Да оцелееш след падане от 10 км, без парашут. Невероятната история на стюардесата Весна Вулович
Невероятна и трагична, макар изходът за самата Весна Вулович да не е бил летален, както за останалите 27 души на борда на злополучния McDonnel Douglas DC-9. И по-конкретно на полет JAT 367 на Югославските авиолинии, който се разбива в Чехословакия на 26 януари 1972-ра, точно преди 50 години, преди това разпадайки се във въздуха на три основни парчета.
Причината? Терористичен акт на хърватски националисти, взрив на бомба в багажното отделение, има и теории, че самолетът е свален от чешка ракета. Полетът 367 изпълнявал курс от Стокхолм до Белград, с междинни кацания в Копенхаген и Загреб, но в крайна сметка завършил трагично при с. Сръбска Каменице.
Изумителното обаче е, че сръбската стюардеса Весна Вулович оцелява, както при взрива, така и при падането на отломките от височина 10 160 метра. Доклад от разследването на инцидента сочи, че младата дама е била затисната от количката за храна и напитки, която предотвратила изпадането и от откъснатата фюзелажна секция.
Последната се приземила под специфичен ъгъл, в гъсто залесена област, покрита със сняг, като всички тези фактори явно спомогнали за омекотяване на удара. Друго обстоятелство вероятно спомогнало за оцеляването на Вулович било нейното ниско кръвно, което тя успяла да прикрие при медицинските тестове преди назначаването си, чрез поемане на големи количества… кафе. Здравословният ѝ проблем спомогнал тя да изгуби съзнание при разхерметизацията, което пък спасило спасило ѝ при удара в земята.
Историята явно е низ от „щастливи“ обстоятелства, на фона на цялостната трагедия. Вулович обаче далеч не се разминала без наранявания – пукнат, череп, спукани прешлени и ребра, фрактура на таза и на двата краката. Тя била открита от мъж на име Бруно Хонке, живеещ в селото, с медицински опит от Втората световна война, помогнал му да задържи жената жива до пристигане на спасителните екипи.
Последствията? Весна Вулович прекарва няколко дни в кома, а в последствие с временна парализа от кръста надолу, която обаче отминава. Освен това Вулович получила и амнезия, не помнела нищо от час преди взрива. След изписването от болница в Прага на 12 март 1972-ра, тя трябвало да се върне в Белград със самолет. Предложили ѝ приспивателна инжекция за полета, но тя отказала с обяснението, че не се страхува да лети, тъй като няма никакъв спомен от инцидента.
За щастие Весна успява да се възстанови почти напълно, макар и с известни проблеми с опорно-двигателната система. Случката я превръща в местна знаменитост, получава медал от президента Тито, а фолк звездата Мирослав Илич ѝ посвещава песен кръстена “Vesna stjuardesa” или в превод „Весна стюардесата“.
Вулович почива през 23 декември 2016 в Белград, на 66 години. До днес на нейно име е записан рекорда на „Гинес“ за оцеляване след падане без парашут от най-голяма височина, въпреки че младата дама не е падала съвсем свободно. Равносметката от катастрофата обаче остава трагичен, като самата Вилович приживе споделя: „Когато се сетя за инцидента ме обзема чувство за вина, започвам да плача… И се замислям дали въобще е трябвало да оцелея“.