Паднаха всички рекорди на Витоша 100!
Обиколката на Витоша през изминалия уикенд завърши с фантастични рекорди при колоездачите и бегачите. Емил Стойнев направи невероятно каране и записа новото най-добро време при колелата – 3:46,56 часа. Когато тийнейджърът е финиширал малко преди 10 сутринта, част от екипа на DizzyRiders бедстваше по асфалтовото изкачване към Чуйпетлово и си мечтаеше за филийка с лютеница и край на мъките…
При жените с колела също имаме нов рекорд и отново от тийнейджърка – 5:03,52 часа е времето на Йоана Вълканова, която печели от 13-годишна и пак подобри собствения си рекорд – с 36 секунди! След 100 километра! Фантастично!
И това не е всичко, бегачите също се възползваха от сухото и бързо трасе (калта от предните две издания не липсваше на никого!). Христо Цветков постигна рекорда на рекордите: 6:56,40 часа! Изумителен резултат, с който подобри собствения си рекорд с (дръжте се!) 42 минути! При жените победата взе Моника Филипова с време 9:13:21 часа.
Рекорд има и при дуатлона (това са нечовешките машини, които обикалят планината два пъти – в събота с колела, а в неделя – пеша). Андриан Кърпаров защити титлата си от миналата година с общо време 12:58.56 часа (4:15.59 с колело и 8:42.57 часа с тичане). Така той стана първият, направил епичното 200-километрово трасе под 13 часа, като подобри с близо 16 минути собствения си рекорд от миналата година.
И все пак Витоша 100 не е само в рекордите. За повечето от нас обиколката е едно бягство от сивотата на града за няколко часа (доста часове в моя случай)... Не заради състезателния елемент, а заради стотиците нахилени физиономии по пътечките към Кладница, заради неизменния въпрос “Окей ли си, имаш ли нужда от помощ?”, когато си спрял за глътка въздух, заради десетките деца по трасето, заради супер готините организатори (имаше пунктове със студена бира, хора!), заради това, че си победил не другите, а себе си, като не си отказал на онова ужасно катерене след Ярлово…
Стотици ентусиасти обиколиха планината за първи път, десетки семейства бяха заедно от първия до последния километър, имаше хора с тандеми, с едноколки, с градски колела, но всички бяха усмихнати до уши на финала… Ето това е, което превръща това състезание в нещо неповторимо… Дори да си на няколко часа изоставане от победителите!