„Трябва да можеш да спреш дотам, докъдето виждаш“. Интервю с Ангел Караньотов

  • Галерия с 16 снимки. Галерия с 16 снимки.

12 сеп 2018

Паркираме до кемпера и тентата, разположени край пистата в Сапарева Баня. Буквално секунди, след като сме изключили двигателя, на 10-ина метра от нас, профучава бяло-червено Ducati Panigale R, с пързаляща се задна гума, описвайки контролиран дрифт, съпроводен с припукването на изпускателната система Termignoni. Моторът се управлява от Ангел Караньотов, който изнася демонстрация на няколко курсиста, дошли да подобрят карането си на мотоциклет.

Караньотов е 4-кратен европейски шампион по Супермото, 2 пъти вицесветовен шампион и... заслужил притежател още няколко рафта с купи в дома си, като в от около 2 години насам завежда школа именно за подобряване уменията на мотористите. Прави това от около две години, като ние посещаваме Ангел по време на сесия, именно за да ни каже няколко думи за школата, както и да даде няколко съвета на по-младите (а и не само) мотористи.

Дизи: Ако трябва да дадеш само един универсален съвет за по-сигурно каране на мотор, какъв би бил той?

Ангел: „Трябва да можеш да спреш дотам, докъдето виждаш“. В курса си обръщам особено внимание на спирането. Обиколил съм доста школи из Европа и навсякъде се пропуска спирането, защото е трудно да се работи, като елемент. Аз обаче наблягам на това нещо, защото е от изключителна важност.

По-добре ли се работи с по-неопитни мотористи? Не е ли по-трудно да отучиш някой, който вече е изградил навиците си зад кормилото.

„Не, при мен е обратното – колкото по-зелен е курсистът, толкова по-зле. Не ме притесняват хората, които идват с изградени навици. Опитът на човека винаги е от ползва при курса ми, а когато ученикът е свикнал с нещо грешно, го отучвам доста бързо“.

С какъв тип мотори идват при теб? Има ли ограничения?

„Не ме интересува с какъв мотор идва човека, стига да не е със скутер или с чопър. Основната ми цел е да създам правилните навици на всеки, който дойде, без значение дали става въпрос за пистов мотор или туринг“.

Тоест, при теб хората опознават моторите си много по-детайлно, без значение от това какъв тип са?

„Да, но настилката е най-важният елемент. За съжаление ние не караме на асфалт, а на нещо друго. Дори по-важно от това да си познаваме мотора е да познаваме настилката. За щастие, тук на Сапарева Баня, асфалтът е добър и доста подходящ за занятията ми“.

А какъв съвет би дал на начинаещите, които тепърва си избират първата машина. Задължително ли е според теб да започнат от нещо малко?

„Няма правилен отговор, много зависи от човека. Аз лично съветвам хората да не се хвърлят задължително на големите и бързи мотори, а да си минат през стъпалата. Опитът се трупа. Най-големият проблем е това, че много бързо се свиква с високата скорост.

 Две думи за твоя мотор, Panigale R?

Да, Ducati Panigale R. Има два типа хора: такива, които се качват на Ducati и го заобичват веднага, и такива, които го карат известно време, като след това също го заобичват.

Моторът е бижу. Отговорността да караш такава машина е голяма, тя е много дива. Паснахме си много. Двигателят, окачването, поведението на мотора на пистата, ме карат да се чувствам, като част от него. Подходящ е и за по-високи хора, не виждам какво друго бих карал, освен тази машина.

С какво гориво го караш? Състезателно?

Не, карам го със Shell V-Power Racing, 100-октановия бензин, който може да си купи всеки от бензиностанцията. Разликата с другите горива се усеща предимно при по-слабите машини, при силните мотори пак има, но мога да я усетя аз, който си познавам мотора.

Един от най-големите плюсове на този бензин е работната температура. Тя е много по-постоянна, с него машината е осезаемо по-линейна в представянето си. Друго интересно е, че при изгаряне в ауспухът се виждат отлагания в керемиден цвят, което обикновено става само с много скъпите специални състезателни горива с добавки.

Очаквайте скоро видео с Ангел, в което ще видите страхотни изпълнения с мощното 205 коня Panigale R, които ни оставиха изумени. Дотогава обаче, разгледайте галерията ни и прочетете част от интервюто ни с човека, който съвсем наскоро постави рекорд на пистата в Серес.

Текст и фотография: Иван Монев

Коментирай

Sending ...