Американският шистов нефт срещу конвенционалните петролни находища на ОПЕК и Русия

08 Nov 2024

 

САЩ посрещат и 2025 година произвеждайки повече нефт от която и да било друга държава в историята. Това е пълен контрапункт на намаляването на добива на конвенционален нефт от Русия. И в двата случая главно по технологични причини.   

След президентските избори в САЩ цената на петрола отново е във фокуса на обществените дискусии. Особено след изявленията на новоизбрания президент Доналд Тръмп, че сондажите за петрол ще бъдат негов приоритет. Твърденията обаче че в Америка има нефт в изобилие са доста далеч от действителността. Възможността страната да заема първото място по добив на нефт през последните години се дължи преди всичко на инженерите, и местните правни основи за добив.

Частната собственост върху полезните изкопаеми в САЩ

В САЩ съществуват два вида права, които могат да бъдат включени в собствеността върху земята: права върху повърхността и права върху подземните ресурси (surface rights и mineral rights). В повечето държави собственикът на земята може да притежава правата върху всичко на повърхността, но не и правата върху подземните ресурси като нефт, газ и минерали. В Съединените щати обаче собствениците на земя притежават както права върху повърхността, така и права върху полезните изкопаеми, освен ако не решат да продадат правата върху последните на някой друг. След като правата върху подземните ресурси бъдат продадени, първоначалният собственик запазва само правата върху земната повърхност, докато втората страна може да експлоатира подземните ресурси по какъвто и да е начин. Ако сте гледали филма "Ще се лее кръв" (по романа на Ъптън Синклер "Петрол") с Даниъл Дей-Люис, за ролята си в който той получи награда Оскар, еднага ще се досите за какво става дума.  

Правата върху полезни изкопаеми могат да бъдат притежавани по различни начини. Когато един и същ собственик притежава както права върху повърхност, така и права върху минерали, това се нарича обединено имущество. Когато правата върху повърхността и правата на полезните изкопаеми са отделени едно от друго, отделната собственост се нарича разделено имущество. Третият вариант е частично имущество, при което правата върху минералите са разделени между няколко собственици. Това може да се случи например, когато собственик на имот раздели правата между няколко наследници или продаде някои права върху полезни изкопаеми, но запази други. Собственикът на земя може също така да избере да продаде права върху полезни изкопаеми на множество купувачи, всеки от които след това притежава правата върху определено парче земя.

Друга възможност е да се отдават под наем, вместо да се продават права върху полезни изкопаеми на петролни, газови или минни компании, за да се получи част от печалбите. Като алтернатива собственикът на земя може да продава лицензионни възнаграждения за минерали, което му позволява да запази контрол върху това къде на повърхността се извършват добивни дейности

Как расте добивът във САЩ

Ясно е защо подобна правна норма в комбинация с предприемачество и наука могат да спомогнат за увеличаване на добива на нефт. В нефтената история на САЩ, започнала през далечната 1859 година, безогледният добив в стремежа на всеки да спечели максимално от своята собственост е норма и особено ярък пример за това са ранните години на добив в Пенсилвания, по-късно в Калифорния и Тексас. Това често е водело до снижаване на пазарната цена под себестойността на добива и увреждане на находищата. Върховен израз на описаното е случващото се по време Голямата депресия през 30-те години в Източен Тексас. Затова, по-късно в САЩ се въвеждат определени норми на добив с цел опазване на геологическите структури. Въпреки откриването на находищата в Аляска, през 70-те години с намаляване на запасите на конвенционален нефт в останалата част на САЩ, важен приоритет става политическото влияние и икономическо  и технологично присъствие в държави като Саудитска Арабия. Става ясно и защо е неуместен митът че САЩ пазят своя нефт и внасят от други държави. Случаите в които собственикът на подземните ресурси е държавата е при варианта в който земята и ресурсите са федерална собственост. Обикновено тогава добивът се делегира на някоя компания срещу определени отчисления за държавата.  

