Тест на Opel Corsa EcoFlex 1.0
Колко ново е петото поколение на Corsa и как се усеща колата? Отговорът на първата част е: малко. И много. На втората, ще отговоря накрая
Давам направо. Когато моделът излизане през 2014, с тогавашните ми колеги обсъждахме, че Corsa MkV явно е по-скоро фейслифт, отколкото нов модел. И наистина, технически промените не изглеждаха много, същото междуосие, оттам и (почти) идентичното пространство в купето, същите 285 литра обем на багажника и доста идентичната с Corsa D странична линия.
Оообаче, реално, от старите форми за щанците, Opel продължава да използва само една - тази за панела на покрива. Всички останали метални и пластмасови части оформящи екстериора са различни, променени и нови, физиономията и задната част са освежени, гамата от двигатели е също е ъпдейдната, а списъкът с опциите набъбнал с полезни работи.
Усещането вътре в колата е като за скок през поколение. Не и без забележки обаче. Искаше ми се за корите на вратите да бе избрана по-гумирана пластмаса, а поставките за чаши да не са изнесени толкова назад, зад лоста на ръчната спирачка (реално по-удобни за седящите на втория ред). Друго нещо, което ме дразни, е това че символичната количка индикираща работата на парктроника, остава досадно дълго на IntelliLink дисплея, след като вече си е свършила работата. Това „постоянство“ на няколко пъти ме накара да мина през off/on операцията, за да достигна обратно песните си.
С тези изключения се изчерпват и недостатъците на Corsa. Инфотейнмът системата разчита бързо флашки, намира телефона лесно, работата с нея е интуитивна, а графиките са съвсем прилични. По-важното обаче е как се усеща при каране, возене, при самото управление. Ами, усеща се адски зряла. Усеща се, като Astra (предходната; все още не съм карал новата), което е един от най-големите комплименти, които може да получи малка кола. Този, че се се усеща като по-голяма, във всичките добри аспекти на смисъла. И „зряла“ наистина е думата, която най-точно характеризира Corsa D.
Corsa изолира купето от външните шумове и неравности, като кола от по-висок клас, държи се сериозно и вече не е по-нискокласовата алтернатива на Astra, колкото по-скоро вариант, обединяващ неините добродетели в по-малка опаковка.
Приятна изненада за мен бе двигателят. Тестовата кола се задвижва от най-малкият от гамата (като обем, не и като мощност; под него са атмосферните 1.2 и 1.4 със 70 и 75 к.с.) 3-цилиндров, 999-кубиков мотор с 90 к.с. и 170 Нм. Агрегатът въобще не се усеща, като трибутален и работи необичайно тихо и спокойно за подобен тип. Това се дължи, както на допълнителния балансиращ вал, така и на добрата шумоизолация на отсека. Магистрала, криуз контрол на 140 км/ч и пътуването почти не се различава от това в 4-цилиндрова Astra, нито по шумов фон, нито по осцилации на купето. Седалките също са силна страна на Corsa, стегнати, щедро оразмерени и удобни за дълго седене в тях. Corsa се чувства комфортно и извън града.
И накрая, какво да очакваме в близко бъдеще при модела? Фейслифт в стил Astra K разбира се, с който може да видим и LED фарове (макар и на дали матрични при Corsa), както и още благини от по-големия модел, които съвсем да скъсят дистанцията помежду им. Вероятно ще разберем до края на новата година.
Текст и фотография: Иван Монев