Да караш Mercedes с 433 км/ч по аутобана през 1938 г. Рекордът, който стоя 80 години.
През 1938 г. първият шоурум на Mercedes-Benz у нас вече е бил на девет години (ул. „Искър“ 22 в София; сградата седи и до днес, но надстроена с още два етажа от оригиналните два; снимка: Auto Bild България), а в него вероятно е можело да се види тогава новият Merc Typ 230 n (W143). Наследник на Typ 230 (W 21), моделът се задвижвал се от 2,2-литорв редови „шестак“ с около 55 к.с., с които можел да развие малко под 120 км/ч.
През 1938 г., на 9 май, дебют прави друга кола с трилъчата звезда, но от различна порода - състезателният Mercedes-Benz W125. Създаден да натрие носа на Auto Union, които година по-рано печелят Европейския шампионат с Бернд Розмайер зад волана, новият автомобил е брутален.
Комбинацията от гениалната инженерна мисъл на Рудолф Уленхаут (бащата на най-скъпата кола в историята), на колегите му и на реално почти неограничения бюджет, осигуряван от правителството на Нацистка Германия, са обстоятелства довели до създаването на една от най-мощните и безкомпромисни състезателни коли.
Машината тежи точно 749 кг., без гуми, гориво и пилот, проектирана на ръба на правилата за максимално тегло от 750 кг. Дълга е 4,2 метра, широка е 1,75, а височината е едва 1,2 метра, а под предния капак работи иновативният 8-цилиндров редови мотор с обем 5663 куб. см, с по 4 клапана на цилиндър и механичен компресор. Интересното при този агрегат е, че вместо да сгъстява само въздух, компресорът Roots бил разположен след карбураторите, нагнетявайки вече готовата гориво-въздушна смес в цилиндрите. Това бил първият състезателен мотор на Mercedes-Benz с подобна схема на пълнене.
Резултатът: 595 к.с. при настройки за състезание и 646 к.с. при 5800 об/мин, измерени на стенд, като още при 2000 об/мин машината генерирала 248 к.с. Максималната скорост била около 320 км/ч. Във времена, в които масовите шосейни автомобили разполагали с по 30-60 к.с. Мощностите показатели на W125 сякаш толкова изпреварили времето си, че били достигнати чак през 60-те, от американските машини в срийте Can-Am. Двигателите във Формула 1 постигат подобна мощност чак в началото на 80-те.
W125 участвал в 12 състезания, в които записва шест победи, шест старта от първа позиция и шест най-бързи обиколки. С тази кола Рудолф Карачиола печели и Гран При сезон 1937, побеждавайки в три от общо петте надпревари. Карачиола печели и следващия сезон, но вече с наследника на W125, W154, доста по-умерен автомобил с маса от почти тон и мощност под 500 к.с., в резултат на наложените ограничения след миналогодишния сезон. Ограничения на работния обем и въвеждането на минимално допустимо тегло, вместо максимално, породени до голяма степен именно от бруталността на W125.
А сега към рекорда от заглавието, който идва в контекста на изписаното горе, защото автомобилът е базиран именно на колата описана дотук. Кръстена е W125 Rekordwagen, споделя голяма част от техниката на Гран При автомобила, но с няколко основни разлики. Едната е двигателят – вместо по-слабият 8-цилиндров M125, който бил и по-висок, заради редовата си конструкция, Mercedes инсталирали MD 25 DAB/3 V12 с обем 5577 куб. см и мощност 765 к.с. при 5800 об/мин.
V-образната схема с ъгъл 60 градуса между цилиндровите банки означавала по-нисък мотор и, съответно, по-добра аеродинамика. Която е втората съществена разлика спрямо „нормалния“ W125. Rekordwagen бил облечен в обтекаеми алуминиеви панели, които покривали и колелата. Машината имала всички предпоставки за поставяне на рекорд.
Това се случва на 28 януари 1938 г. Зад волана разбира се е Рудолф Карачиола, а отсечката е по аутобан A5, между Франкфурт и Дармщат. Датчиците на контролния километър регистрират 432,7 км/ч, нов рекорд за скорост, постигната на участък от обществената пътна мрежа. По-късно в същия ден опит правят и Auto Union, основният конкурент на Mercedes-Benz по онова време, но за съжаление карането завършва с фатален инцидент, в който загива легендарният пилот Бернд Розмайер.
Рекордът на Mercedes-Benz W125 и Рудолф Карачиола остава ненадминат в продължение на почти 80 години. До 5 ноември 2017, когато Никлас Лиля, тестовият пилот на Koenigsegg, не го подобрява със серийния Agera RS. Участъкът е магистралата между в Паръм и Лас Вегас в Невада, а регистрираната скорост - 447,2 км/ч.
Друг любопитен факт е, че постижението на шведите е с 16 км/ч по-добро от рекорда на Bugatti Veyron Super Sport (431 км/ч), поставен на тестовия полигон на Volkswagen в Ера-Лесин, някъде около час по-рано…