Как свети новата Astra на Opel? Карахме колата

  • Как свети новата Astra на Opel? Карахме колата

01 Oct 2017

Симе означаващо звезда, последното поколение на Astra идва и с първите в компактния клас матрични LED фарове. Има и масаж на седалките. Astra с масаж???

С масаж. Тестовата кола е в най-високото ниво на оборудване, което идва с неща, които не сте свикнали да виждате в Astra, а и в кола от този клас по-принцип.

Да си призная, видях Astra K за пръв път докато все още работех в TopGear, когато тя ни бе докарана ексклузивно в гаража, преди официалната родна премиера. Тогава не бях много сигурен какво да мисля. Приличаше на старата, но не съвсем. Едва когато имах възможността да прекарам няколко дена с нея, започнах да разбирам истински новите неща.

Като например така спряганите за иновация матрични диодни фарове. Няма как да разберете за какво става въпрос, докато не покарате по тъмно. Без да правя четки на Opel, преди да излязат този тип осветителни тела, марката разполагаше (и все още разполага) с AFL+ система от ксенони, която също свети прекрасно и се нарежда плътно до системите на премиум марките BMW, Merc и Audi. Подвижните и изключващи се секции с LED елементи обаче свалят значително от умората при нощно каране и не са глезотия и повод за разговор в ресторанта, а важен елемент от сигурността.

Във всеки фар има по 8 секции съставени от полу-проводниковите елементи, които светят там където трябва, в моментите в който трябва, изключвайки или отклонявайки снопове светлина от насрещния или задминаващия ви трафик. Струват 2150 лв. в пакет от още няколко опции, но определено това е една от най-смислените екстри.

Една от най-безсмислените е масажната функция на шофьорската седалка. Да, работи, да, усеща се, но просто е безсмислено за този клас, най-вече заради цената – 4300 лв. са много пари, когато базовата кола започва от 27 хил. лв. Масажът идва с отопление и вентилация, да, но щеше да е добре, ако тези две опции можеха да се поръчат отделно, за по-малко пари.

Как се усеща колата обаче? Както писах и при Corsa, мнооого зряла. В кокпита почти не са останали дразнещи пластмаси (корите на задните врати са твърди, но това е често срещан подход от страна на производителите), седалките са супер удобни, скоростите влизат приятно, 1,6-литровият 136-конен дизел със 320 Нм е предостатъчен и сравнително тих, а возията – приятно мека дори с наличните многолъчеви 17-ки Cosmo джанти (за мен най-готините от гамата на Astra).

Две осезаеми подобрения на Opel. Едната е тъч дисплеят, който е част от последното поколение IntelliLink, който вече е интуитивен, не бави и не дразни с разхвърляност, която можеше да се види преди. Другото нещо е калибровката на старт/стоп системата. Случвало ми се е при други Opel-и колата да решава да се изключи в моменти на маневри с изключително ниски скорости и работа на полу-съединител, нещо което бе изключително дразнещо. Тук обаче за щастие няма такова нещо.

Наистина няма какво повече да се желае от подобен автомобил. Минуси? Може би това, че много хора няма да направят особена визуална разлика с Astra J и това че озвучителната система можеше да е още по-добра за топ изпълнението си (тук обаче съм малко претенциозен). Както и че дизайнът не е особено емоционален, но в този клас това е положението, като изключим може и Alfa. Всички искаме да караме карбонови Zond-и с по 760 коня, но след като не се казваме Люис Хамилтън, повечето от нас ще караме коли от този клас, било то нови или употребявани.

Тестовият автомобил струва над 50 хил., което не е малко, но е накичен с всевъзможни опции, като адаптивен круиз контрол, система за разпознаване на пътните знаци, споменатите седалки, система която те връща в лентата на движение при разсейване и други. Между другото, системата за самопаркиране също работи чудесно и е удобна не само ако сте жена.

Astra просто трябва да се специфицира разумно и ще се радвате на пълноценна кола без силно изразени слабости. Забравете за скъпите масажни седалки, задължително вземете LED-овете. С тях звездата на Astra свети повече от подобаващо.

Източник: aboutcars.bg; текст и фотография: Иван Монев

Първородната Godzilla!