Тествахме новия Ford Capri
Capri. Думичка, която носи емоции – за някои това е първото спортно купе, което са управлявали. За други – плакат на стената в детската стая. Когато Ford обяви, че ще върне името, последвано от думите „електрически SUV“, мнозина се намръщиха. Какво общо има практичен семеен кросоувър със задно задвижване с бунтарския дух на оригинала?
Затова решихме да проверим сами. Закарахме новия Ford Capri по реален маршрут – София – Ниш – София, в типични условия, които всички ние срещаме всеки ден: магистрала, граничен трафик, малко планински пътища и достатъчно повод да се провери и динамиката, и комфортът, и практичността. С трима души и прилично пълен багажник, при около 15 градуса навън.
Дизайн и интериор
На живо Capri изглежда по-добре, отколкото на снимка. Дори доста по-добре. Визията не крещи, но излъчва увереност. Формата е спортна, с покривна линия тип купе, относително къс заден надвес, а отпред – светлинен подпис, който напомня Mustang Mach-E, но е по-обран. Силуетът е балансиран – не прекалено агресивен, не прекалено семеен. Визуално, това е автомобил, който спокойно можеш да паркираш пред офис сграда или до палатката в някой планински къмпинг, без да изглежда не на място.
Отваряш вратата и се озоваваш в свят, който е напълно непознат. Както е добре известно, Capri (и европейският Explorer) са създадени на MEB платформата на Volkswagen, която се използва също от ID.4 и ID.5, както и много други електрически автомобили. Но прилики между братовчедите от Волфсбург и новия Capri на практика почти няма. Изключение правят бутоните за управление на прозорците на шофьорската врата (толкова ли беше трудно да са четири, а не два, както при VW?!), графиката на екрана пред шофьора и други далеч по-малки детайли. Като цяло, интериорът е изчистен, с модерен минимализъм, просторен и удобен. Материалите не са луксозни, но са здрави и добре съчетани. Панелите прилягат добре, нищо не издава нежелани звуци.
Седалките са удобни за дълъг път. В зависимост от версията и оборудването, можете да получите масаж на предните седалки, но обдухване все още няма. При 3-ма възрастни с багаж, нито веднъж не чух оплакване за липса на място, нито отпред, нито отзад. Особено похвално е пространството на задния ред – Capri изненадва с широчина, която сме свикнали да виждаме в по-големи автомобили.
Минуси? Нищо фатално, но аудиосистемата Bang & Olufsen, която по каталог звучи обещаващо, в реални условия не покри очакванията. Звукът е плосък, липсва дълбочина и баланс при високи честоти. При по-силен звук се появява дори леко „резонансно“ усещане в панелите – нещо, което не би трябвало да съществува при марка като B&O.
Задвижване и пътно поведение
Когато потеглихме по магистралата към Ниш, беше ясно, че Capri няма да е спортен автомобил в класическия смисъл. Но това, което ме изненада, беше зрелостта в поведението му. При 120–130 км/ч – обичайната ни крайсерска скорост – автомобилът стои уверено, стабилно и предсказуемо. Кормилното управление не е остро като бръснач, но е приятно линейно и доста по-директно от това на моделите от Волфсбург. Окачването е отлично балансирано – нито твърдо, нито меко – с достатъчно контрол в завои, без наклоняване на каросерията. Запазената марка на Ford - окачване и кормилно управление - абсолютно отстоява себе и в Capri.
Ускорението – в случая с AWD версията и 340 к.с. – е достатъчно, за да изпревариш тир с едно натискане. Реакцията е мигновена, но не брутална – характерна за много съвременни EV-та. От 0 до 100 км/ч за 5.3 сек звучи спортно, но Capri го прави с грация, не с насилие. И доставя удоволствие, макар и съвсем различно по характер от това на оригиналния Capri.
Шумоизолацията също заслужава комплимент. Въпреки че участъци от магистрала „Европа“ са в не особено добро състояние, в купето почти не се усещаха вибрации или шум от гумите – нещо, което допринася за усещането за премиум продукт.
На хартия, Ford обещава до 627 км пробег, но ние предпочитаме числата от реалността. След почти 400 км пътуване, при средна температура 15 градуса и средна скорост около 110 км/ч, Capri ни върна среден разход от 20 кВтч/100 км. Това е напълно в нормите за класически SUV с двойно задвижване, пълен багажник и реално каране – без опити за хипермайлинг. Говорим за версията с 4х4 и 340 к.с. От опит можем да кажем, че по-маломощната (286 к.с.) само на задно предаване сваля от този разход и постига по-голям общ пробег. Реалният пробег при това темпо е около 400–420 км.
Семейни гени, различно възпитание
Много се изписа, че Capri е „Ford версията на ID.5“ – и донякъде това е вярно. Но усещането зад волана е напълно различно. Ако ID.5 (както и ID.4) е практичен и рационален до болка, Capri е малко по-жив. Реакциите му са по-остри, седалките по-спортни, а динамиката – макар и сходна на хартия – се усеща една идея по-подредена.
A от всичко това, в крайна сметка, печели потребителят. Колкото повече различни пазарни ниши се запълнят, толкова повече клиенти ще намерят най-доброто за своите нужди. А какъв е точно таргетът на Capri? Най-добре могат да отговорят създателите му, но според мен тук се гонят млади семейства, които ценят не само практичността, но и атрактивната визия и малко по-спортното поведение на пътя.
И накрая…
Ford Capri 2025 не е автомобил, който ще накара поколението на оригинала да изпищи от вълнение. Но е отличен пример как една марка може да използва легендарно име, за да привлече внимание към продукт, който иначе рискува да остане в сянка. Capri е компетентен, модерен, бърз, просторен и практичен. А най-важното – усеща се като автомобил с индивидуалност, въпреки че произхожда от друг продукт
Capri не претендира да бъде спортна кола, каквато беше предшественикът му. Той просто е добър електрически SUV. И ако трябва да носи име от миналото, по-добре да е име, което означава нещо. Ford може и да е сменил духа на Capri, но не го е обезличил. И това, в свят еднообразни автомобили, е повече от достатъчно.
