Това е 1986 Volkswagen Golf с два турбо мотора от Polo, създаден за „Пайкс Пийк“

Галерия със 17 снимки.

16 Apr 2020

Преди няколко години Volkswagen направи нов сериозен запис в историята на автомобилния спорт, и по-специално, в прочутата надпревара „Пайкс Пийк“ в Колорадо. Преди две години марката демонстрира превъзходство там с технологичния I.D. R., когато с Ромен Дюма зад волана, машината унищожи предишния рекорд на Себастиан Льоб - 7:57.148 спрямо 8:13.878 на Себ. Това обаче не бе първата „заводска“ VW атака на връх Пайк. През 80-те немците подготвиха също уникален автомобил, с гениални технологични решения и далеч не електрически – това бе Golf MkII с два двигателя.

Защо Golf? Причината е, че американският пазар винаги е бил изкусителен за европейските автомобилни производители. А когато си успешен и се рекламираш в състезания, продаваш повече коли на хората без каски и огнеупорни гащеризони. Затова Porsche влязоха в Can-Am сериите през 70-те, BMW в IMSA, където и Audi рекламираше с голям ефект. VW избраха „Надпреварата към облаците“, където да промотира скромния си и достъпен хечбек. „Пайкс Пийк“, планинското изкачване съставеното от 156 завоя, дълго 20 км и финиширащо на над 4300 метра надморска височина.

Golf, който далеч не бе обикновен. Благодарение на т.н. клас ‘Unlimited’, чието име само подсказва, че дава на участниците на практика пълна свобода по отношение на машините. Свобода, която води до решението за монтиране на два 1,8-литрови 16V мотора в Golf, за състезанието през 1985-та. Комбинираната мощност на машината тогава е 390 коня, които обаче падат почти на половина с приближаването на финала, заради кислородния дефицит и ниското налягане на над 4000 м.

Зад волана е Йоахим Кейнт, заводски пилот на VW, каращ в ERC, някои и кръгове от WRC, а поставеното време е трето в класирането. Звучи добре, докато не се съпостави с резултата на Мишел Мутон, с нейното турбинирано Quattro S1, от което Йохи изостава с над минута. Volkswagen си научават урока – необходимо е мотор с принудително пълнене.

Или в случая, два мотора с трурбо, този път обаче с обем 1,3-литра, взети от Polo. По-леки от Golf-овите 1,8 и снабдени с KKK 24 турбини, двата агрегата вадят около 500 коня. Обещаваща заявка, но за съжаление проблеми с електрическата система забавят Кейнт – времето е 12:31.93, с половин секунда по-бавно от миналогодишното му „атмосферно“ постижение.

И понеже базирането на чисто състезателна машина на серийна шосейна предопределя ред ограничения, VW решават да направят изцяло нова кола за 87-ма. Този път изработена от нулата около пространствена тръбна рама, обвита в леки панели от фибростъкло. Година в която надпреварата печели Валтер Рьорл с накиченото с огромни крила Audi Quattro, следван от Ари Ватанен с не по-малко скандалното Peugeot 205. Контролните времена на Йохи обаче се оказват най-добрите, докато три завоя преди финала не се къса шарнир… Въпросната кола е все още собственост на Volkswagen и най-вероятно ще попаднете на нея, ако напишете ‘twin engine Golf’ в Google.

Колата в този материал обаче е от 1985-1986-та. След втората година е продадена на колекционер в Берлин, който малко след това я продава на друг в Бон, за да попадне в над 40-годишно забвение в нечии добре климатизиран гараж, в напълно оригинално състояние. Докато не попада в ръцете на Волф-Дитер Иле, отявлен колекционер на немски рали автомобили и собственик на няколко великолепни екземпляра Audi и Porsche.

За наше щастие, Иле не е от хората, които държат колите си, като безценни музейни експонати. Той смята, че трябва да се карат и да се показват на колкото може повече хора, а историите им да се разказват. Затова г-н Волф-Дитер Иле връща Golf-a в движение, което се оказало много по-лесно в сравнение с ремонтите, които е свикнал да прави на другите си исторически возила. По-лесно, в контекста на това, че разполага с механици на пълен работен ден, работещи по сложни бивши заводски състезателни Audi Quattro.

