Това е BMW E30 с 856 коня и 2-литров турбо мотор от… Mazda, което прави ¼ миля за 8 секунди

Галерия с 24 снимки.

12 Aug 2021

Историята на е на Майкъл Лудик от Южна Африка, който мечтаел за BMW E30 с турбина, още от ученическите си години. Главен виновник за манията на Майк към тази концепция бил съседът му, който притежавал… BMW E30 с турбина, докато младият ученик Лудик тогава карал 1,3-литров Ford Laser Tracer.

Докато през 1999 г. негов приятел не му споделил, че едно 1986 BMW 323i седи често на тротоара и рядко се кара. Майк намерил собственика, който в началото не бил склонен да го продаде, но в крайна сметка склонил да се раздели с E30-ката си за сумата от 16 000 ранда, равняващи се на малко над 1800 лв.

Младият ентусиаст първоначално кара колата в заводския ѝ вид, като само слага по-къси пружини и модифицира изпускателната система, за да се чува по-добре редовия шестак. Пуска се и на драг, където регистрира 16,9 секунди и 128 км/ч терминална скорост. „Не беше бързо, но беше забавно“, споделя Майк.

През 2002-ра се стига и до мечтаната турбо конверсия, макар и в рамките на ограничен бюджет. Времето пада на 13,8 секунди, а терминалната скорост нараства до 187 км/ч, като най-добри постижения. Далеч нелоши за кола с напълно оборудван салон, заводски 14-ки и обикновен бензин.

Майк става редовен в драг състезанията до един злополучен ден в който, на връщане от парти през нощта, налетява на дървени греди лежащи на асфалта. Южноафриканският ентусиаст чупи картер и поврежда безвъзвратно 2,3-литровата машина. BMW-то е прибрано в гаража, а Лудик си купува друга кола с която да ходи на работа.

Минават 5 години преди Майк да е в състояние да задвижи отново любимото си Е30, този път обаче иска колата да е наистина бърза. Въпросът пред него обаче е дали отново да използва агрегат на BMW или нещо друго. След среща с видния драг състезател Дирк Лаурънс, решението е взето – Mazda 2.0L FE3.

Трансплантацията е завършена през 2009-та. Дирк прави шейкдаун през 2010-та с резултат 11,31 секунди и терминална скорост 208,6 км/ч, а самият Майк изкарва колата на Amsterdam Raceway и записва 11,4 сек и 197 км/ч, които описва, като невероятни. Няколко месеца по-късно добавя инсталация за впръскване на азотен окис и сваля на 10,9 и при 220 км/ч. Следват фини настройки и игра с турбината и постигане на 9,96 при 233,6 км/ч.

Лудик вече е доволен от колата и я кара в този вид през следващите няколко сезона. До 2013-та, когато е време за следващата трансформация, този път обаче само визуална. Докато не идва 2015-та и нов порив за повече скорост. За момент Майк се замисля за 2JZ мотор, но иска да запази независимото задно окачване, което бързо го отказва. Стига се само до подмяна на скоростите с G-Force драг кутия.

Новите скорости и други малки подобрения се отразяват моментално и Майк е доволен, още повече че междувременно е премахнал NOS системата. Най-доброто време пада на 8,98 сек, а терминалната скорост нараства до 232,2 км/ч. Сезон 2016 завършва, след което Е30-ката е паркирана за неопределено време.

2018-та е нова година са сбъдване на мечти. Обща мечта на Майк и няколко негови приятеля от Южна Африка, които летят до Щатите заедно с колите си и вземат участие в ‘Haltech World Cup Finals’ на ‘Maryland International Speedway’. Майк обаче не е с колата си, а по-скоро използва възможността да си напазарува части за нея.

Ноември 2020-та BMW-то вече е претворено във финалната му форма, в която го виждате тук в галерията. Колата вече е с две врати, фолиото е свалено и е боядисана в поръчкова смеска на ‘Daytona Grey’. Задните калници са раздути, а стъклата (без предното) са сменени с Lexan. Трите фара отпред вече са само лепенки, а на мястото на четвъртия е прокаран въздуховод. Отзад е монтиран парашут.

Гумите са 28,0×10,5 M&H Racemaster сликове в джанти Spin Werkes. Майк прави и редица промени за удържане на мощността, като диференциала от M5, специално изработения кардан и полуоски. Кутията остава споменатата 5-степенна G-Force, но с Quarter Master двудисков съединител и поръчков маховик.

Mazda FE3 2.0L 16V остава същият, но… със сериозни промени. Блокът е серийният, но с 86-милиметрови ковани бутала, специални мотовилки и корекции по коляновия вал. Турбината вече Precision Turbo Gen 2 със сачмени лагери, комбинирана с 50-милиметров изпускателен клапан, също на Precision. Всмукателният колектор е изработка на Майк и брат му, брандиран с тяхната фирма ‘Ludik’s Bro’s’, като тяхно дело също са и радиаторът и кулерът.

По отношение на горивната система, инжекторите са 2200-кубикови Siemens Deka с регулатор Aeromotive A1000 FPR, докато налягането се осигурява от помпа MagnaFuel ProStar EFI. Още няколко имена допълват пакета - FuelTech FT450 електроника на мотора и ел. инсталация RD Electrical. Резултатът? Много сериозен: 856 к.с. и 798 Нм на задните колела.

Вътре? Приятно решение на Майк е запазването на оригиналния волан, като символ на промените, през които е преминала неговата E30-ка. Kirkey алуминиева седалка със 6-точков колан Sabelt, 6-точкова предпазна клетка, скоростен лост G-Force, а над таблото – лост за задействане на парашутната система.

Оттук нататък? Поради мерките за ограничение в момента Майк е имал възможността да тества колата само на трасето в Мидваал, което е по-бавно от домашното му Тарлтон. Там дава 9,2 секунди, което не е слабо време, но целта му е 8,5. Стискаме му палци и се радваме на този страхотен проект.