Peugeot 208 срещу Renault Clio. Кой е по-добър?

06 Jan 2020

Карахме новото Peugeot 208, а две седмици по-късно и новото Renault Clio, така че създаването на този материал бе логично. Двеста и осем, във второто си издание (логично бе да се казва 209, но Peugeot решиха да запазят името на модела), изглежда супер модерно, докато Clio някак си не. Трябва някой да ви каже, че Renault-то е нов модел, за да разберете и това е, защото свикнахме прекалено много с тази физиономия, която Megane носи още от 2016-та.

Но, оказва се че и двата автомобила са силни в различни области, както и демонстрират леки недостатъци, също в различни такива. Което прави сравнението им още по-интересно.

Външен дизайн и размери. Peugeot определено привлича погледите, докато Renault не са се постарали да направят колата мигновено разпознаваема, като нов модел. Серийно 208 идва с тези LED продължения на фаровете, още от най-базовото ниво на оборудване, макар че най-евтината версия е с халогенни фарове, а не с тези LED светлини, които виждате на снимките. Clio от своя страна е с диодни фарове дори в най-достъпната си форма, макар че... формите на светлините са далеч по-скучни от тези на Peugeot.

И двете марки имат по-спортно изглеждащи изпълнения, като при Peugeot това е GT Line, а при Renault – R.S. Line (колата от снимките). Това и при двете марки означава 17-инчови лети джанти, малко по-агресивен аеро пакет и хромирани ауспухови накрайници – една при Clio, две при 208.

По отношение на размерите, двете коли са почти еднакви, дълги малко над 4 метра (4055 мм за 208; 4050 мм за Clio). Междуосието на Clio обаче е с 4 см по-голямо, което се отразява положително на вътрешното пространство – на втория ред и багажника. Последният при Peugeot е умерено скромен, с едва 311 литра, докато Renault е 366 литра при дизеловите версии и дори 391 литра при бензиновите.

Кокпит. Тук става интересно и 208 отново бие по дизайн, но не и по-функционалност. Кокпитът на Peugeot радва с разчупени форми и предимно качествени на вид и допир материали. Особено интересен е т.н. 'I-cockpit 3D', който е разработен в България. От марката дори казват, че подобрява сигурността, защото съкращавал времето за реакция на водача, което не сме сигурни как точно става, но таблото наистина изглежда любопитно и добре направено. Него обаче получавате от третото ниво на оборудване Allure (Acess, Active, Allure, GT Line и GT), иначе колата идва с аналогови прибори.

Централният дисплей в 208 е готин, работи супер, но ако искате големия 10-инчов вариант (серийно 7-инчов), ще трябва или да вземете най-високото ниво GT, което се предлага... само и единствено с чисто ел. версия, или да доплатите 1800 лв. Поне в тази цена е включена и навигацията, макар че за нас комбинацията от Android Auto/Apple CarPlay + Waze прави вградената карта излишна. Поставката за телефон/безжично зареждане (+305 лв.) е хитра, а отпред имате два различни USB порта: класически тип A, и тип C, което е супер, макар и идващи в комплект с навигацията. Позицията им е удобна, но са заобиколени от лачена пластмаса с черен пиано лак, които по всяка вероятност ще получи прилични нарушения още при първия опит за включване на кабел.

Предните седалки са приятни, с добра странична опора, като кожата е серийна само за ел. версия е-208, а в нашата GT Line e доплатено 3500/4000 хил. лв. за кожа/текстил, в комплект с подгрев.

Забележки към кокпита? Основно две: едната е, че ако обичате да седите в най-ниска позиция и/или сте с ръст под средния, има шанс обръчът на волана да закрива долната част на дисплея с контролните уреди. По-малко отколкото в предишното 208, но пак. Другата е, че климатичната инсталация се управлява изцяло от 7/10-инчовия тъч, вместо да има физически контроли, което е по-удобния вариант, както е в Clio.

При него също има осезам скок на качеството на материалите, като и тук виждаме меки карбоноподобни повърхности, подобни на тези в 208. Първото впечатление, сядайки зад волана на Clio, е че тук няма толкова радикални промени във формите на таблото. Инструменталният панел е частично дигитален – 4,2-инчов LCD в средата, с показатели на температурата и нивото на горивото от двете страни. Малко по-късно през годината Renault ще предложат и напълно „виртуален“ панел, макар и не толкова „космически“, като този на 208. Централният дисплей пък може да е в три размера: серийният за базовото ниво е монохроматичен и заобиколен от физически бутони или 7-инчов тъч от второто ниво Zen нагоре (Life, Zen, Intense, R.S. Line). Най-големият 9,3-инчов, който имаме в нашия тестови автомобил, се доплаща 790 лв. или 1440 лв., ако е с навигация и система от камери за 360-градусов обзор. В тестовата кола е в струващия 1290 лв. комплект със стерео Bose. Инфотейнмънт системата работи окей, графиките не са толкова остри, като при Peugeot, но менютата са малко по-логично подредени.

