„Животът е прекалено кратък, за да караме скучни коли“. DizzyRiders разговаря с основателя на MINI Club Bulgaria, за джобните ракети и култа към една марка

06 Sep 2016

Срещнахме се с Александър Николов за да ни покаже новата си кола и да ни разкаже, какво означава да си MINIaк. Ашо, както го наричат приятелите му, работи, като технически сътрудник в голяма фирма за автомобилни части, като може да се похвали и с известен стаж на поста редактор в българското издание на TopGear. Върл фен на британската марка и активен деец по темата.

В общи линии, той е от онзи тип хора, които британците наричат petrolheads, като в свободното си време Ашо менажира групата MINI Club Bulgaria (и не помежду другото, MINI Parts Supplier и MINI Club Bulgaria Fan) и, разбира се, ръчка своето MINI. Което е втората му кола с крилата емблема – прекрасен 2010 JCW, който Александър ни преотстъпи за бързо кръгче (разбирайте, като скорост), за да ни отговори какво точно харесва тази марка. Зададохме му и няколко въпроса.

 

Първото ти MINI? Как реши да е то?

Първото ми MINI реално бе и първата ми кола. Когато започнах да се оглеждам за нея нямах конкретно набелязана марка и модел. Условията ми бяха да е малка, пъргава - разбирайте бърза, стилна и като цяло да доставя страхотно удоволствие зад волана. Със сигурност MINI успява да съчетае всичко това. Реално исках или Cooper S или нямаше да е MINI. Търсенето ми отне една година, но накрая си заслужаваше напълно. Сдобих се с истински pocket-rocket, ама от най-истинските - Cooper S 2004.

 

Между какво се колебаеше?

Беше голяма дилема – BMW Серия 3 (но с много коне и въртящ момент), Fiat с допълнение Abarth, ST гамата на Ford, Clio RS и естествено така желания Cooper S.

 

Как реши да направиш групата?

Трябва да си голям пън, за да си вземеш MINI и да не се почувстваш част от нещо голямо. И понеже съм всичко друго, но не и пън, започнах силно да се интересувам от нещата свързани с ‘течението’ MINI. Случайно се запознах и с друг зарибен собственик на Cooper S. Освен, че имахме еднакви коли, живеехме в един и същи квартал и сме адаши. За 24 години, MINI се оказа причината да се запознаем... Разхождахме колите заедно, пиехме кафе и непрекъснато обсъждахме неща свързани с MINI. Започнахме да търсим други заразени с щама „MINI“ (което се оказа лесна задача) и така нашата компания от двама човека, започна да расте. Реших, че ще бъде много по-лесно и представително, ако имаме клуб, който ни обединява, помага и представлява като общност, така се роди MINI Club Bulgaria.

 

Кога се случи това?

Реално, клубът започна да съществува към края на лятото на 2013. Това беше една интересна година... Започна нормално, но няколко дена след стартирането й имах Cooper S и беше всичко това, което търсех. Имах лудо лято, през което се запознах с други собственици на MINI, а годината завърших, като част от клуб, с обиколка до Благоевград с доста други MINI собственици. ‘Тази марка, не е като онази марка’, наистина нещата са много по-различни отколкото при другите.

 

Колко члена има клубът в момента?

В момента имаме около 360 MINIаци (това е MINI мерната единица за фенове и собственици). Като за момента членуването е напълно безплатно, единственото условие е да имате MINI. Естествено, имаме хора, които имаха MINI, но в момента нямат или си купиха друга марка, те си остават членове на семейството. От своя страна, аз активно работя да се завърнат пълноправно в нашите редици с подходящо MINI за тях. Вече успях с няколко човека!

 

Facebook?

В началото опитахме с форум, който се оказа доста непосещаван, така че останахме във Facebook средите. Преди да одобрим всяка заявка, някой от администраторите изпраща няколко въпроса и готово. А ако все още нямате MINI, това не проблем, защото може да се присъедините към фен страницата.

 

Организирате ли събития?

С тази марка събития да искаш... Като се започне от нашите регулярни, та чак до международни. Преди два месеца бяхме на осмата балканска MINI среща, като за нас тя бе втора. Още в началото на клуба бяхме на среща в Серес, като сега през септември отново ще сме там. Нашите срещи са регулярни и различни. През седмицата може да отидем на бар, уикенда може да направим обиколка из центъра на София и после да седнем някъде или пък директно да покараме до по-далечна дестинация. Ходили сме заедно и на море и на планина. Всяка среща е свързана със запознанства. Имам не просто познати, а доста добри приятели, във всяка една съседна държава. Имам добри познати от Дубай, Англия, Италия и къде ли още не. Това е истинското MINI общество. Не всеки би си взел MINI, което го прави малко нестандартно и различно, като собствениците му.

 

И накрая, разкажи ни за новата ти джобна ракета?

Преди година реших, че ми е време да мина на по-горно ниво. За някои това означаваше, че искам да взема по-голямо MINI, докато по-близките ми веднага започнаха да се усмихват доволно. А причината за тяхната усмивка беше абревиатурата JCW или John Cooper Works a.k.a. ‘The badass MINI’. То пак си е мини, но по-мощно MINI.

Знаех точно какво искам и точно колко пари бих дал, така че бях готов да се впусна в дълбините на Интернет. Отново, всичко протече за една година, като имаше моменти в които нещата се завъртаха от о„тивам да го капарирам“ до „няма нищо ново“. Оказа се, че в България не е толкова лесно да намеря това което търся, както заради самия модел, така и заради това което исках да има в него, заради парите, състоянието... Като цяло съм капризен, така че филмът беше голям. Доста бързо спрях да гледам какво се предлага на родна земя и се ориентирах към Германия. Още повече, че много добър приятел вкарва коли по поръчка от там, така че всичко беше решено. Една година по-късно имам MINI „нов внос“ и за огромно щастие е точно колата, която търсех - хубаво е, когато приятелите ти те познават добре.

„Новият внос“е John Cooper Works 2010 с 211 к.с. и 260 Нм, доста добри показатели за кола от такъв калибър. Без визуален аеропакет е, което като цяло е забавно, защото не се открояваш прекалено много, но пък изпускателната система си е JCW и всички в квартала знаят кога съм се прибрал предишната вечер... Не е подходяща за любовници, трябва да сте на чисто. Оборудването вътре в купето е с пакет Chilli, има навигация, черен таван и любимото ми допълнение – музиката “Harman/Kardon”. Благодаря за разговора, но ще се наложи да потеглям, просто защото адски много ми се кара...

Ашо определено е голям MINIак.

Текст и фотография: Иван Монев

• Tweet
• Pin it
• Share