           

Приносът на технологиите

Не само санкциите и ограниченията, свързани с ОПЕК са причина добивът на нефт в Русия да намалява. Според специалистите от нефтената индустрия това обаче се дължи в голяма степен на невъзможността на руските компании да добиват ефективно суровината. Процесът на намаляване на възможностите за добив тече от доста години, но бе силно катализиран от санкциите и загубата на достъпа до технологии за вторичен и третичен добив с помощни методи. От находището Самотлор превърнало се в мит сред хората на нефта заради колосалните си размери се извлича 96 процента вода и едва 4 процента нефт. Подобна е и картината в множество находища в Сибир. Интензивното експлоатиране на евтините фонтаниращи находища във Волго-уралския район по време на социализма води до изчерпване на значителна част от тях. В момента много от компаниите добиват нефт само от местата където това е рентабилно, ускорявайки още повече процеса на изтощаване на находищата. Този „изборен добив“, самите руски специалисти наричат „разубоживание запасов“ или „разреждане на запасите“, което в дългосрочен план може да доведе до изключително негативни последици. И докато себестойността на добива на неголемия брой все още изгодни находища е около 25 долара за барел, средната себестойност в Русия според самия Росстат вече надвишава 50 долара за барел.  

   

Същевременно с това именно високото ниво на технологична зрялост осигурява на компаниите в САЩ възможност да увеличат добива на петрол от шисти, в степен много по-голяма от очакваното. През 2014 година страните от ОПЕК се договориха за увеличаване на добива на нефт с цел намаляване на цената и елиминиране на растящата заплаха от компаниите за добив на шистов нефт. Действията им постигнаха ефект и цената на петрола стана нерентабилна за компании с висока себестойност на добива. Той се засили още повече по време на Ковид кризата с рязкото снижаване на цената на петрола. Американските нефтени компании обаче се оказаха изключително корави и показаха че много бързо могат да възстановят ефективния добив от шисти. При това САЩ добиват и значителни количества нефт от конвенционални находища, при по-голямата част от които също се използват методи за принудително извличане на петрола. Времената на фонтаниращите сондажи отдавна са отминали, но както споменахме индустриалният добивът на нефт в Щатите, или по-точно в щата Пенсилвания започва още през 1859 година. През годините американците развиваха технологиите за добив и разпространиха знанията и присъствието по целия свят. Днес издънките на бившия Standard Oil на Джон Рокфелер като ExxonMobil и ChevronTexaco са сред най-големите петролни компании в света.                   

Кошмарът на ОПЕК

Така кошмарът на ОПЕК, американските компании за добив на шистов нефт започнаха да работят на пълни обороти, компенсирайки в пълна степен договорките на организацията. Сондажите в ивицата простиращата се от така наречения Пермски басейн в Западен Тексас до шистовото находище Бакен в Северна Дакота (Bakken Formation) са увеличили производството на петрол в значително по-голяма степен от предвижданото от анализаторите, повишавайки продукцията до рекордни нива. През октомври 2024 година в своята „Краткосрочна енергийна перспектива“ Американската администрация за енергийна информация изчислява че добивът на нефт, включително газокондензат в САЩ ще достигне 13,22 милиона барела дневно през 2024 година и 13,54 милиона барела дневно през следващата година.

Пределът на цените

По този начин САЩ запазват статута си на балансиращ производител, но трябва да се има предвид че в изрази като “drill, drill, drill“, провъзгласени от новоизбрания президент на САЩ има и много силен популистичен елемент. За да бъде изгоден добивът от шистовите находища като тези в Пермския басейн цената на барел трябва да не е по-ниска от 38 долара за вече разработени находища, а за да започне рентабилното разработване на нови находища трябва да е минимум 62 долара. Ако производството бъде увеличено то може да доведе до снижаване на цената и да се обърне срещу самите производители. От тази гледна точка квотите и намаляването на добива от страна на ОПЕК е добре дошла за американските производители. Те просто заемат освободеното място. За потребителите в Америка високите цени на нефтопродуктите може и да не са приятни, но за производителите (компаниите за добив често са наричани и по този начин) това е много изгодно.         

