От шофьор на линейка до световен рали шампион

Галерия от 9 снимки с колите на Дидие Ориол

Франция има повече световни рали шампиони от която и да е друга страна. И това се дължи основно на титлите на Себастиан Льоб и Себастиан Ожие. Адашите имат общо 17 световни титли, съответно 9 за Льоб и 8 за Ожие. Но до 1994 г. тази страна няма нито един шампион в WRC. Нито един! Във въпросната 94-та това е променено от един талантлив шофьор на линейка с името Дидие Ориол.

Надали има друг WRC шампион с биография като тази на усмихнатия Дидие Ориол. Животът му започва на 18 август 1958 г. в Монпелие. Когато става пълнолетен и изкарва шофьорска книжка се качва в колата на баща си, малка френска Simca 1000, и се влюбва в шофирането.

Дидие Ориол започва работа като шофьор на линейка. Надали някой от пациените, които е возил на път към болница, е предполагал, че човекът зад волана е бъдещ световен рали шампион. Само те знаят, ако са били изобщо в съзнание, как са били возени в медицинския автомобил.

Страстта на Дидие Ориол към колите го тласка към състезания и още на 21 години участва в първата си надпвревара с Simca 1000, модифицирана за рали. Преди първото си състезание младият пилот гледа на живо и анализира карането на най-добрите тогава френски състезатели като Жан-Клод Андруе и Бернар Дарниш. И си казва „О, и ти може да направиш същото! Не е толкова сложно!“

„Представям си, че ако аз съм този пилот, мога да направя същото, мога да спирам късно като него, мога да взема завоя по-бързо, няма проблем“.

Това е първият и последен път, когато Дидие Ориол е зрител. Следващият път вече е в своя рали автомобил. Който се оказва доста слаб за него. И не след дълго купува Opel Kadett GTE. За който Ориол също не пази топли чувства.

Тъй като е напълно непознат Дидие Ориол няма спонсори, за да може да си позволи желан автомобил. Тогава започва да търси според възможностите си кола от обявите във вестниците. Харесва един Ford, намиращ се в Сент Етиен. Собственикът му обещава, че розовата каросерия е в лошо състояние, но механиката е добра. И така се сдобива с розов Ford Escort RS 2000, който Ориол дори не проверява, а директно отива с него на състезание. Основно с карането си и не толкова заради факта, че изпреварва състезател с Porsche 911, привлича вниманието на първия му спонсор.

Следват три години с различни версии на Renault 5, постепенно изкачване от втора дивизия до основния рали шампионат на Франция. Дидие Ориол се свързва с Renault Sport и иска от тях Renault 5, с което да участва във френския национален рали шампионат. Спортната дивизия му казва, че могат да му осигурят кола единствено за макадам, но не и за асфалт, защото за асфалт имат друг пилот – Франсоа Шатрио, официалния пилот на Renault Sport във Франция в средата на 80-те. Но Дидие Ориол знае, че няма медийна стойност, ако спечелиш шампионата на Франция на макадам. А той иска на асфалт. „Ако не искаш да караш на макадам, не може да ти дадем нищо“, му казват от Renault Sport. На което Ориол отказва.

Спонсорът на Дидие му осигурява британски Metro 6R4, с който да участва в шампионата на Франция. В първите състезания колата постоянно се чупи. И според Ориол тя изобщо не може да се сравнява с Renault 5, нито пък е подходяща за рали, защото е серийна кола, преправена за състезание. На Рали Корсика се засича със заводския отбор на MG. Моли ги да се качи да кара тяхната кола и те му позволяват да направи кратка отсечка. „Ето това е рали автомобил!“, си казва Ориол.

Малкият му допир с истински заводски рали автомобил води до сериозни промени по неговия Metro 6R4. Следват пет последователни победи, плюс още една със зрелищна надпревара срещу Mercedes 190E. Водещият до един момент в шампионата Шатрио обаче не успява да задържи преднината си и в крайна сметка Дидие Ориол е новият шампион на Франция на асфалт през 1986 г.

Следващата стъпка в кариерата е зад волана на Ford Sierra RS Cosworth. С тази кола Ориол печели Френския рали шампионат през 1987 и 1988 г.

През сезон 1988 младият пилот участва в кръг от Световния рали шампионат. И печели Рали Корсика със своя модифициран Ford Sierra RS Cosworth. Това е единственият път в тази година, в който Lancia е победена в пряка битка. Но за разлика от Renault, Lancia му предлагат място в отбора за следващата година. Така Дидие Ориол кара четири сезона три версии на доминиращата тогава Lancia Delta HF Integrale. През 1992 г. печели шест ралита, но лошите представяния в останалите кръгове и отпадане в последното рали го оставят на трето място, като световен шампион става Карлос Сайнц.

През 1993 г. Ориол преминава в Toyota, като печели още първия кръг в Рали Монте Карло. Но останалата част от WRC сезона не е толкова бляскава и отново завършва трети в генералното класиране.

Някогашният шофьор на линейка сбъдва мечтата си през 1994-та, когато става световен рали шампион, карайки заводската Toyota Celica Turbo 4WD. На следващата година Toyota са наказани, заради нерегламентирани настройки на турбото, увеличаващи мощността на двигателя. И всички точки на тима са анулирани, като получават забрана за участие за следващия сезон.

Сезон 1996 качват Ориол за кратко зад волана на Subaru Imprez 555 и Mitsubishi Lancer Evo III.

Когато Toyota се отказват от WRC през 1999 г. Дидие Ориол преминава в Seat през 2000 г., а на следващата – 2001 г. е в отбора на Peugeot с 206 WRC. През 2003 г. кара за отбора на Skoda Motorsport, пилотирайки Octavia WRC и разработвайки Fabia WRC.

WRC кариерата на първия френски световен рали шампион приключва със 152 състезания, 20 победи, 53 подиума, 554 етапни победи, 747 точки и световна титла през 1994-та.

• Tweet
• Pin it
• Share