Напусна ни нашият колега и приятел Христо Димитров
Христо Димитров бе изключителен журналист, преводач, автор, професионалист, колега, приятел и човек, при това с прекрасно чувство за хумор, базирано на всичките му качества и знания. И прилично добър на билярд, мога да добавя, тъй като се случваше да оползотворим обедната почивка в игра на масата.
Ицо обаче, освен че бе ерудит с опит, с удоволствие споделяше знанията си и бе готов да помогне на колега от същото или друго издание, без значение от сферата, независимо от чакащата го самия него работа. И, нещо много важно - той винаги успяваше да намери това, което не знае. Това е и едно от нещата, които се опитах да науча от него.
Запознах се Ицо в редакцията на „Мотор Шоу“ през 2008 г., когато стъпих там за пръв път. Седнах до него да ми обясни най-базовите правила при създаване на текст. Тогава той превеждаше невъзможни за превеждане излияния на британските автори на „Топ Гиър“, като правеше още десетки неща в издателството и извън него. От „С Bentley Conti GT през пустинята,“ през „Устройство на съвременните ядрени подводници“, до „Сьомга с манатарки“, майстор Димитров умееше да разбира и превежда всичко.
Спомням си дори текст за сп. „BBC Топ Гиър“, тест на три коли, написан от колеги, който бе поверен на Ицо, за да бъде претворен в кулинарен стил. Не помня защо, но дотогава не бях виждал такава гимнастика на ума и изказа с резултат един от най-уникалните материали излизали в TG.
Ицо е роден в Пловдив на 7 април 1978, но прекарва по-голямата част от детството си в Силистра, 15 години, където учи в ЕГ „Пейо Яворов“. От 1996 г. се мести в столицата и там завършва филология в Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Избран е чрез конкурс и става част от екипа на Българската телеграфна агенция през 2000 г.
Неведнъж Христо ми е споделял изключителни факти от кухнята на Колоездачната обиколка на България, с чието отразяване се е занимавал в БTA. Та, велосипедната тема също бе повод за разговор, но не бе трудно да намериш такава с Ицо, просто защото за него слаба тема нямаше. Или поне така изглеждаше.
Работа в споменатата по-горе редакция започна през 2007 г., по всички издания на BBC. Участва дейно в екипа на списанията „Топ Гиър“, бе заместник-главен редактор на сп. „Гууд Фууд“ от брой 1 и едновременно главен редактор на сп. „Нолидж“ (по-късно „Знание“). Участва и в сп. „Лайф“ (после „Икономист“), като особена страст за него бе кулинарното издание, към което се върна в последствие.
Книгите? Там разнообразието е също страхотно. Христо започва да превежда още в училище, но професионално се заема горе-долу по същото време в което постъпва в редакцията. Работи по „Зимата идва“ на Гари Каспаров, „Твърде лoш, за да умре“ на Франсин Матюc, „Абсoлютен кoнтрол“ на Кристoфъp Pайх, „Фатална жена“ на Джoн Лескpоарт, „Енциклoпедия ЗНАНИЕ“, „Гневът и зората“ на Рене Ахдие и др.
Една от последните му преведени книги е „Клоп. Обяснение в любов от един фен на „Ливърпул“ на Антъни Куин, разказваща историята на легендарния треньор Юрген Клоп.
В интервю за truestory.bg на въпроса „С коя от преведените от вас книги се гордеете най-много?“ Ицо отговаря: „Ако изтъкна една, няма да е честно спрямо другите. Всяко едно заглавие има своите достойнства и ми е дало много. Но, честно казано, най-предизвикателна за превод беше „Зимата идва” на Гари Каспаров – висок стил, много фактология, че и политически пристрастия за десерт.“
С тъга мога да заключа, че се радвам, че имах възможността да работя и да се уча от Ицо. Сигурен съм, че Войков и Ради, с които сме колеги и сега и деляхме офис пространство с Ицо, също мислят така. Той определено ще ни липсва, но съм убеден, че и там горе ще продължава да изумява със знанията си и да разсмива с чувството си за хумор.
Светла ти памет, Ице!