Твърдоглавите откачалки. Или едно посещение на култовия o-в Ман и Tourist Trophy
Много от вас може би познават инициалното съкращение TT, от едноименния модел на Audi. Не съм сигурен обаче колко от вас са запознати с факта, че колата е кръстена на Tourist Trophy или без съмнение на най-старото и опасно мотоциклетно състезание в света. Състезание, което спортисти като Валентино Роси наблюдават само като зрители, в изумление от подвизите на Джон Макгинес и компания. Което е доста интересен казус, тъй като TT никога не е било супер спортно или потресаващо бързо, но това е друга тема.
Основната тема е тестът на новата каска на Arai RX-7V, който трябваше да се състои по самото състезателно трасе на TT. Трасе, което за 108 годишната история на състезанието е коствало живота на... 246 човека. Ако не вярвате, може да напишете „List of Snaefell Mountain Course fatal accidents“ в Google, при която дисплеят ви се насища с имена и подробна информация за всеки, загубил живота си на магичния остров. Черна статистика, но красноречива за опасността, която крие Tourist Trophy. Самото трасе е с дължина от 60 км, което Брус Ансти (също каращ с Arai) обикаля за малко над 17 минути. Седемнадесет минути, по улици с неравен асфалт, буквално на сантиметри от каменни стени и планинска секция, която дори в цивилни условия не е ограничена от каквито и да е било скоростни маркери. Тоест, местни и гости могат да карат с колкото си искат километра в час. Новозеландецът държеше и рекорда за най-бърз рунд на „Планинското трасе“ - така наричат състезателната дистанция на о-в Ман -, изпълнен с майсторство и средна скорост от 212,913 км/ч. През 2015 обаче големият Джон Макгинес завъртя острова за 17 мин и 3 сек, със средни 213,562 км/ч... И тук е моментът да подчертая думичката „средна скорост“. Най-престижната дисциплина от двуседмичните гонки е Senior TT, при което пилотите правят шест поредни обиколки, покривайки над 360 км състезателна дистанция. Може да си представите какво ниво на концентрация изисква подобна надпревара. Въпреки, че „подобна“ е излишна дума, тъй като нищо не може да се сравни с TT.
Сега вече може би разбирате сериозността на димите „тест на каска“ и „остров Ман“. Разбира се, запознанството ни с новия шлем далеч не бе предвидено да се случва при отцепени пътища или със състезателно темпо, но трасето бе едно към едно с това, което Джон Макгинес, Иън Хъчинсън, Майкъл и Уилям Дънлоп, Гай Мартин и компания атакуват със своите страшни машини. Машинките за теста бяха по-скромни, като способности от най-големите мотори на въпросните - повечето топ пичове карат в различни класове през двете седмици, включително и в TT Zero, с електрически байкове -, но все пак Triumph Street Triple 675 предлага добрите 105 коня, предостатъчно за да приключите земното си съществуване. Впечатленията от обиколката на така нареченото Mountain Course? Мога да го разделя на две, за шлема и за самото трасе. Като не си мислете, че по време на ездата съм се съсредоточавал специално върху качествата на белия Arai - бях прекалено зает с оцеляването си и изумлението, самото осъзнаване на това къде се намирам и изписването на легендарните завои, като „Балагари“ - оригинално Ballagarey, който коравите пилоти-Ман-иаци наричат Ballascary. Именно на тази бърза дясна крива, преди „Кросби“, през 2010, се разби любимецът на публиката Гай Мартин. Завой, при който състезателите свалят от шеста предавка на пета, а скоростта от 300 км/ч на 270. Меко казано неприятен момент в който да изгубиш предницата, което именно се случи тогава с Гай, който като по чудо се отърва с минимални наранявания. Но именно фактът, че не усетих никакъв дискомфорт от каската, както и особености от нейното присъствие на главата ми, е и може би най-големия комплимент за нея. Вентилацията е на върхово ниво, показател за което е минималното количество пот върху бонето ми. Тишината е сред другите достойнства на RX7-V, дължаща се както на по-обтекаемата форма на корпуса, така и на променените въздуховоди спрямо предходната GP. Колкото до механичните свойства и устойчивостта и на удар, за щастие не успях да ги изпробвам в реални условия.
И тук идва мястото на впечатленията ми за самото трасе. Епично! Комбинацията от градско каране и заваряване на газта в отворено положение при „Планинската миля“ е феноменално. Контрастът е невероятен. Другото невероятно нещо е самата настилка. Когато гледате TT по телевизията или по-скоро в YouTube, как Макгинес лети със своя CBR, наистина не може да разберете колко всъщност е неравен асфалтът на някой места. На участъци на който трудно удържах кормилото на Street Triple с 80 мили в час, пилотите летят с над 170. Един от гидовете ни през трите дни престой направи красноречив коментар относно неравностите „Сайдкаровете [машините, който приличат на болни мотори с кош] обикновено нямат демпфери. За Ман и TT обаче имат. Слагат ги само за тук. И съм виждал не един и два изгърмели...“. За незапознатите, демпферът представлява малък амортисьор, който се монтира на кормилото, целящ стабилизация при високи скорости...
Остров Ман е уникално място, което за две седмици се превръща в мека на мотоцикелтизма. Мотори може да намерите дори по витрините на супермаркетите. А Tourist Trophy е магическо състезание, което успях да хвана като зрител едва в началото, но достатъчно за да потвърди очакванията ми. Отчасти бягане по часовник, отчасти състезание за издръжливост – именно това прави TT толкова уникално. А хората каращи в него - богове на мотоциклетизма. Твърдоглави откачалки? По-скоро атлети от най-висша класа, който определено знаят какво правят. За тези от вас, който все още се съмняват в нереалността и аурата на TT, препоръчвам филма TT3D: Closer to the edge. Лента при която „Ще останете без дъх“ и „Дланите ви ще се изпотят“, важат със страшна сила.
Оригиналният материал е публикуван в списание BBC TopGear България, брой 131. Автор: Иван Моенв, фотография: Arai
