Трагичният живот на Рудолф Дизел: в очакване на филма за него
Гениалният конструктор Рудолф Дизел създава едно от най-великите творения в индустриалната история на човечеството. Раздираната му от терзания душевност обаче се измъчва относно смисъла от всичко сътворено от него.
Съдбата на Рудолф Дизел стана обект на внимание след като книгата „Мистериозният случай на Рудолф Дизел“ на Дъглъс Брънт се превърна в бестселър, а преди време Priority Pictures закупи правата за филм по нея. Един кратък разказ за живота му.
В деня на свети Валентин, на 14 февруари 1898 г., в берлинския хотел Бристол пристига синът на шведа Емануел Нобел. След смъртта на баща му Лудвиг Нобел, той наследява неговата нефтена компания – апропо най голямата по това време в Русия. Емануел е напрегнат и тревожен, защото сделката, която му предстои да сключи, е от стратегическо значение за него. След като чичо му Алфред решава да дари гигантското си наследство включващо огромна компания за производство на взривни вещества и сериозен дял в същата нефтена компания на създадения от него Нобелов фонд, последната започва да изпитва сериозни финансови затруднения и той търси всевъзможни изходи от ситуацията. Поради тази причина е решил да се срещне с един вече известен по това време човек, чието име е Рудолф Дизел. Нобел желае да закупи от него патентни права за производство в Русия на създадения наскоро от родения в Париж германец икономичен мотор с вътрешно горене. Емануел Нобел е приготвил за целта 800 000 златни марки, но все още смята, че може да преговаря за намаление на цената.
Денят е натоварен за Дизел – той трябва да закусва с Фридриф Алфред Круп, след това има среща с шведския банкер Маркус Валенберг, а следобедът му е отделен на Емануел Нобел. Още на следващия ден банкерът и предприемчивият изобретател сключват съглашение, довело до създаването на нова шведска компания за производство на дизелови двигатели. Преговорите с Нобел обаче са далеч по-трудни, въпреки твърдението на Дизел, че шведът е „по-ентусиазиран за двигателя му” от самия него. Колебанията на Емануил не са относно бъдещето на двигателя – като технократ той не се съмнява в него, а като бизнесмен вярва, че моторът на Дизел ще повиши общото потребление на нефтопродукти. Същите тези нефтопродукти, които предприятията на Нобел произвеждат. Той просто иска да изпипа детайлите.
Рудолф обаче не желае да чака и безцеремонно заявява на Нобел, че ако шведът не приеме условията му, Дизел ще продаде патента си на неговия отвъдокеански конкурент Джон Рокфелер. Какво ли позволява на този амбициозен инженер, превърнал се в крупен бизнесмен, да шантажира толкова успешно Нобел и уверено да се изпречи на пътя на двама от най-могъщите мъже на планетата? Нито един от неговите двигатели все още не може да заработи надеждно, а и наскоро е сключил договор с производителя на бира Адолфус Буш за изключителни права за производство в Щатите. Шантажът му обаче дава резултати и сделката с Нобел е сключена.
15 години по-късно…
29 септември 1913 година. Обикновен есенен ден. Край устието на река Шелде в Холандия се стеле гъста мъгла, а парните машини на кораба Дрезден причукват в трюмовете понасяйки го през Ламанша към Англия. На борда му е същият Рудолф Дизел, който малко преди това е изпратил на жена си оптимистична телеграма че предстоящото пътуване се очертава да бъде успешно. По всичко изглежда, че ще бъде именно така. Някъде към десет часа вечерта той и неговите сътрудници Джордж Карелс и Алфред Люкман решават че е време за сън, ръкуват се и се разотиват по каютите си. На сутринта никой не може да открие господин Дизел и когато обезпокоените му служители го потърсват в каютата, леглото в стаята му се оказва непокътнато. По късно един пътник, който по една случайност е братовчед на индийския президент Джавахарлал Неру, ще си спомни че е чул стъпки на мъж, насочващи се към релинга на кораба. Какво точно се случило след това знае само всевишния. Факт е че на страницата 29 септември, в дневника на Рудолф Дизел, с молив прилежно е изписано малко кръстче…
Единайсет дни по-късно, холандски моряци откриват тялото на удавник. Поради ужасяващия му вид, капитанът го предава на благословията на морето, като запазва вещите които намира в него. След няколко дни единият от синовете на Рудолф, Ойген Дизел ги разпознава като принадлежащи на баща му.
