Забравихте го вече, нали ?!

  • Галерия с девет снимки Галерия с девет снимки

27 Sep 2023

Време беше да пусна и статия с малко повече пристрастия от последната, където мрънкането ми по темата (BMW vs MB) разстрои не малко фенове от Мюнхен. Днес, обаче, ще говоря в качеството си на собственик на автомобила от корицата, а не на разтегли-локум клавиатурен плъх (какъвто по принцип съм)…

Renault Megane RS III е върховният хот-хеч (поне за мен): лек, бърз, евтин, здрав, изненадващо практичен и с готовност да те хвърля наляво-надясно от кеф във всеки завой.

Френските спортни автомобили винаги са получавали много удари. Дори самата Франция е получавала в миналото много удари и много малко от тях са били заслужени. На всичкото отгоре френското инженерство често е несправедливо осмивано. Например британците твърдят, че са изобретили танка, но французите са тези, които с пъргавото малко Renault FT-17 напредват в дизайна за разлика от утвърдените тогава големи, бавни, глупави, и лесни за обстрелване тухли, идващи от Острова. Между другото, оттогава Renault са произвела и няколко хот-хеча – и един от техните модели в не малката палитра беше Megane RS.

Най-слабият модел RS III дебютира през далечната вече 2010 г. и можеше да се похвали с 250 к.с. от своя двулитров редови четирицилиндров двигател. Това значи на YouTube език: 0-100 км/ч за под 6 секунди, и 100-200 км/ч за под 15 сек. Най-екстремната версия, 275 Trophy R, беше леко доработена с 275 к.с. които в комбинация с диетата, на която моделът беше подложен, направи тази кола и това шаси още по-желани и уникални.

Новите хот-хечове имат значително по-голяма мощност и лесно биха победили Megane RS III в надпревара по права линия, но не винаги са по-практични или по удобни, още по-малко са забавни за ежедневно каране, както и рядко ще имат сили да се борят с Renault-то на пресечени терени и междуградски пътища. В интерес на истината, обаче, козът на Megane RS никога не е бил конските сили или ускорението на правите. Тук не сме каубои от Тексас, които по цял ден си цапат ботушите в кал и пясък, а хора с разум и знания как да направят една кола забавна.

Top Gear твърдеше, че Megane RS е бил златният стандарт за управление на хот-хеча от близо десетилетие. Возията му обикновено се описва като жизнена и гъвкава, и най-вече много жива. Car Throttle отбелязваше, че контролът за преплъзване е малко излишен и едва ли не пречи на шасито и спирачките да си вършат работата толкова добре. Шасито позволява на колата да бъде хвърляна по завоите до предела на гумите си, което само по себе си е несравнимо изживяване.

Megane RS е по-бърз на „Зеления ад“ от цял набор от истински суперавтомобили, включително Honda NSX-R, Bugatti EB110 (специфициран за САЩ), Ferrari 360 CS и Ferrari 430 както и Lamborghini Diablo GT. Имайте предвид, че „Нюрбургринг“ е дълго трасе с доста малко възможности за определяне на права линия. Megane не е трябвало да се справя добре в такива условия, и все пак го прави срещу специално създадени автомобили със стотици повече конски сили и доста повече излезли от портмонето парички.

Козметично Megane RS III е на светлини години напред, още от дебютната си версия. Не е преувеличено да го наречем един от най-красивите хечбеци, правени някога. Удължените пропорции напомнят за безсмъртната френска автомобилна икона Citroen DS. Повечето хечбеци работят с пропорциите на ботуши, което поставя граница на това колко елегантни ще изглеждат, но Renault изглаждаха и изостряха, където трябваше. Този централно монтиран ауспух изглежда 100 пъти по-добре, отколкото да го избутате на една страна, или да го удвоите без причина, или пък да го скриете напълно. ( Да, за теб говорим Audi S6). Разбира се, дизайнът на задницата напомня и малко на кола от Формула 1.

Меги е като бутилка френско вино. Колкото повече години минават, толкова по вкусна става за каране. В момента цените са доста приемливи за базовите модели. Разбира се, седалките Recaro, механичният диференциал и Alcantara воланът допринасят за разнообразие в цените.

 

В заключение мога да кажа, че колата може да се кара всеки ден в различни настроения и условия, и винаги да се държи добре. Седалките са много удобни (както кожените нормални, така и коритата от Recaro). Ако мислите да посетите пистата, не ви трябват кой знае какви неща… Гориво и пари за вход на пистата са достатъчни. Ако мислите, обаче, да ги посещавате повече от един-два пъти на година, бих ви посъветвал да съберете малко информация за евентуални подобрения относно гуми, окачване, ауспух и дребни аксесоари около двигателя.

ДА ЖИВЕЕ ФРЕНСКАТА БАГЕТА ! 

 

Лукс от Китай!
Свързани новини