Най-чаканият байк за годината: Honda CRF1000L Africa Twin. Разходихме го в гората. Може да го поръчате и с трансмисия, като при VW Golf...
Дааа, успяхме да го вземем, макар и само за няколко часа. Новата Africa Twin, която Honda пекоха няколко години, преди да ни я сервират. Заслужаваше ли си чакането? Определено. Моторът е точно такъв, какъвто изглежда. С едното уточнение, че не изглежда особено като 1000-кубиков, а е 1000-кубиков. Просто дизайнерите са се постарали да направят байка визуално по-лек, както и инженерите всъщност. Близко разположените LED очи - доста изразителни и готини, както и относително малката ширина на мотора го правят доста строен, което искате от един мотоциклет, когато пътят липсва, а пред вас имате „разхвърляни“ дървета. Събраният пакет на Africa Twin го преви идеален за провиране през дълбоки коловози (където един 1200-кубиков боксер на GS например би имал проблеми) и близко поникнали дървета.
Друг плюс е масата от 232 кг, зареден, готов за път. Моторът се управлява изключително леко и определено силата му е извън пътя. От Honda твърдят, че Twin е доста по-лек от BMW R 1200 GS, но реално цифрите показват, че не е с много - 238 кг за подготвен за път GS. Въпреки това тази малка разлика се усеща по-голяма в полза на Honda-та. Не трябва да забравяме обаче, че GS-ката разполага с 200 кубика отгоре и генерира 125 к.с. и 125 Нм. Тя е и по-силна за междуконтинентални преходи по асфалт.
Honda Africa Twin също е способен да играе и ролята на асфалтов турър за дълги преходи, но се усеща, че стихията му е дивия офроуд. Което не е учудващо, имайки предвид дакарския произход на легендарното име Africa Twin. Предната 21-инчова гума също не крие желанието си да се търкаля по пръст, пясък и камъни (задната е 18-ка), а предпазната планка на седящият високо двигател подсказва за желанията на CRF1000L.
Задвижването? Така нареченият Parallel Twin мотор или двуцилиндров редови агрегат с работен обем от 998 куб. см, от които излизат 94 к.с. и 98 Нм. Те задвижват задната гума през верига, очаквано, и 6-степенна трансмисия, като по отношение на последната има нещо интересно. Ако решите, Honda ще ви продаде мотора с 6-степенна DCT трансмисия с двоен съединител. Да, мотоциклет с кутия, каквато преди години VW вкара масово с Golf.
Какво ви взима и дава DCT-то? Ами, взима ви част от лекотата на мотора, защото е малко по-тежка от управляваната с крак и ръка кутия, но това са някакви си 10 кг. отгоре, които реално са пренебрежими. Другото което ви взима е от въвлечеността ви в карането, защото моторът сменя предавките за вас. Което обаче е и големият плюс, особено при каране офроуд. Да, пуристите може да заклеймят DCT-то, като изчадие на дявола, но истината е че автоматичната кутия е изключително добър помощник извън пътя. Супер пресечен терен и ситуации „на кантар“? Забравяте за гимнастиките със полусъединителя и газта, като през това време левият ви крак може да служи за опора, вместо да бута лостове. Трансмисията си има специален режим за каране офроуд, а на ръкохватката имате и бутони, ако решите все пак да посменяте сами. DCT-то определено е готино решение, а това че Honda дава право на избор - още по-готино.
Контрол на сцеплението? Има, настройва се в три режима на работа, като има и ABS, който може да се деактивира за задното колело, когато решите да танцувате в пръстта. Липсва му само круиз контрол, което е една задължителна функция за един съвременен турър, макар че – както казахме – Africa Twin обича по-тежките терени. Но, това не е болка за умиране, тъй като афтърмаркет пазара е пълен с достъпни решения на този малък проблем.
Изводът? Honda Africa Twin е много добър мотоциклет, който обича да излиза извън пътя. Усеща се като супер стабилно изработен, детайлите са премислени в стил Honda, а това че японците не бързаха да го пуснат е резултирало в още по-зрял продукт. DCT кутията е много добро предложение, а цената на байка – 25 хил. лв. на тестовия, който е в скучна разцветка – e доста силен коз за Honda. Ние препоръчваме HRC версията, която струва 28 хил. лв. и идва със супер яката комбинация от „златна“ вилка и джанти, с бяло тяло нашарено със сини и червени лепенки. Това изпълнение просто крещи „Дакар“ и определено е най-готиното за Africa Twin.
Текст и фотография: Иван Монев