Приятен веломаршрут от mtb-bg.com: Гара Лакатник - Дружево - Миланово
При описването на маршрутите обикновено има причинно-следствена връзка между някои от тях. Типичен пример е това каране - идеята за него се появи в главата ми след откриването и описването на изключително лекия и приятен маршрут от Гара Лакатник до с. Губислав и обратно. И по картите, и на живо се виждаше, че пътят през Христова махала продължава дълбоко навътре в планината до още по-изолирани къщи и колиби, а имаше и едно "тъмно петно" между нея и с. Дружево, в което нямаше начин да не се крие път или пътека - друг въпрос е в какво състояние щяхме да ги намерим. Използвах едно кратко гостуване на Уоутър Клепе в България и се впуснахме в така обичаните от нас приключения в търсене на нови пътеки и маршрути, а това, което открихме, мога да нарека поредна находка в района на Искърското дефиле!
Настоящият маршрут не е много дълъг, но не е и съвсем лесен. Макар че нагоре основно се кара по хубави черни пътища, а не липсва и сериозно количество асфалт, има и няколко много стръмни отсечки, където само най-запалените ХС карачи биха се напъвали да издрапат догоре, без да бутат. Напънах се и аз, но само колкото да разбера, че не ставам за ХС състезател. :) Тези мъки обаче са краткотрайни, а приятните равни секции в тихи и закътани махали и обзорните пътища по билото са неща, които със сигурност ще помните по-дълго от соления вкус на потта. За мен едно от най-приятните неща в това каране е атмосферата на "приказност" в Христова махала - китни къщурки с разкошни дворове, сякаш извадени от детска приказка, виещ се черен път между тях, тишина, озвучавана само от жужене и птичи гласове. А, има и един голям лош вълк! Всъщност е куче, не е много едро, но пък е доста сърдито, така че ако ви е страх от такива четириноги, вземете си компания. Ако не ви е страх, може да го научите на по-добри обноски към колоездачите. ;)
Маршрутът има някои странности - в по-голямата си част той е типично каране в стил "селски туризъм", включващо и доста асфалт, включително и в посока надолу. Уви, няма как да се избегне - не и по начин, който да е лесен за следване от по-широк кръг любители. Наред с цялото това спокойствие и возене обаче, не липсват потене нагоре (вече го споменах) и интересни пътеки надолу, на които ще отделя внимание сега. Спускането по основния маршрут започва по пътеката от паметника над Лакатнишките скали, под с. Миланово. Тази пътека е описана подробно в маршрута "Лакатник" и е с най-високо ниво на техническа трудност - Т5. В настоящия маршрут обаче я ползваме само за кратко и макар да има няколко остри серпентини и още 1-2 много трудни участъка, цялостното ниво на техническа трудност за маршрута е средно, тъй като се спускаме основно по едно отклонение от тази пътека, слизащо към Петрински дол.
Най-трудното всъщност е да намерите това отклонение. Почти сигурно е, че в първия момент ще го пропуснете, затова ако видите вляво от вас поляна, изглеждаща по този начин...
...значи е време да спрете и да се върнете 20-30 м нагоре и да търсите затрупан от паднали дървета мост над дерето и пътеката от другата страна. Напролет мястото наподобява джунгла, отклонението е точно в прав участък на пътеката и дори човек да знае точно къде е, едва ли ще натисне спирачките навреме.
Пътеката към Петрински дол първо леко се изкачва, после се заравнява и от един момент върви само надолу. В началото е тясна и по-слабо забележима, но при спускането се разширява значително, макар че рядко се ползва и растителността е образувала свод над нея, а на 1-2 места се налага спиране и провиране между някои по-напористи храсталаци. Като терен в нея няма нищо сложно - това е една от най-лесните и безгрижни пътеки, по които съм карал - единствено трябва да се внимава със скоростта, защото почвата на много места е твърде суха, чакълеста и рязкото спиране може да се окаже проблемно. Щом достигнем и пресечем реката, пътеката продължава надолу по течението ѝ, в изключително красиво ждрело, с лек наклон и почти без трудни и технични участъци, като тук е и значително по-ясна и често използвана. Удоволствието свършва на пътя за с. Губислав, малко над главния път в Искърския пролом.
Заради всички тези особености ми е много трудно да насоча маршрута към точно определена група хора. Хем не е много труден като натоварване, хем има изкачвания, които ще се харесат на ХС маниаците и ще бъдат тежки за всеки друг. Хем не е труден като спускане, хем има кратка пътека с най-високата техническа трудност по класификацията на МТБ-БГ. Хем се кара предимно по ясни черни пътища и асфалт, хем се минава и през някои много диви и запустяли места и пътеки, което създава приключенско усещане за храсталясване. А може би всички тези неща накуп правят карането подходящо за почти всеки любител на планинското колоездене, тъй като мнозина ще намерят своето очарование в него.
Между другото, за любителите на най-дивото, в GPS файла има и алтернативен вариант със спускане от Миланово по стръмен черен път и провиране след това по трудно проходима пътека сред добре избуяли храсталаци. Аз лично не препоръчвам този вариант, не виждам в него нищо по-хубаво от основния, но така и така го имам записан, може на някого да е от полза.
Началото е точно от отбивката за с. Губислав, която е няколкостотин метра преди отклонението за с. Гара Лакатник. Ако желаете, можете да оставите автомобила си на големия паркинг под Лакатнишките скали и да се придвижите с велосипедите към отклонението за Губислав. Другият вариант е да спрете на една пътна отбивка точно преди разклона - като видите табелата за Губислав, вдясно преди нея има отбивка, където не е проблем да се паркират 2-3 автомобила. Разбира се, когато говорим за Искърския пролом, винаги добър вариант е и пътуването с влак - тогава трябва да слезете в Гара Лакатник, да пресечете реката по някой от мостовете (сещам се поне за два - един автомобилен и един пешеходен) и да намерите отклонението за с. Губислав.
Изходна точка: Отклонението от главния път за с. Губислав.
Дължина: 26.1 км
Изкачване: 800 м
Ниво на техническа трудност: средно (R1, R2, R3, T3, Т5)
Физическо натоварване: средно, КФН=6
Продължителност: 3-6 часа в зависимост от темпото и почивките.
Вода: 1-2 л, в средата на маршрута (с. Дружево) има чешма.
Храна: в зависимост от темпото, обикновено един сандвич или енергиен десерт ще е достатъчен
Терен:
- асфалт - 13.5 км
- черни пътища - 8.4 км
- пътеки - 4.2 км
GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): route-2016_lakatnik-drujevo-milanovo.zip
Описание на маршрута в PDF: route-2016_lakatnik-drujevo-milanovo.pdf
Текст: Любомир Ботушаров, източник: mtb-bg.com