Хидропланът-рекордьор: Macchi M.C.72 с 24-цилиндров 50-литров мотор Fiat
Тестовият пилот Франческо Анджело. 
M.C.72 в Историческия музей на италианските ВВС в близост до Рим. 
Schneider Trophy в Музея на науката в Лондон. 
Марио Кастолди, авиоинженерът зад проекта M.C.72. 
Вниманието ми към машината бе привлечено първо от нейния двигател - Fiat AS.6, който е съставен от два AS.5 V12. Тоест, V24 с по четири клапана на цилиндър (общо 96 клапана), чийто работен обем е 50,25 литра. Горивната му система е карбураторна, охлаждането е водно, а за вкарването на въздуха се грижи компресор, въртящ се 19 хил. оборота, осигуряващ налягане от 1,82 бара. Колосът тежи 930 кг и генерира между 2500 и 3100 к.с. при 3300 об. мин.
Този могъщ мотор е запален за пръв път през 1930 г., като предназначението му е задвижване на самолета Macchi M.C.72, създаден с една единствена цел - Schneider Trophy. Това е надпревара за скорост за хидроплани и летящи лодки, провеждала се в периода 1913-1931 г. В последната година се решава трофеят да остане за постоянно при британците, с което се поставя и краят на гонките. Физически, денс, самият трофей може да бъде видян в Музея на науката в Лондон (на снимката долу).
Обратно към мега машината обаче. Macchi M.C.72 е дело на италианската Macchi Aeronautica, която и преди това има история в преследването на рекорди за скорост с този тип летателни апарати. Моделът М.39 например печели Schneider Trophy през 1926 г., поставяйки рекорд от 396 км/ч. Последвали M.52, M.52R и M.67, но победата на италианците постоянно се изплъзвала.
M.C.72, както и изброените по-горе модели, е проектиран от Марио Кастолди. Предната част на фюзелажа e изработена от метал, задната от дърво, с дървена обшивка над конструкцията от прегради и лонжерони. В носът се помещава и маслен резервоар, чиито външни стени са изложени на въздушния поток, с цел охлаждане.
Последното било едно от предизвикателствата на M.C.72, особено като се има предвид сериозния мотор. Крилата също са метални, с вградени в тях радиатори. Двата поплавъка също помещавали радиатори - предният за водата, а средният и задният са маслени. Водни радиатори били поставени дори в подпорите, свързващи поплавъците с фюзелажа, а под самия него, при горещо време, се монтирал още един, в секцията от кокпита до опашката.
Дължината на хидроплана е 8,32 метра, а размахът на крилата – 9,48 м, като площта им е 15 кв. м. В най-широката си част фюзелажът е 3,3 метра, а мястото за екипаж е само едно, това на пилота. M.C.72 тежи 2505 кг празен, над 900 от които се дължат на гигантския двигател, генериращ 2851 к.с. Последният върти два пропелера с по четири лопатки, закачени на една ос, но в противоположни посоки.
Първият полет на Macchi M.C.72 е осъществен през юли 1931 г., но поради проблеми с двигателя, хидропланът така и не успява да се включи тогавашното издание на Schneider Trophy, което се оказва и последното. Въпреки това, техническото усъвършенстване на самолета продължило, в преследване на рекорда за скорост. Самият Бенито Мусолини проявил интерес към проекта и дори го финансирал със средства от държавния бюджет. За съжаление, в процеса на подобряване на самолета, двама пилоти загубили живота си. След 35 полета обаче, машината най-накрая демонстрирала потенциала си, поставяйки рекорд на 10 април 1933 г. – скорост 682 км/ч над водата. В кокпита бил тестовият пилот Франческо Анджело (на снимката тук долу).
Хората от екипа зад проекта не били напълно удовлетворени, въпреки историческия момент, защото знаели, че M.C.72 може да премине границата от 700 км/ч. Което се доказало на 23 октомври 1934 г., отново с Анжело зад щурвала, регистрирайки 709,207 км/ч през три контролни прелитания. До ден днешен, тази скорост отстива ненадмината от хидроплан с двигател с вътрешно горене, задвижван от пропелери. Рекордният полет е и последният на Macchi M.C.72.
Днес е запазен само един екземпляр M.C.72, именно машината, поставила рекорда през 1934-та. Тя може да бъде видяна в Историческия музей на италианските ВВС в близост до Рим.