Това е Ferrari Luce – първият електрически модел на марката
Ъъм…, не прилича особено на наследник на F40, нали? Първото електрическа кола от Маранело е изненада. Каква е за вас споделете с коментар. Вече сме виждали интериора, показаха го през февруари и тогава разбрахме, че е дело на студиото LoveForm (основано от Сър Джони Айв, отговорен за визията на първия iPod, iPhone и iPad). А сега разбираме, с показването на цялата кола, че и екстериорът е тяхно дело.
Трябва да образоваме хората“. Това са думи на Джони Айв пред Джейсън Барлоу (TopGear). „Ако попитате потребителите какво искат, те ще могат да отговорят само в рамките на своята гледна точка и опит. А всичко, което могат да направят, е да гледат назад към миналото.“ Голяма изненада е, че Luce не изглежда, като супер спортен автомобил. Той реално е 5-местен хечбек с голям багажник (597 литра) и отварящи се назад задни врати, като при Purosangue. Тоест, тук Ferrari залагат по-скоро на практичността?
Не, че на това „конче“ му липсва потентност. Имате четири електромотора с обща мощност 1050 к.с. (772 кВт) и 990 Нм, с които Ferrari Luce може да ускорява от 0-100 км/ч за 2,5 сек, а от 0-200 за 6,8 сек. Максималната скорост е 310 км/ч, а обещаният пробег – 530 км, заради батерията с капацитет 122 кВтч. Голяма батерия, която може да се зарежда с до 350 кВт, с които качвате по 70 кВтч за 20 мин. Архитектурата е 800-волтова, а електрохимията на катода – NMC.
Тежка ли е тази батерия? Вероятно. Масата на автомобила е 2260 кг, които са предвидими, като се има предвид и калибъра на колата – малко над 5 метра дължина. Разпределението обаче е добро, 47% на предната ос и 53% на задната. Височината е 1544 мм, но центърът на тежестта е с 95 мм по-ниско от този на Purosangue.
От снимките вероятно трудно може да усетите размера на колелата, но той е огромен – 23 инча отпред и 24 отзад. Интересно е колко ще струват такива гуми, издържащи на подобна маса и скорост, но това надали притеснява бъдещите собственици на Luce. Зад тях седят и големи спирачки, карбон-керамични дискове с диаметър 390 мм отпред и 370 мм отзад.
Относно интериора, панелът зад волана много прилича на табло с аналогови уреди, вдъхновени както от класическите Ferrari-та с техните прибори Veglia и Jaeger, така и от авиацията и часовникарството. Основните му компоненти са два дисплея поставени в различни равнини, OLED панели, за разработката на които са полагали специални усилия хора от Samsung. Реално трите кръгли отвора в горния дисплей, обрамчени с бордове от анодизиран алуминий, отварят „поглед“ към долния дисплей.
Яко е, че стрелката на скоростомера е абсолютно истинска, физическа, също от лекия метал, като и трите „часовника“ са затворени със стъкло Gorilla Glass, което създава допълнително аналогово усещане. Целият панел е свързан с кормилната конзола и се движи заедно с нея при настройка, което се случва за пръв път в модел на Ferrari.
Самият волан също изглежда минималистичен, макар и да разполага с две конзоли с бутони, управляващи сложни функции на колата. Обръчът и спиците са алуминиеви и от марката казват, че волана е с 400 грама по-лек от този на „нормално“ Ferrari. Апликациите в самото табло, там където са и въздуховодите, също изглеждат като от сплав на лекия метал, но за тях не пише нищо.
Подвижен е и централния дисплей, закачен с ябълковидна връзка за таблото, така че да може да се ориентира свободно или към водача или към пасажера. Друга забележителност при него е истинският часовник горе вдясно, който Ferrari наричат „мултиграф“. Този уред освен да показва часа, явно може да служи за хронограф, да се превръща в компас и индикатор на функцията лаунч контрол. „Произведение на изкуството на микро инженеринга“ пишат още в прессъобщението. Изглеждащото супер класически уредче си има три собствени електромотора, движещи стрелките автономно.
Споменатият вече лаунч контрол се активира от панел пред централното огледало, в които са поместени и алуминиеви превключватели в стил ЦК ключета, каквито има и на централния дисплей. Централната конзола пък е направена от Gorilla Glass с много интересна технология, чрез която е надупчена - 13 000 микро отвора, през които е вкарано специално мастило.
Така са формирани изображенията в нея и така се е получил леко матовия завършек замаскиращ пръстовите отпечатъци. На специално магнетизирано място в нея се поставя ключа (паралелепипедчето с емблемата), след което се случва драматична трансформация – при потъване на модула в гнездото той се обезцветява, почернява, а жълтият му цвят мигрира в лостчето за избор на режими на движение (PRND).
Още? Прессъобщението е с подобаваща за изненадата дължина и съдържа интересни факти, но засега ще се ограничим с тези. За Luce тепърва ще се говори много. Въпросът е какво мислите вие – „Съсипаха я тая марка!“ или „Смел и гениален ход от страна на Ferrari?“