Камерите за скорост са ни стрували 13,5 млн. лв. и са донесли приходи от глоби на нарушители за 1,67 млн. лв.


26 Apr 2022

Разходите за камери, радари за скорост, скенери за проверка на шофьорски книжки и специализирани автомобили за бързо достигане до катастрофи през 2021 г. са били на стойност 13,5 млн. лв. Адмирираме, стига тези разходи да имат ефект за по-безопасни пътища, независимо от приходите от глоби. За съжаление обаче нито броят на загиналите по пътищата намалява съществено, нито приходите от глобени нарушители се увеличават. За 2021 г. те са осем пъти по-ниски в сравнение с инвестициите в камери – 1,67 млн. лв., съобщава министърът на вътрешните работи Бойко Рашков. “Пътна полиция” твърди, че това е дългосрочна инвестиция и очаква резултати в близките години, но ниската събираемост на глобите подсказва, че нещо в системата е сбъркано.

Разходите през миналата година са повече, отколкото за двете предходни години общо, показват още данните на МВР. През 2019 г. те са били малко над 6 млн. лв, а през 2020 г. – 5,8 млн. лв. Основната причина е сериозната инвестиция в нови камери и радари за контрол на скоростта и софтуер за тях - те са стрували над 8,6 млн. лв. Тези камери са част от новата 10-годишна стратегия за намаляване на жертвите при катастрофи, част от инициативата “Визия нула”. Превишената или несъобразена с пътните условия скорост се отчита като основен фактор България да е сред водещите в ЕС по смъртност на пътя, а през 2021 г. тъжната статистика за загиналите на пътя отбеляза ръст спрямо 2020 г. – 561 загинали срещу 463 през 2020 г. За предпандемичната 2019, когато пътуванията не бяха ограничени, загиналите са 628 души.

Приходите от актове и фишове не бележат сериозен ръст. През 2019 г. те са били 1,35 млн. лв, през 2020 г. – 1,76 млн. лв., а през миналата година малко над 1,67 млн. лв. Събирането на глобите продължава да е проблемно, най-вече заради невъзможността за откриване на нарушителите.

В тази връзка в обявените за обществено обсъждане промени в Закона за движение по пътищата се предвижда шофьорите с неплатени глоби да загубят достъпа си до някои административни услуги – да им бъде отказван ГТП, например. 

В съответствие с европейската политика България е поела дългосрочен ангажимент  до 2050 г. да работи за постигане на „Визия нула“ загинали и тежко ранени в резултат на пътнотранспортни произшествия, а до 2030 г. техният брой да бъде намален наполовина спрямо 2020 г.