Заплетената история на двете „Сребърни стрели“ W154 от 1939-та, които прекарали повече от 30 години в Румъния


29 Apr 2019

Попаднахме на тази много интересна история във Фейсбук страницата на Azpopan, румънски фотоархивен сайт. Вниманието ни бе привлечено именно от първата снимка в материала ни – състезателен Mercedes-Benz от преди Втората световна война, в доста нетипична обстановка, пред обикновен гараж, с малко дете, качено на задната гума от (вероятно) неговия дядо. Оказва се, че това е историята за две състезателни „Сребърни стрели“, които попадат в Румъния през 51-ва година и остават там повече от 30 години.

Двата автомобила са Mercedes-Benz W154 с шасита №189437 (състезателен номер 7) и №189445 (номер 15). Кола №7 първоначално била произведена за Рудолф Карачиола и Indy 500, в което той така и не успява да участва. „Сребърната стрела“ обаче дебютира в през юли в немското Гран При на Нюрбургринг, с британеца Ричард Сааман зад волана. Той печели състезанието на легендарната писта, но за съжаление загива през следващата 1939-година, след фатална катастрофа в Гран При на Белгия.

Сааман обаче не загива с кола №7, защото преди това тя е причислена на немския пилот Херман Ланг. Той печели 4 големи състезания с шаси №189437, което превръща тази „Сребърна стрела“ в най-печелившата W154-ка.

Другият автомобил от историята, този с №189445, реално е последният произведен от серията W154. Първото състезание на колата въпросното трагично за Ричард Сааман белгийско Гран При. Зад волана е Манфред фон Браухич, който завършва втори след Тацио Нуволари с Auto Union.

Малко след това историята на двата автомобила продължава с противоречия и не съвсем доказани факти. Знае се обаче, че колите били съхранявани в Айзенщат, Австрия, откъдето ги иззема Червената армия за да ги закара в Галати, Румъния. Това се случва някъде преди 44-та година, след което, незнайно как, двете шасита изпадат в забвение.

И оттам нататък историята се заплита. Няколко човека твърдят, че са „откриватели“ на колите. Единият се казва Йозеф Роман, по прякор Йоска, автомобилен механик, състезател и най-вече фен. Той научава, че в доковете в близост до Констанца, заринати от скрап, се намират два интереси автомобила. В последствие Йоска успява да се договори с властите в Букурещ, които му позволяват да вземе шасита в

Клуж-Напока, където те да бъдат стопанисвани от ‘Cluj Railways Sports Club’ (Спортен клуб на железниците на Клуж-Нопка).

Йозеф Роман успява да ремонтира двете W154-ки. Едната намира без колела, а другата е в още по-лошо състояние. Едната получава колела и гуми от камион, използвани са части от Skoda, като клубът използва „Сребърните стрели“ и в няколко състезания. В последствие Йоска решава да дари колите на Университета в Букурещ, но не му е позволено, тъй като те са държава собственост. Която се съгласява обаче да ги продаде на Йоска и неговия син Тибор. Двамата плащат по 2000 лей на автомобил, след което възстановяват двете шасита.

През 71-ва се намира купувач за здравата кола №7. Д-р Георг От от Мюнхен, който плаща за нея 80 000 щатски долара. Въпросният я купува от името на живеещия в Ню Йорк Дитер Холтербош. След ремонт на шаси №189437 в Щутгарт, колата е пратена в САЩ през 1972-ра. През 80-та е препродадена на някой си Джоел Фин, който ремонтира двигателя, а днес тази W154-ка с интересна и динамична съдба живее частната колекция на Артуро Лкелер в Калифорния.

Историята на колата с номер 15 е още по-завъртяна. Тибор я продава на румънския дисидент Андре Билчурешку през 1988-ма, който имал дентален бизнес в Швейцария. Оказало се обаче, че имало и други, твърдящи, че са законните собственици на автомобила. Съдът разрешава тези искове чак през 2001-ва година, като в крайна сметка шаси №189445 също се озовава в САЩ. В момента то се намира във Флорида, в колекцията на “The Revs Institute”.

Източник: ceautoclassic.eu; Фотография: azopan.ro

Първородната Godzilla!
Свързани новини