Уличната Toyota GT-One от 1998-ма е една от най-редките коли в света

Галерия от 5 снимки с Toyota GT-One

Чували ли сте за тази зрелищно изглеждаща Toyota GT-One, произведена в края на миналия век? При това не в Япония, а в Германия. Тази кола има регистрационни табели, но така и не стъпва на улицата, за където има пълното право да бъде. И няма човек в света, който да се похвали, че притежава такъв GT-One.

Toyota GT-One от снимките тук всъщност е улична версия на льомански автомобил, като някак си остава в сянката на далеч по-разпознаваемите McLaren F1 GT, Porsche 911 GT1 Strassenversion и Mercedes-Benz CLK GTR Strassenversion.

Toyota GT-One обаче не е по-малко интересна от тях. Тя е толкова рядка, че има само два произведени екземпляра, които Toyota решава да не пуска в продажба, а да ги запази. Днес един от тях се намира в музея Gazoo Racing в Кьолн (Германия), а другият се пази в музей в Япония.

Историята накратко е следната: през 1997 г. Toyota взима решение да пропусне участието си в „24 часа на Льо Ман“ и GT шампионата на FIA, за да има достатъчно време да разработи нов GT автомобил за следващата година. Задачата е поверена на европейското подразделение на Toyota, базирано в Кьолн (Toyota Team Europe, днес Gazoo Racing) и италианския конструктор Dallara.

Във въпросната 97-ма година Mercedes-Benz пуска CLK GTR, а Porsche се включва с 911 GT1, които доминират в своя клас. От Toyota виждат, че за тяхното съществуване са направени само шепа улични версии, за да ги хомологират. И всъщност японците могат да направят само един уличен автомобил, за да отговорят на правилата за хомологация.

Още от самото начало инженерите на Toyota е Европа са знаели, че шосейната версия никога няма да бъде притежавана от частен клиент и затова в нея не е наблегнато особено на комфорта. Представлявал е обаче проблем как да бъде направен задължителния багажник, който по правило трябва да събере един стандартен куфар, за да може автомобилът да се счита за такъв, с който може да се пътува.

Toyota гледа какво правят по този въпрос Mercedes-Benz, които поставят малък отвор в задната част на каросерията, където зоната е неизползваема, но реално е трудно достъпна. Екипът на Toyota успява да убеди служителите на Automobile Club de l'Ouest (ACO), че резевоарът за гориво, който преди състезание е празен, теоретично може да побере куфар. Луда работа, но на хартия явно всичко е ок и това минава.

В крайна сметка Toyota разработва, създава и тества състезателния GT-One и неговия уличен брат. На следващата 1998 г. отборът участва с три автомобила, но само един успява да завърши на 4-то място. Победител е отборът на Porsche AG с 911 GT1-98, на втори и трето място финишират колите на Nissan R390 GT1.

Въпреки неуспеха на Toyota в „Льо Ман“ на бял свят се появяват два броя шосейни GT-One. Те са много близки до състезателната кола, с която споделят един и същи карбоново-алуминиев монокок, а също и карбонова каросерия. Окачването е не толкова агресивно, задното крило е малко свалено, добавени са мигачи и по-различни задни светлини.

Двигателят също е същият. Той е 3,6-литров V8 би-турбо средно-разположен, зад пилотката кабина, настроен да генерира 600 к.с. и 650 Нм. Той е съчетан с 6-степенна секвенциална скоростна кутия, с която за три секунди достига 100 км, а максималната скорост е над 370 км/ч.

Представете си всичко това на пътя. Жалко, че през 1998 г. Toyota не стартира серийно производство на GT-One. В същата година обаче един завод в Италия започва да произвежда масово Fiat Multipla. Колко несправедлив е светът, нали?

Но двете бройки шосейни Toyota GT-One все пак имат късмет, защото за сезон 1999 г. правилата за участие в GT1 шампионата не задължават да се правят улични версии, за да може отборите да бъдат фокусирани върху състезанията. Така че ако Toyota бе решила да направи GT-One година по-късно, той нямаше да получи нито един уличен вариант.

• Tweet
• Pin it
• Share