Тест на новото BMW Серия 7, носител на титлата „Луксозен автомобил на 2016“

15 юли 2016

Дългата база е най-голямата и технологична кола в историята на баварците, а късата тежи колкото Серия 5. Как се усеща тазгодишният носител на титлата „Луксозна кола на годината в света“ извън статистиките обаче?

Две неща стават очевидни след няколко километра бързо каране по неравен, виещ се път – лекотата и комфорта. Тези заключения могат да ви се сторят тривиални и очаквани от една седмѝца, но шестото поколение се държи нереално динамично за размерите си при завиване. Просто не е реално. След час по завоите слязох и започнах да мисля как така това разточително купе се усеща по начина по който се усеща. Като Серия 5. BMW 740d е с 20 см по-дълго от F10 и по каталожни данни тежи с 15 кг повече от 535d, в която работи на практика същия мотор. Фокусът за тези безтегловни 20 см се казва CFRP или армирана с въглеродни нишки пластмаса, от която е изработен гръбнакът на G11 (тунелът на трансмисията, който прелива в част от пода, както и други елементи), като олекотяването се дължи и на други части от конструкцията, направени от алуминиеви сплави и стомана. Усещането обаче е такова, че дори предварително запознаване с данните и с това, че „новата Серия 7 е средно със 130 кг по-лека от предходната“ просто не може да те подготви за това, че усещаш колата доста по-компактна и инерционна.

Комфортът е другият приятен шок. Докато F01/F02 и компания имаха въздушни елементи само отзад, то шестото поколение на топ лимузината се вози на въздух и в четирите края. Това, в комбинация с електрно-механичните ролбари и адаптивните амортисьори, значи че колата вози почти като Rolls. Казвам почти, защото Rolls-ът e един грам по-транквилиращ единствено заради по-голямата си маса. Комфортът е не-ре-а-лен. Също както и при динамиката, просто мозъкът се шокира поради почти тоталната връзка на това, което виждат очите ти отвън, с това което усещаш в колата. Ускорението? Тишината и плавността с която 740d набира правят преценката трудна. Единствено поглед в километража (или хедъп дисплея, най-цветния и информиращ вграждан в кола за момента) може да ви каже, че 5,1-метровата лимузина наистина вдига сто за 5,2 сек. Мощността и е 320 к.с., максималният въртящ момент е 680 Нм, като съвсем наскоро баварците показаха и 750d, снабдена със същия 3-литров мотор, но с 4 турбини, 400 коня и 760 Нм...

Към интериора обаче. Тестовата кола е в изпълнение Individual, с което идва Merino кожата в цвят... трюфел, в какъвто е изпълнен и алкантарения таван, заедно с колонките. Ръчно съшити елементи по седалките, метализирани бутони, всичко е както очаквате от подобна лимузина. Нова е визията на централната конзола, комбианация от тъч повърхности и бутони. Това което не очакват много хора е жестовото управление на някой функции на инфотейнмънт системата. Може да контролирате нивото на звука, да сменяте песни и станции, както и да вдигате телефона само с размахване на пръсти. Свиква се лесно, системата не е напълно безпогрешна и изисква малко привикване, но като цяло работи добре и впечатлява. Показва ни накъде отиват нещата, а дисплеят на iDrive-а най-сетне е и чувствителен на допир. BMW отбягваха тъча досега, като това последно поколение комбинира най-доброто от двата начина на управление. Понякога просто докосването на екрана е по-интуитивния метод.

Като стана въпрос за екрана и навигацията, последната помага не само за намирането на дестинацията, а и на... скоростната кутия. BMW въведоха тази връзка първо с Rolls-Royce Wright, a ето че я имаме и в Серия 7. С малко думи, 8-степенният автомат вече не избира най-подходящата предавка само според стила на каране и избрания от шофьора режим, ами и според особеностите на конкретната пътна ситуация - денивелация, завои и други критерии. Добре дошли в бъдещето, това ни чака, зъбните колела между двете седалки да се избират от спътник... Дали това се усеща по някакъв начин? Никакъв шанс. Както каза Том Форд от британското списание TopGear, карайки Wraith, „не усещам нищо, което значи или че системата [за сателитна обвързаност на кутията] не работи, или че работи супер“. По-вероятен е вторият сценарии - в коли от този клас не искате да усещате смяната на предавките, освен при каране в спортен режим.

Последното впечатление, което ще зачекна е позицията в колата, по диагонал на шофьора. Вторият ред е изобилие от пространство въпреки, че изпълението е „късото“ (3070 мм междуосие срещу 3210 за LWB). Даже, ако още не сте сядали да карате, няма и да ви се кара, предвид удобствата с които разполагате отзад. Вграденият в конзолата разделяща седалките - която в случая може да се вдигне и да стане облегалка за петото място - е вграден таблет, който ви дава контрол на абсолютно всичко по колата, с изключение на пряко свързаните с шофирането системи. Сенници, музика, навигация, дори седалките се контролират от обвития във фина метална рамка дисплей, който може и да се държи свободно в ръцете. Може да изкарате навигацията, да следите разхода, скоростта...

В новата Серия 7 няма повърхност която да дразни, да не е премислена и да не те кара да се чувстваш, като човек превъзхождащ останалите. Може и да звучи надменно, но това е целта на една кола от този клас, да те кара да се чувстваш специален, нещо повече. Шестото поколение на Серия 7 го прави по брилянтен начин, супер ефективна е, а пътното поведение е една от най-големите изненади, за всеки който я кара за пръв път. И за финал, системата Remote Control Parking системата, с която вкарвате и изкарвате колата от гараж или паркомясто без да сте в нея. Ключът, който е с размерите на малък мобилен телефон, служи за дистанционно - палите колата и я плъзгате надлъжно, като тя сама маневрира в случай на препятствия. R/C Parking-a наистина работи, а усещането да караш количка с дистанционно струваща над 250 000 лв. е доста... приятно.

Текст и фотография: Иван Монев