Климатикът се командва отделно – ура! -, чрез физически врътки, които за пръв път видяхме в новата Dacia Duster и които са много добри, и като функционалност, и като визия и като изработка. Воланът също е нов, не крие уредите, както при Peugeot и, второ ура, Renault най-накрая са сложили командите на круиз контрола на него, а не както досега, между седалките или на централната конзола. Колко време ви трябваше да се усетите, французи?

Седалките? Също удобни, със специфична за R.S. Line форма и, в нашия случай, с доплатена кожена тапицерия за 1390 лв. Повечето шевове при тях са червени, в тон с червените линии на предпазните колани и червената линия на таблото, също характерни за по-спортното ниво на оборудване.

Вътрешно пространство. На предните две места е достатъчно удобно и в двата автомобила, но ако искате компактен хечбек, в който отзад да могат да се возят спокойно и възрастни, трябва да изберете Clio. В Peugeot ще ви е трудно да влезете, ако сте над 1,85, а ако колата е оборудвана и със стъклен таван (1500 лв.), получавате и „бонус“ малък праг в облицовката, горе, която е почти точно пред погледа ви.

Clio не е шофьорска лимузина, но 4-те сантиметра повече в междуосието явно са оказали благоприятно влияние на ред №2. В Renault-то се седи значително по-удобно, като това не е и за сметка на багажника, който е с най-малко 50 литра по-голям от този на 208. Любопитен факт за багажника на Peugeot-a, че въпреки наличието на батерии в ел. версия, той си остава също толкова голям. Тоест..., малък.

Двигатели и задвижване. Техническата част. Гамата и при двата производителя е относително проста, което не значи ниско технологична или неразнообразна. При Peugeot имате 1,2-литров бензинов 3-цилиндров мотор PureTech с три варианта на мощност: 75 к.с., 100 к.с. и 130 к.с., като най-слабият е с 5-ст. механична кутия, средният с избор от 6-ст. механична или , внимание, 8-степенен aвтомат. Осем степени в супермини?! Най-мощният агрегат: само с автомата на Aisin. За феновете на нафтата има 1,5-литров BlueHDI със 102 коня и 6-степенна ръчка, без опция за автомат.

Любопитно е и чисто електрическото предложение e-208, което идва с 50 кВтч-асова батерия, 136 коня, 260 Нм и пробег от около 340 км с едно зареждане. От Renault нямат ел. Clio, но тази година ще изкарат хибридна версия, която обаче няма да е плъгин.

Clio се предлага бензинова гама от 1-литров 3-цилиндров двигател със 75 и 100 к.с. и 5-степенна механична кутия, както и с 1,3-литров 4-цилиндров агрегат със 130 коня, идващ само със 7-степенна кутия с два съединителя. Що се отнася до дизеловите варианти, те се задвижват от до болка познатия 4-цилиндров 1,5 dCi, супер мотор, с 85 или 115 коня. Той върви само с 6-степенна механична кутия.

Пътно поведение и усещане зад волана. Първото, което прави впечатление при 208 е, че колата вози относително твърдо, като ние карахме най-мощната версия със 130 к.с. и 17-ки, а след това със 100 коня и един инч по-малки гуми. При втората положението е една идея не толкова нервно, но трябва да признаем, че всъщност стегнатите настройки на окачването на Peugeot ни допадат и няма да откажат никой, който е бил щастлив с возията на MINI R56. Двеста и осем не влиза толкова „картингистски“ в завоите, като британската кола, но е достатъчно динамично. Воланът също е относително тежък и малко по-тежък от този на Clio. Което, отново, не означава, че е толкова директен и информативен, като при MINI или Fiesta.

Peugeot разчита на 8-степенен автомат на японците Aisin, версия на който се ползва в много други модели, в това число и на споменатото MINI. Сменя супер, когато го оставите да го прави сам и невинаги бързо, когато ръчкате колата и задавате команди с планките от волана. Ръчната кутия? Така и не успяхме да я тестваме, но много колеги от доказани европейски медии, твърдят че не е особено прецизна. А TopGear казват, че смените са гумени, като „дъвка с вкус на презерватив“...