В дълбокия мрак на мъглата приключва иначе обещаваща кариера на създателя на гениалното творение, наречено в негова чест „дизелов двигател“. Ако вникнем в същността на твореца по-дълбоко обаче ще открием раздирана от противоречия и съмнения душевност, които дават пълно основание да се приеме за меродавна не само тезата, че той може да е станал жертва на германски агенти желаещи да осуетят продажбите на патенти на Британската Империя в навечерието на очевидно неизбежна война, но че Дизел е сложил сам край на живота си. Дълбоките терзания са неизменна част от вътрешния свят на гениалния конструктор.
Рудолф Кристиан Карл Дизел се ражда на 18 март 1858 г. във френската столица Париж. Нарастващите шовинистични настроения във Франция по време на Френско-пруската война карат семейството му да емигрира в Англия. Средствата им обаче са крайно недостатъчни и баща му е принуден да изпрати младия Рудолф при брата на съпругата си, който не е случаен човек. Вуйчо на Дизел е известният по това време професор Барникел и с негова подкрепа той успява блестящо да завърши Индустриалното училище (тогава техникум, днес – Университет за приложни науки) в Аугсбург, а после следва в Техническия университет в Мюнхен, който завършва с изключително висок успех. Работоспособността на младия талант е феноменална, а упоритостта, с която се стреми към постигането на целите си, просто изумява околните. Дизел мечтае да създаде съвършената топлинна машина, но иронията на съдбата го отвежда в хладилен завод. През 1881 г. той се завръща в Париж по покана на своя някогашен ментор професор Карл фон Линде, изобретател на наречената на негово име машина за лед и поставил основите на днешния гигант за охладителни системи Linde. Рудолф е назначен там като директор на фабрика. По това време бензиновите двигатели едва-що прохождат, а междувременно е създадена и друга топлинна машина. Това е парната турбина, изобретена наскоро от шведа от френски произход Де Левал и англичанина Парсънс и значително превъзхождаща по ефективност парната машина.
Паралелно с разработките на Даймлер и Бенц и други учени се опитват да построят двигатели, работещи с керосин. По това време те все още не познават достатъчно добре химическата природа на горивата и склонността им да детонират (да горят взривно при определени условия). Дизел внимателно наблюдава и се информира за тези събития и след множество анализи разбира, че на всичките проекти им липсва нещо фундаментално. Той достига до нова идея, която коренно се различава от залегналата в основата на двигателите, работещи по принципа на Ото.
„В моя двигател въздухът ще се сгъстява много по-силно, след което, в последният момент, се впръсква горивото”, убедено твърди германският инженер. „Повишената температура ще води до самовъзпламеняване на горивото, а високата компресия ще го направи много по-икономичен”. Една година след като получава патент за своята идея, Дизел публикува брошура с доста гръмкото и предизвикателно заглавие „Теория и конструкция на рационален топлинен двигател, който трябва да замени парната машина и известните днес мотори с вътрешно горене”.
Проектите на Рудолф Дизел залягат върху теоретичните основи на термодинамиката. Теорията обаче е едно, а практиката – съвсем друго нещо. Дизел няма и капка представа какво ще е поведението на горивото, което ще впръска в цилиндрите на своите двигатели. Като начало и той решава да опита с толкова широко използвания по това време керосин. Последният обаче очевидно не е решението на проблема – още при първия опит експерименталният двигател, изработен в машиностроителната фабрика в Аугсбург (известният днес завод за производство на тежкотоварни автомобил MAN), се разхвърча на парчета, а един манометър едва не убива изобретателя, прелитайки на сантиметри от главата му. След множество безрезултатни опити Дизел все пак успява да задвижи експерименталната машина, но едва след извършването на някои конструктивни промени и чак когато преминава към използването на по-тежка нефтена фракция, наречена по-късно в негова чест „дизелово гориво”.
Много предприемачи започват да проявяват интерес към разработките на Дизел, а проектите му са на път да революционизират света на топлинните машини, защото неговият мотор наистина се оказва значително по-икономичен.
Доказателство за това е представено през същата 1898 г. в която започна нашата история, в Мюнхен, където се открива изложение на машини, превърнало се в крайъгълен камък за по-нататъшните успехи на Дизел и неговия двигател. Там са представени двигателите от Аугсбург, както и двигател с мощност от 20 к. с. на завода Otto-Deutz, който задвижва машина за втечняване на въздух. Особено голям е интересът към мотора, изработен в заводите на Krupp – той разполага с 35 к. с. и върти вала на хидравлична помпа, осигуряваща водна струя с височина от 40 м. Този мотор работи по принципа на Дизел, а след изложението лицензи за него купуват германски и чуждестранни фирми, включително Нобел, който получава правата за производството на двигателя в Русия.
