И който е с 830 кг по-лек.
Трудно ви е да си го представите? Зеленият терен на националния стадион „Васил Левски“ е дълъг 120 метра. Taycan Turbo GT потегля от място и 6,4 сек по-късно го прекосява за около 2 секунди. Като след това, ако не отстъпите от газта, скоростта продължава да нараства и спира да се увеличава при 305 км/ч. Така може да си възпроизведете имагинерно външната гледан точка.
Как се усеща това ускорение в автомобила? Откровено казано, може да бъде и неприятно. Вълнуващо, замислящо и предизвикващо дисбаланс на вестибуларния апарат, ако го повторите няколко пъти, един след друг. Аз го изпитах два пъти, веднъж от пасажерската седалка, с инструктора на Porsche зад волана, а после с разменени места. Тялото на нормалния човек просто не е подготвено за подобно нещо в кола. Не съм бил изстрелван с огромна прашка, но предполагам, че бих се усещал по много сходен начин. Виждаш конусите за спиране в края на пистата, като оранжеви точици, а няколко секунди след това са по-големи точки, но вече в огледалата ти.
Ако не седях в серийните са модела седалки тип „корито“, а на пода на колата (не че, някога бих го искал), щях да заема позиция „супермен“ в момента, в който пусна спирачката при активиран Launch Control. Опционално се предлагат и 3D принтирани „корита“ (+5349 лв.) с три различни степени на твърдост, а задните седалки ги няма. Така е при пакета Weissach, който идва с фиксиран карбонов спойлер отзад (220 кг сила на притискане), както и с оптимизирана аеродинамика отпред и под колата. Стандартният Turbo GT без Weissach е една идея по-бавен: 2,3 сек 0-100 км/ч и 6,6 сек от 0-200, като второто пак е с 1,3 сек по-добро от спринта на Taycan Turbo. Максималната скорост на „обикновения“ GT e 290 км/ч.
Това, което ми е трудно да си представя е какво усещат гумите в моменти на ускорение. Turbo GT с Weissach пакет тежи 2295 кг, плюс мен и инструктора, колата се доближава до 2,5 тона. Похвала заслужават и специалистите на Pirelli - най-мощното серийно Porsche в историята се предлага само и единствено с гуми на италианската марка. Те са разработили два варианта за най-мощното серийно Porsche в историята - P Zero R, с каквито карах колата аз, както и полусликовете P Zero Trofeo RS, като и в двата случая са с размери 265/35 ZR21 отпред и 305/30 ZR21 на задната ос, за която работи 2-степенна скоростна кутия, допринасяща за бруталното ускорение.
Ускорение, за което най-голям виновник е мощността, 580 кВт или „само“ 789 к.с. При лаунч контрол обаче скача на 760 кВт или 1033 коня, но и това не е максималният възможен пик. От Porsche казват, че за около две секунди мощността може да скочи до 815 кВт, които са 1108 коня… Максималният въртящ момент също е сериозен – 1240 Нм, без от марката да уточняват точно кога.
Безспорно, Porsche Taycan Turbo GT е изумителен автомобил, по отношение на динамиката в права линия. Но и не само в права. Не карах колата много, само на затворено трасе, но достатъчно за да се убедя, че моделът е мега пъргав и при слалом, но и нещо още по-важно – може да бъде комфортен. Най-силните страни на Taycan, на модела като цяло, са две – бързината и всестранния талант на окачването.
Преди 4 г. имах възможността да карам Turbo S в продължение на седмица и още тогава, когато колата бе съвсем нова, бях изумен как Taycan може да се носи с маниера на луксозна лимузина. Контрастът между плюшеността на въздушното окачване и сякаш свиващото мозъка ускорение, е невероятен. Наскоро Porsche ревизира тотално първия си електрически модел и въведоха новата Active Ride система, която няма да обяснявам какво точно представлява, а само ще кажа, че се предлага само при него и в Panamera и сякаш почти напълно изолира купето от пътя, независимо колко неравен е той. Вече всеки Taycan идва с въздушно окачване, а Active Ride е стандартно за Turbo GT.
Всъщност, новостите при Taycan са много, някои от тях вече съм ги споделял в статии и дори във видеото ми от статичното представяне на лодка по река Вълтава. Останалите и как точно се усещат при каране? Очаквайте видео и от теста на модела в Хърватска, където успях да се докосна за кратко и до Taycan Turbo GT, най-мощното Porsche правено някога.