Перата на автоматика се мърдат частично и не са толкова качествени на допир, колкото тези в Clio. Renault-то от своя страна също бе със 130 коня, но с цилиндър повече и – честно казано -, неговите 130 к.с. се усещат малко по-истински от тези при Peugeot. Макар, че „лъвчето“ е съвсем малко по-бързо: 8,7 сек от 0-100 км/ч и 208 км/ч максимална скорост за PureTech 130 срещу 9 секунди и 200 км/ч за Tce130. Обективно погледнато и двата двигателя са напълно окей.

Седемстепенната кутия с два съединителя в Clio е доста по-бърза при подаване на команди от волана, и една идея не толкова комфортна при потегляне. Реално обаче, понеже не говорим за хохтечове с по 200+ коня (ще чакаме GTi и R.S.), можем да приемем, че и двата механизма работят повече от прилично, с леко надмощие на 8-степенния механизъм в Peugeot, който е най-добрия в класа.

Другото нещо при 208 e, че версията със 100 к.с. не се усеща осезаемо по-бавна от тази със 130 (-2 сек за 0-100 км/ч), което я прави най-добрия за нас избор, в комбинация с автоматика. Освен ако не карате ааадски много, когато ще има смисъл да изберете по-шумния 1,5-литров нафтов мотор с обещавани 3,4 л/100 км, което означава около 5 реални. Колкото до електрическата версия, за съжаление у нас все още няма е-208, но се надяваме да караме и него скоро.

Clio? Вози малко по-комфортно от 208, като системата на окачване е идентична и при двата автомобила: псевдо 'MacPherson' отпред; торсионна греда отзад. При Renault обаче тя изолира ударите от лошата настилка една идея по-добре, отколкото очакване от кола от този клас. По отношение на динамиката, топ версията вдига 100 за 9 секунди и спира да ускорява при 200 км/ч. Тук, също както и при Peugeot, бихме избрали версията със 100 коня, 3-цилиндъра, в топ изпълнението R.S. Line, която обаче идва само с 5-степенна механична кутия.

Цени. Често най-определящите фактори. Най-достъпното Peugeot 208 започва от 24 557 лв., за базовото ниво Access, 75 коня и 5 степенна ръчна кутия, но това е по-скоро версия за служебен автомобил, която надали бихте си взели за личен. В другия край е нашата тестова кола – 130 коня, 8 ст. Автоматик и топ нивото GT Line, което струва 41 517 лв., без да броим добавения специален 'Rouge Elixir' цвят за 1220 лв., панорамния покрив - 1526 лв. и кожения салон - 3500 лв.

Златната среда? За нас най-добрият избор е 1.2 PureTech100 с 8-степенния автомат и изпълнение GT Line, започващо от 38 713 лв. Или пък, ако не държите на пълното оборудване, може да слезете едно ниво надолу до Allure и да спестите малко над 3k. Електрическото e-208? То се предлага само с най-върховото ниво GT, което не е налично за фосилно-горивните 208-мици и струва добрите 72 745 лв. Това са доста пари, но все пак си спомнете, че когато излезе Peugeot iOn, преди 10 години, струваше около 80 хил., a отвътре бе с качеството на кабинка на Ekotoi.

Най-базовото Clio е малко по-евтино, 23 990 лв. за кола със 75 коня, 5-степенна ръчка и ниво Lifе, а най-скъпата версия, нашият тестови автомобил, е 37 690 лв., в ниво R.S. Line със 130 коня и 7-степенна EDC. Тук версията, която препоръчахме по-горе, 100 коня и ръчка, е 32 190 във най-богатото на ниво на оборудване.

И за да ви улесним още повече, сме качили ценовите листи и каталозите на двата модела в нашия сайт. Така с по едно кликване ще може да ги свалите на телефоните или другите ви устройства, за да прочетете точно какво съдържат конкретните нива на оборудване и колко струват останалите версии.

Заключение. Peugeot 208 определено изглежда по-модерният автомобил, дизайнът му впечатлява, 8-степенния автоматик е чудесен, както и гамата от двигатели. Минусите му са по-малкото пространство на втория ред, малко по-твърдото окачване и сравнително високите цени.

Clio? Дизайнът също е много приятен, но не е мигновено разпознаваем, като нов, заради това, че сме свикнали с него от Megane. Качеството на интериора е значително подобрено, возията е комфортна, а цените са една идея по-ниски от тези на 208.

Кое бихме избрали? Ако търсим ефекта 'Уау!' и супермини, което да заглеждат – 208. Ако обаче ще ползваме автомобила по-често с повече от 2-ма и искаме да спестим 2-3 хил. лв., това ще бъде Clio.

Текст: Иван Монев; Фотография: Тони Тончев (Peugeot), Иван Монев

 

• Tweet
• Pin it
• Share