1971 Datsun 240Z. Променен, с 376 коня на задните колела и супер изчистена визия


21 Feb 2016

В България тези коли са изключителна рядкост, още повече във вид подобен на този. Тази година може би ще видите такава из улиците на столицата, но тази тема е друга и все още леко забранена.

Този 1971 Datsun 240Z обаче е напълно явен. Тунингован е от Z Car Garage, но не толкова очевидно. Вероятно повечето от вас веднага ще разпознаят, че колата не е стокова. Външно няма почти нищо вижте-ме-аз-съм-много-по-добър-от-оригинала. Дори Panasport джантите са издържани в стоковия стил, но обути в 255/40R17 Bridgestone Potenza RE-71 R.

Едно от най-специалните неща в този 240Z обаче е моторът. OS Giken главата за L-серията мотори на Nissan е рядка дори и в Япония, а комбинирането и с TC24-B1Z е първият подобен случай в САЩ. Специална работа ще да бъде. Машинката е сглобена от задокенаските специалисти Rebello, обемът и е 3,3-литра, развърта се до 9000 об/мин и е с мнооого благи показатели. Мощността при задните колела е 376 к.с., а въртящият момент е 381 Нм. Не трябва да се забравя, че този редови шестак е атмосферен.

Предаването? Скоростната кутия е механична, от 240ZX, а отзад е монтиран диф с ограничено приплъзване. Колата спира с 4-бутални апарати и 371-милиметрови дискове, схема повтаряща се в четирите края, а вече споменатите 255-ици Bridgestone са събрани в заводските калнични арки. Z Cars Garage са гонели максимално стокова визия. Не и при мотора, който освен с главата OS Giken, разполага и с 50-милиметрови Solex карбуратори и изпускателен колектор с еднаква дължина. След тях газовете продължават пътя си до атмосферата през 3-инчова изпускателна система от неръждаема стомана.

Що се отнася до екстериора и интериора, отвън колата е боядисана в Nissan Super Black, JDM стопове и еднокомпонентна броня, а вътрешният хардуер е възстановен до заводски вид, като са добавени единствено специални Recaro седалки и предпазна тръбна конструкция зад тях. Колата е страхотна, както може да се убедите от обилната Speedhunters галерия.

Текст: Иван Монев

 

 

Сбогом V10!