Тунелопробивната машина на софийското метро достигна 'Ситняково'

Тунелопробивната машина на софийското метро достигна 'Ситняково'
29 Sep 2026

Тунелопробивната машина, с която се изгражда разширението на метрото през „Слатина“, достигна метростанция „Ситняково“, която е разположена на едноименния булевард и ул. „Гео Милев“. Това е важен етап от изграждането на подземния участък и означава, че машината вече е преминала през по-голямата част от предвиденото трасе. Станцията на бул. „Ситняково“ е последната в шесткилометровия участък, до която машината трябва да достигне, преди да продължи към изходната шахта и да приключи нейната работа. 

Метрото през „Слатина“ е едно от разклоненията на Линия 3 с 6 км и за него се използва специално произведената за София машина „Витоша“. Отсечката свързва няколко района – „Оборище“, „Слатина“ (кварталите „Гео Милев“ и „Христо Смирненски“) и достига до бул. „Цариградско шосе“ в района на МБАЛ „Св. Анна“ в „Младост“.

До момента тунелопробивната машина е изградила приблизително 3750 метра, или 3,7 км тунел. Това представлява около 80% от общата дължина на тунела. След достигането на метростанция „Ситняково“ пред машината остава последният етап – участъкът, който свързва станцията с изходната шахта на трасето.

Цилиндричната тунелопробивна машина, наричана още щит заради въртящия се работен механизъм в челната ѝ част, тежи около 1600 тона. Тя е дълга 86 метра, а главата ѝ е с диаметър 9,4 метра. В работен режим машината напредва средно с между 10 и 15 метра на ден. Щитовият метод е част от спецификата на строителството на тунелите на Софийското метро и е сред най-съвременните технологии, използвани в подземното строителство.

Заради начина, по който работи под земята, разговорно тя е наречана също и „къртицата“. Но за специалистите нейният мащаб, прецизност и инженерна сложност са сравнени със „завод под земята“. Управлението на щита се извършва от специален компютърен център, разположен в самата машина. Посоката се следи с изключителна прецизност чрез лазер, който контролира спазването на плана и профила на трасето. Физическото насочване се осъществява чрез подаване на налягане към хидравличните крикове. Тунелът се изгражда от предварително произведени бетонови сегменти. За цялото тунелно трасе през „Слатина“ ще бъдат вложени над 22 хиляди сегмента.

Едно от най-сериозните предизвикателства при изграждането на тунела в „Слатина“ е необходимостта трасето да бъде съобразено също с голям брой съществуващи инженерни мрежи и подземна инфраструктура. В различните участъци машината преминава в близост до водопроводи, канализационни мрежи, електрическа инфраструктура и други комуникации. Това изисква прецизно планиране и постоянен контрол, тъй като тунелът се изгражда в условията на вече съществуваща и активно използвана градска инфраструктура. При подобен мащабен инфраструктурен проект всяка част от трасето има своите специфики и изисква внимателна организация и координация.

До приключването на строителството на подземното трасе през „Слатина“ остават приблизително 900 метра. Това е последният участък между „Ситняково“ и изходната шахта, разположена в двора на Военната академия „Г. С. Раковски“. Там е предвидена финалната точка от работата на съоръжението. Очаква се това да стане до края на годината. Така ще завърши основният етап от механизираното прокопаване на подземното трасе, а подземният завод ще бъде изваден на съставните си части.

Кое задвижване да изберем?