Разходка с VW Т2 по Екватора
Когат Фред Серуво бил на 12 години, баща му го отвел встрани и му казал: „Сине, трябваше да почакаш, но вече ти е време. Ще получиш собствен автомобил. И можеш да избираш: „костенурка“ или „комби“.“
Малкият Фред не мислил дълго. И избрал VW Bus, по-точно Т2. Тук, около Екватора, не го наричат Bulli, а „комби“. Бащата на Фред бил един от най-големите търговци на резервни части за VW в Уганда, имал магазин в столицата Кампала. И така Фред израснал с неповторимия звук на „костенурките“ и бусовете. Навремето, преди началото на новия век, когато страната още не била наводнена от малките бусове на Toyota, „комби“ било най-масовото маршрутно такси в града.
В днешни дни Фред вече е на 28 години. Женен е, има 8-годишна дъщеря Клои. Но тази сутрин се грижи единствено и само за Betty. Betty е на близо 40 години и е златистооранжев VW T2. Betty има още двама братя – Dude и Piglet. Фред е седнал на покрива на Betty и гледа към долината, към джунглата. Над дърветата се стеле гъста мъгла. И цари спираща дъха тишина. „Още като дете бях обсебен от тези автомобили“, казва Фред и ме гледа подчертано сериозно. „Още на 10-годишна възраст можех по звука на преминаващо „комби“ да позная дали всичко е наред с него. И бях истински щастлив, когато вече имах собствено и можех да го човъркам.“
Хората, които работят своята професия мечта, са щастливци. От тази гледна точка Фред вероятно може да се нарече един от най-щастливите хора на света. От 2011 година работи за фирмата Kombitours, която предлага разходки и сафарита из националните паркове. Kombitours разполага с три буса T2: Betty, синия Dude от 1976 година и червения Piglet, производство 1977 г.
Стивън Кресуел – 27-годишен британец, основал фирмата и наел Фред като шофьор, механик и ръководител на автопарка. Повелителят на бусовете от джунглата е не само нещо като „лечител“ за старата техника на VW, но и притежава германски добродетели, които съвсем не са типични за Африка: методичност и надеждност. „На бизнеса няма да се отрази добре, ако един от нашите олдтаймери закъса заедно с туристите в някой отдалечен район“, казва Кресуел и приятелски потупва Фред по рамото. И това никога не се е случвало. Тъй като Фред изобщо няма да си го прости. „Когато карам нашето старо „комби“ – казва той, – винаги се вслушвам много внимателно в звуците. И ако чуя нещо подозрително, още при следващото спиране лягам под автомобила да огледам или проверявам двигателя.“ Това също го е научил от баща си. Дори и когато пътниците в задната част слушат силна музика, той усеща автомобила чрез вибрациите на волана или скоростния лост. Междувременно Фред Серуво вече е слязъл от покрива на Betty и уверено управлява автомобила по покритите с червена пръст пътища, които тук се наричат мурам. След дъждовния сезон трябва да е особено внимателен и да избягва дълбоките коловози и кратери. От няколко дни е екстремно сухо и финият червен пясък прониква и през най-малките фуги на буса. Това е бавно, изморително пътуване, но Фред и Betty се справят с лекота. Целта на пътуването е Мамамба Бей, на северния бряг на езерото Виктория. Типичен дневен маршрут за фирма Kombitours. Четири часа натам, после разходка с лодка из блатата – и накрая четири часа обратно. Фред казва, че скоростта на автомобилите никога не го е интересувала, дори и като дете.
„Най-сериозни проблеми сме имали с амортисьорите“, обяснява той, докато бавно подскачаме по разбития черен път. Смяната им се налага след всеки три 8-дневни пътувания, резервните части се доставят от съседна Кения. Ако и там няма, ще чака доставка от Великобритания. А това може да отнеме доста време. Да, за него най-голямото предизвикателство е намирането на оригинални резервни части. С истински амортисьори на VW бусът би могъл да се движи години. Скоростните кутии и съединителите на Betty, Dude и Piglet също не са в перфектно състояние, но Фред се справя. Благодарение на дългогодишния си опит. А двигателите? Няма проблеми, работят. „Свещите на Bosch са вечни“, допълва Фред. Единствено двигателят на Dude е сменен. Гумите? Купувам най-добрите, които мога да намеря. Издържат по около 9 месеца, ако всяко „комби“ прави по две разходки с туристи седмично.“ И ако нещо му липсва при неговите стари автомобили, това е климатичната инсталация. „Още по-важно е обаче, че все повече туристи искат климатична инсталация“, казва Стивън Кресуел. Заради това сега Фред реставрира един много занемарен Т3. „Двигателят вече е монтиран. Сега оправям интериора. И ще изрежа дупки в покрива. За да могат туристите по-лесно да наблюдават животните в джунглата.“
Вече минаваме през село Бубале, в което има не само бензиностанция, но и кръгово движение – в центъра, където се пресичат два главни пътя. Betty прави няколко кръгчета за фотографа, жителите на селото се радват. Особено децата. Те се възхищават на формите и на звуците. Фред дава повече газ и им маха от прозореца. На бензиностанцията разказва на местните жители за оранжевото „комби“ и за добрата му поддръжка. След това стартира двигателя и внимателно поема с Т2 по черния път, докато стигне до двете асфалтирани шосета в предградията на Кампала. Бързо се стъмва, но Фред има още много работа тази вечер. Трябва да почисти Betty от червения пясък.
След като прекосил Африка с мотоциклет, британецът Стивън Кресуел решил да организира разходки и сафарита за туристите в Уганда с бусове Т2. Всяко пътуване може да бъде резервирано индивидуално – за максимум 6 души. Цените: между 140 и 500 лева на ден на човек. Плаща се с щатски долари. Повече информация на kombitours.com.
Още любопитни новини и тестове от света на автомобилите, може да намерите на сайта на нашите приятели от Auto Bild България.