Причината за „лесното ремонтиране“ на този двудвигателен Golf е, че VW са искали колата да изглежда максимално близка до серийните. Съответно, немците ползвали много възли, агрегати, части от заводските рафтове. Буталата и валовете са ковани, за да издържат на допълнителната тяга, но всичко останало е сбор от стандартни компоненти.

Което се оказва щастлива неслучайност, тъй като Volkswagen не запазили абсолютно никаква информация за колата, нито рекламни материали, дори нито една пресснимка. Имало дори спор дали колите не са две или само една, преправена за състезанието през 86-та. Това нямало как да се установи при отсъствието на самия автомобил и било първото нещо, което г-н Иле се заел да уточни.

При по-внимателна инспекция колекционерът установил, че Golf-ът реално е един. Отзад например си личи къде са излизали предишните две изпускателни тръби, а вътре могат да се видят старите крепежни елементи за предишното по-голямо табло. „Тези малки детайли свидетелстват, че автомобилът от 85-та не е изгубен някъде, което е добре за мен,“ казва Иле. „Реално притежавам не един, а два Golf-a участвали в Пайкс Пийк“.

По-внимателното разглеждане на машината разкрива и нейните прости и същевременно често гениални инженерни решения. Спомагателната рама отзад например е същата, като предната, само че с отрязани крепежи за кормилната рейка. Всмукателният колектор на задния двигател също е сериен, но обърнат надолу – на една от снимките може да видите и надписа ‘DOCH 16V’, заснет отдолу. Регулирането на окачването става с преместването на скоби в различни позиции, а механизмът на скоростния лост заслужава отделен материал.

В основата на лоста, фрезован разпределител, влизат двете жила от двете скоростни кутии. От задната ѝ част стърчи малко пинче – когато то е в централна позиция, са зацепени и двете жила. Когато е в ляво или вдясно, е зацепено само жилото на съответната кутия. Тоест, илотът е можел да „жонглира“ с предаването на Golf-a: предно, задно или двойно, само с едно побутване на малкото метално лостче.

Ключово за кола с два мотора е и синхронизирането на съединителите, което се осигурявало чрез два хидравлични регулатора, разположени в близост до чисто белия волан. Захранването на двата двигателя с еднакво количество бензин също било от първостепенна важност. Проблем, който бил решен чрез монтирането на ‘fly-by-wire’ електронен педал на газта, свързан с ECU-то. Припомняме, че тук говорим за 1985-та!

Красиви детайли са и тръбите на изпускателната система и на турбините, ръчно заварени от някои умел майстор. Вижте ги как стърчат пред задната дясна гума – с тях колата малко прилича на моделче на Hot Wheels. Друго любопитно и просто решение на потенциално голям проблем, са двата малки радиатора в отворите в задните прозорци. Оказва се, че те не са за маслото, а за бензина. Изпускателните тръби на задния мотор минават много близо до резервоара, загрявали го и изпарявали горивото – неприятен ефект, който надали е карал пилота да се чувства комфортно. Проблем с охлаждането имал и самия мотор, особено по време на тренировъчните пробези. Решението? Отново просто, но гениално: 3,7-литрова бутилка от течност за чистачни, от която тръгва тръбичка, минаваща през малка ел. помпа и свършваща с дюзи, пръскащи директно върху радиаторите.

Скоростните кутии също се оказали с неочакван произход. Механизмите се нуждаели от ревизиране и когато Иле проверил серийните номера, установил, че са прототипни механизми, разработени за дизелов GTi, кола, която излиза на пазара десетина години по-късно. Поради факта, че колата е пазена в оригиналното си състояние толкова време, при разглобяването техниците на Иле свалили и няколко килограма пръст. Последната запечатали в епруветки – все пак това не е просто мръсотия, а парченца 30+годишни от автомобилната история.

Най-трудното от реставрацията на колата е било намирането на правилните джанти. Както може да предположите, BBS отдавна не правят такива за Golf II, а убеждаването им да произведат нов комплект, не е било лесно. Иле казва, че шестте Е49-ки му излезли адски скъпо, не споменава колко точно, но като се има предвид, че това са думи на колекционер на класически коли, предполагаме, че наистина са МНОГО скъпи.

Крайният резултат обаче оправдава средствата. Радваме се, че този исторически Golf вече е на яве и че е станал собственост на човек, като Иле. Който го споделя с феновете и не го държи запечатан в климатизиран гараж.