Колкото и абсурдно да изглежда, първоначално най-голям отпор дизеловият двигател среща в своята родина. Причините за това са доста комплицирани, но са свързани с факта, че е страната разполага със значителни запаси от въглища и с почти никакъв нефт. Въпросът е в това, че докато на този етап на бензиновия двигател се гледа като на основно задвижващо средство за автомобили, което няма алтернатива, то дизеловият ще служи основно за индустриални цели, които могат да бъдат изпълнявани и от парни машини, захранвани с въглища. Тъй като се сблъсква с все повече недоброжелатели в Германия, Дизел е принуден да се свърже с множество производители във Франция, Швейцария, Австрия, Белгия, Русия и Америка. В Русия Нобел успешно конструира първите търговски кораби и танкери с дизелов двигател, съвместно с шведската компания ASEA, а в началото на века се появяват и първите руски дизелови подводници „Минога“ и „Акула“. През следващите години Дизел постига големи успехи с усъвършенстването на мотора си и вече нищо не може да се изпречи на триумфалния път на творението му – дори смъртта на неговия създател. То ще революционизира транспорта и е още едно от изобретенията на епохата, което не би могло да функционира без продукти, произведени от нефт.
Психическият свят на гения
Но както по-рано казахме зад тази предимно бляскава фасада се крият множество противоречия. От една страна са факторите на времето в което се случват събитията, а от друга – самата същност на Рудолф Дизел. Въпреки успехите му, по време на пътуването през 1913 година той на практика е напълно неплатежоспособен човек. За широката общественост Дизел е гениалният и предприемчив изобретател, който вече е милионер, но на практика той не може да разчита на банките за гаранции за извършване на сделки. Въпреки успехите си конструкторът изпада в дълбока депресия, ако по това време подобен термин въобще е съществувал. Подобно на Алфред Нобел и динамита, цената с която е платил своето творение е огромна и той е все повече раздиран от мислите дали то е нужно на човечеството. Вместо да се подготвя за своите презентации той е обзет от екзистенциални мисли и чете „тежкото, но безкрайно удовлетворително творчество“ (по собствените му думи) на Шопенхауер. В каютата му на кораба Дрезден е намерена книга на този философ, в който копринената лента за отбелязване е поставена върху страници в които могат да се открият следните думи „Хората, родени в бедност, но благодарение на своя талант достигнали накрая…до положение, в което печелят много, почти винаги достигат до самовнушението че талантът е недосегаема главница на личния им капитал, а материалните блага са просто задължителни лихви. Същите тези хора обикновено завършват живота си в крайна бедност…“
Дали Дизел разпознава в смисълът на тези слова своя собствен живот? Когато синовете му Ойген и Рудолф отворят семейната каса на къщата в Богенхаузен, те открит в нея едва двайсетина хиляди марки. Всичко останало е погълнато от разточителния живот на семейството. В огромната къща потъват по 90 000 райхмарки годишни режийни разходи. Акциите в различни предприятия не носят дивиденти, а вложенията в нефтените полета на Галиция се оказват като излети в каца без дъно. По-късно съвременници на Дизел ще потвърдят че богатството му си е отишло толкова бързо, колкото е дошло, че той е бил колкото гениален, толкова и горделив и себичен, че не е смятал за необходимо да обсъжда делата си с каквито и да било финансисти. Въобще, самочувствието му е било прекалено високо за да се съветва с когото и да било. Дизел се въвлича дори в спекулативни сделки, а това води до огромни загуби. Тежко отражение върху характера вероятно дава и детството му и по специално странният му баща, който се занимава с амбулантна търговия на разни дреболии, но се смята за представител на някакви извънземни сили. В последните години на своя живот самият Дизел, който се превръща в някакъв антипод на това поведение (причините за подобно нещо са сферата на психоанализата) ще заяви „Вече не съм сигурен дали има полза от това което постигнах в живота си. Не знам дали моите машини са направили живота на хората по-добър. В нищо не съм сигурен…“
Педантичният ред на германския инженер не може да подреди необяснима лутаница и терзания в душата му. Ако неговият двигател се стреми да изгори без остатък всяка капка гориво, самият му създател прегаря…