Принципно ръстът в добива поставя изцяло под въпрос стратегията на групата ОПЕК+ за ограничаване на доставките, за да се предотвратят потенциално катастрофалните ценови въздействия на пренасищането. По този начин частната инициатива – защото в основната си част това са частни компании – показа че все още има достатъчно сила, за да осуети усилията на картела.

Доказателство за ролята на технологиите е фактът че по доказани запази на нефт САЩ са едва на десето място в света. На първо място е Венецуела, със своите 304 милиарда барела, като огромна част от тях са свръхскъп за добив тежък нефт. Макар че останалата част е нефт също е в големи количества и с високо качество, икономическата политика на Венецуела, респективно нискотехнологичния характер на държавната компания Petróleos de Venezuela (PDVSA) общо взето съсипва индустрията. Саудитска Арабия със своите 267 милиарда барела нефт с ниска себестойност на добива има капацитет за лесно увеличаване на добива. Иран с 209 милиарда е под санкции и изнася основно за Китай, а Ирак (170 милиарда барела) е достигнал максималния си за момента капацитет за добив). С невисока степен на себестойност е добивът на нефт в ОАЕ, Кувейт и Либия, но последната макар и изгодно позиционирана спрямо европейските пазара продължава да бъде раздирана от вътрешни междуособици и да добива много по-малко от възможното.

Добивът извън ОПЕК+

И така, съкращенията на добива от страна на ОПЕК+ през 2024 година и войната в Близкия Изток не спряха тренда на понижаване на суровия петрол още повече. Освен увеличаването на добива в Щатите редица страни извън ОПЕК нямат намерение да ограничат приходите си. Както големи държави като Бразилия и Канада, така и малки като Гвиана и Суринам повишават добива си. Принос за всичко това има и добивът в Иран и Венецуела, който е в противовес на съкращенията на ОПЕК, чийто дял на пазара на петрол вече е паднал до 25 процента. За да буферира по-голямото предлагане от търсенето, ОПЕК+ трябва да намали още повече добива на нефт, а с това и приходите си. В такъв случай Саудитска Арабия, която спазва ограниченията се оказа в изключително неизгодна позиция, особено на фона на огромния заложен бюджет на страната със скъпи инфраструктурни проекти, част от които свързани с диверсификация на икономиката и намаляването на зависимостта и от износа на петрол. За Саудитска Арабия, чиито находища изискват минимални разходи от 10 до 25 долара за барел в зависимост от това дали се добиват на сушата или в шелфа ограниченията водят до загуби, а мястото на пазара се заема от други играчи. За нея не остава нищо друго освен да започне увеличаване на добива. Поетапно, вероятно от декември, но тенденцията е ясно. Ако към това се добавят забавянето на китайската икономика и на повечето европейски държави икономика, става ясно защо има ясна тенденция към намаляване на цената на петрола. Ако нещо чрезвичайно не се случи тази динамика ще продължи. 

          

Интересен също е и фактът че стремителния ръст на добива на суровия петрол в САЩ е изненадващ, на фона на намаляването на работещите сондажни платформи. Това увеличение на производителността обърква много анализатори и изследователи, които изчисляват бъдещия добив на суров нефт именно на базата на така наречения “rig count” или „брой на сондажите“.

Обяснението на това се крие в ръста на технологичното ниво, респективно възможността за извличане на суров петрол от нови кладенци по-ефективно. Само за последните три години времето за извършване на сондаж е намалено с цели 40 процента с високотехнологични решения по целия изследователско-производствен път (добивът на нефт често се нарича производство на нефт) и материалите използвани за ротационните свредла. Намалено е и времето за принудителен добив с помощта на фракинг.

 

 

• Tweet
• Pin it
• Share