Тотално ръчна изработка. Базиран е на Aprilia RSV 1000 R и е със завиваща главина. Галерия и инфо


20 Feb 2017

„Никога не бях карал мотор със завиваща главина, а и никой не би ми дал да пробвам,“ казва Шон, човекът измайсторил този странен мотоциклет. „Прочетох доста за този тип байкове и реших да проверя как седят нещата, като направя такъв. Обичам да майсторя неща“. Доста амбициозно, но пък защо не?

„Отначало докрай ми отне около 3 години, но в това време влиза и 18 месечна пауза, през която местих къщата и работилницата си. Всички части без двигателя и още няколко периферни чаркове, направих сам в ателието си, което няма и 25 квадрата, но пък имам всякакви инструменти.“

Шон е доста странен човек, но и доста решителен. Ето какво казва по отношение на частите. „Някои от методите ми може би изглеждат странни, но начина ми работа обикновено се диктува от наличното оборудване. Или от неговата липса. Философията ми е да правя колкото се може повече от частите сам, а за тези за които нямам инструменти, си правя необходимите пособия“.

Този човек буквално е обсебен от идеята да прави нещата сам. Негово дело е почти всичко, което виждате на снимките. В това число и цилиндърчетата при спирачните лостчета и дори радиаторите. CNC фрезата му пък е била ръчна, но Шон преработва в автоматична, споявайки нужната за целта електроника...

За дизайнът на предницата се съветва с наследството на човек считан за бащата байковете със завиващи главини, вече покойният Джак Дифаизо. Рамената изработва от Т45 тръби, а главините фрезова от алуминиева сплав 7075. „Главините, могат да се променят много лесно, което позволява да се играе с междуосието и съответно разпределението на масите,“ обяснява Шон, допълвайки: „Имайте предвид, че това е експериментален мотоциклет“.

По-горните елементи са направени от Inconel (сплав, която се използва за изработката на роторите на турбините), а основната част на шасито Шон прави от алуминиева сплав 6082 T6. Сред малкото неща, който не са дело на британеца са амортисьорите и колелата. Първите са направени по поръчка за него, а вторите са свалени от Yamaha R1, макар че главината на предното е негово произведение.

Дори охладителната система излиза от тясната работилница. Сърцевините на радиаторите са доставени от Pace Performance, а майсторът изработва страниците, тръбите и модифицира кожуха на помпата. „Именно охлаждането беше най-голямото ми притеснение, но то се оказа окей“. Шон пипа и двигателя, слага му нова електроника, изработва резервоара и опашката от алуминии и боядисва последната в карбонов десен.

В крайна сметка обаче, как се усеща при каране този ръчно изработен мотор? „Ако трябва да съм честен, първо потеглих с пуснати крака, за да усетя байка, но след 10-ина метра те вече бяха на степенките. Мога да кажа само, че усещането не е изненадващо. Другото е, че не потъва при спиране, като нормалните мотори, а и задницата е прекалено твърда, затова я промених в последствие“.

Оттогава насам Шон му е навъртял над 3000 мили, през които е променял многократно всякакви настройки. „Правих го не за да подобря нещо, а за да видя как се отразяват промените. След което върнах мотора почти в първоначалното му състояние“. Колко тежи? Зареден с течности и готов за потегляне е 187 кг., разпределени в съотношение 51 / 49%.

Нашето мнение? Моторът леко ни напомня на редките байкове Vyrus – все пак и там управлението се извършва чрез главината -, но сме впечатлени от майсторството и (нека си го кажем) маниакалното желание и способности на Шон. Който в момента обмисля да вгради резервоарите за спирачната течност и тази за съединителя в основите на кормилото...

И накрая, за контраст, ви предлагаме да цъкнете на тази Yamaha XS750, която е освежаващо проста на фона на гениалното изделие на Шон. Разгелдайте галеритята горе, след което се метнете на тази холандска изработка.

Фенове сме! A вие?