Запознайте се с Иво, който рисува любимите ни коли върху хартия

  • Галерия от 19 снимки с Иво Попов и част от неговите картини Галерия от 19 снимки с Иво Попов и част от неговите картини

25 Jun 2022

Съвсем случайно в една автомобилна Facebook група се запознах с Иво Попов и останах силно впечатлен от това, което прави. Честно казано първоначално помислих, че картините, които рисува са минати през обработка реални снимки и просто са набързо принтирани. Но съм сбъркал, тъй като всичко е пресъздадено на ръка върху чисто бял лист хартия. А резултатите са наистина впечатляващи.

Признавам си, не разбирам от рисуване, но поне на черното не мога да кажа бяло. И затова реших да ударя рамо на Иво и публикувам неговата история, защото такива хора трябва да бъдат подкрепяни.

Ето я и нея без редакторска намеса:

"За много хора автомобилите са средство за придвижване от точка А до Б, голям цветен обем с четири колела, купчина метал или дори всекидневна даденост забелязана по пътищата. Всичко това е напълно вярно, но за други колите са много повече. Те са носталгия от семейни приключения, приятни спомени изживяни с близки приятели, адреналин предизвикан в завой, заслужена награда след дълги години труд и саможертви, статут, стил и всичко това може да бъде описано с една дума– страст.

Аз се казвам Иво Попов и съм трето поколение артист. С моите картини аз целя да свържа автомобилните ентусиасти до техните емоции, като илюстрирам до последен детайл любимите им машини. Вече от три години се занимавам основно с това, след като разбрах, че рисуването е моето призвание.

Всичко започна, когато бях на 5 г. и рязко осъзнах, че животът ми не е вечен. Бях сам вкъщи и имахме голямо куче Ризеншнауцер, което ме събори на земята и захапа през лицето. Бях в шок, целият в кръв, уплашен за живота ми и травмиран за известно време. Тогава урокът, който научих бе, че времето ми е ценно и че има много неща, които бих искал да изпитам преди да си замина от този свят. От тогава насетне аз се предизвиквам да правя много неща, от които ме е страх, но точно по този начин аз израствам. Не мина много дълго време след случката и аз изгубих страха си към кучета, като прекарвах нарочно повече време с тях и по-точно с кучето, което ме захапа.

12 години по-късно научих друг важен урок за себе си. Отново предизвиквайки се, реших да тръгна от София и да стигна до Обзор с велосипед. Случи се много спонтанно през август месец 2012-та. Всеки ден въртях като луд по 80-100 километра, като не бях много добре подготвен ни физически, нито с техниката. За мен това море след първите 40 километра се превърна в мъчение, а на третият ден цялото изживяване го възприемах като някаква религия с неясен край. Морето се превърна в оазис и ми беше трудно да си представя, че изобщо ще стигна до него. На петият ден на подбалканският път, някъде в далечината сред маранята успях да го видя. Бях сам с колелото ми, яко изтощен, изпотен, но и усмихнат до ушите. Бях горд, щастлив и задоволен от гледката ми. Тогава разбрах, че е важно да не се отказвам от целите ми, колкото и тегаво да става, защото финалът винаги е красив.

Често виждам как хората ги е страх да живеят живота си, защото ще са критикувани или отхвърлени от обществото и затова се чувстват нещастни. Аз знам, че отвъд страха се крие истината, защото страхът доста често е само илюзия. Аз предизвиках себе си да стана професионален художник, въпреки че живея в свят, в който се говори, че не бих могъл да оцелея правейки само това, че не се цени изкуството в България и други работи, от които вече не ме е страх, защото си доказвам всеки ден обратното. Истина е, че имам доста трудни моменти, от които ми се ще да се преориентирам, но няма да го направя, защото знам, че след всяка една моя картина аз се издигам все по на високо. 

Чрез всяка една работа, която ми бъде възложена, успявам да проникна в емоциите на моите колекционери. Преди да започнем работа им задавам въпросът „Защо искаш ТОЧНО тази кола да нарисувам за теб?“ и по този начин научавам за тях, техните спомени, мечти, цели и възглед за живота. Аз обичам да комуникирам, да създавам нови запознанства и смятам, че е важно човек да има голям кръг от познати, за да може да бъде от полза, когато види, че някой се нуждае от нещо. Когато мога свързвам колекционерите ми един с друг, за да си бъдат полезни. А те са всякакви – авто-механици, архитекти, финансисти, инженери, предприемачи, маркетинг експерти, IT специалисти, а това, което ги обединява, както би се досетил човек, е изкуството, автомобилната им страст и високите им цели. Имам предимно колекционери в България, Германия и Щатите, но съм стигал и до Сингапур например.

Техниката ми се променя с времето, като започнах с цветни моливи, преминах през акрил, акварел, акварелни моливи, алкохолни маркери, графитни моливи и сега съм отново на цветни моливи. Без значение материала, аз се старая да рисувам детайлно. Обожавам реакцията на хората, че това което съм направил, първоначално го виждат като снимка, но когато се приближат да го видят от близо се смайват, че е правено на ръка. Има накъде да се подобрявам все още."

Много практичен и интересен!