Чичо Искрен, САРК, Ломско Пиво, чудесният Видин и няколко страхотни автомобила
Какво е САРК? Съкращение на Софийски Авто Ретро Клуб, който съучредихме на 14 декември 2019-та - и аз попаднах сред основоположниците - и за чиито председател единодушно бе избран единственият и неповторим Искрен Миланов, познат ви като Чичо Искрен. Той не се нуждае от представяне, но с удоволствие ще ви споделя как мина събитието този уикенд, проведено по негова инициатива. А поводът? Покана към членовете на САРК от управителя на „Ломско пиво“ АД, г-н Димитър Чукарски, да посетим пивоварната и да оценим нейните продукти.
Не ми трябваше много убеждение за да кажа „да“ на изпипания до последната минута и километър уикенд план (познавате детайлността на Чичо Искрен от YouTube, същият е и с графиците), но имах проблем – нямах подходящо возило. Макар и не особено нова, моята 2013 Skoda Octavia не се класира в категорията ретро, затова помислих какъв автомобил мога да взема за тест, който да се върже с концепцията.
И тогава се сетих, че в един от списъците бях прочел ‘MINI John Cooper Works 3-door, ръчка’. Хем нов, хем с препратки към миналото, хем най-мощното 3-врато MINI, хем компактно, хем с механична скоростна кутия. Идеална комбинация, която щеше да ми послужи и при маневрите за изпреварване на групата с цел заснемане. Получих „да“ и от BMW България (разбирайте MINI България) и евентуалността започна да се превръща в реалност.
Срещата бе в 09:00 на Shell-а на Ботевградско шосе. Тогава разбрах и какви са автомобилите в разнообразния ни САРК керван. Някои от членовете на клуба бяха дошли със съвременните си возила – два Lexus-а, UX 250h и LX 450h например -, но имаше и истински класически съкровища, като червеното Renault 16 TS и жълтата Skoda 110 R.
Френският модел се произвежда между 1965-та и 1980-та и се счита за първият успешен хечбек, защото дотогава пазарът се доминира от триобемни каросерии. TS спецификацията дебютира на салона в Женева през 1968-ма и е с по-големия 1,6 литров мотор (иначе 1,5) с 83 к.с., позволяващи развиване на скорост от 160 км/ч. Изключително любопитен факт за това Renault е, че междуосието от двете страни е различно. Да, четете правилно – задните му колела са окачени на различни рамена и центровете им са разминати със 7 см.
Чешкото купе пък е изпълнено в състезателен стил, с четири допълнителни фара над бронята. Skoda 110 R се произвежда между 1970-та и 1980-та в завода на AZNP в Квасини, тогава Чехословакия. Под задния капак работи 1,1-литров 4-цилиндров агрегат с мощност 62 к.с., достатъчни за максимална скорост от 145 км/ч и ускорение от 0-100 км/ч за 18,5 секунди.
Именно на базата на този автомобил е хомологирана състезателната Skoda 130 RS, от която са направени само 65 екземпляра, а също и изпълненията 180 RS с над 150 коня, както и най-мощната страхотна версия 2000 Мi Turbo ‘Granade’ с 2-литров мотор и 250 коня. Последната съществува само в една единствена бройка. И двете коли бяха радост за окото и заслужили центрове на внимание.
Приблизително от същия период е и S-класата W116 в изпълнение с 280 SE, под чиито разточителен преден капак работи редовия 6-цилиндров 2,8 M110. Мощността е 160 или 185 к.с., в зависимост от годината на производство, като Mercedes определено бе доминиращата марка в редиците ни за двата почивни дни. Ради от Classic Cars Club (благодарение на него снимахме Merc SLR Mclaren) дойде с R129 SL 500 с AMG пакет от 2001-ва, Асен също с SL 500, и двата с 5-литровия M113 V8 с по 306 к.с., като вторият в страхотно състояние и рядкото и последно изпълнение ‘Final Edition’.
Чичо Искрен? И той с R129-ка, но SL 320 с редовия 6-цилиндров M104 с 231 к.с. В групата имахме и екземпляр от предходното 3-то поколение SL R107 във версията с най-малкия V8 – 380 SL с 3,8-литра и 218 к.с. И още Benz-ове: две 124-ки с 2-литровия бензинов мотор със 136 коня, едната в изпълнение купе, а другата кабриолет.
И Porsche-то… Боядисаното в непокътнатото тъмносиньо ‘39C nachtblau-perlcolor’ 993 Carrera от 1996-та година. Тази кола е страхотна! Движеща се между няколкото R129-ки, тя бе любимата ми от този уикенд, а и не само. Макар, че прекарах общо над четири часа в следене на зaдните части на трите SL 500, които за мен са с вечно стилни форми и неотслабваща сила на присъствие.
MINI-то също е чудесно, но за него по-надолу, а за да завърша за въздушната 911-ка, тя може и да е в най-базовата спецификация Carrera 2 с 3,6-литровия 6-цилиндров атмосферен боскер и „едва“ 272 к.с. и 330 Нм, но изглежда и звучи невероятно! Дрезгавият глас на „шестака“ при студен старт действа по-ободряващо и от горещо кафе. И като стана въпрос за кафе, се връщам на другата основна напитка за въпросните събота-неделя 22-23.10, която някои наричат „кафе, но изписано с четири правописни грешки“.
Малко преди 12 ч. паркирахме колите в двора на пивоварната в Лом и бяхме поканени от г-н Чукарски на дегустация от по няколко глътки, на няколко различни вида тяхно пиво. Не само дегустация, но и изключително интересни разяснения относно начина на производство, разликите, малцовете и така нататък. Оказва се, че тази фабрика, която е с не по-малко от 127 години история, е единствената пивоварна в България, която все още работи с традиционни методи на производство, по стара чешка технология.
Тоест, бирата първо претърпява т.н. бурна ферментация за малко по-малко от седмица, след което отлежава в продължение на около месец, в огромни вани, всяка с вместимост от по около 30 тона, при ниска температура (около 0 градуса, но тя варира в зависимост от типа пиво). Резултатът е абсолютно естествена газировка, без принудително добавен CO2, натурален цвят и аромат, като последните две се дължат на типа малц влаган в производството, печенето и на още няколко тънкости.
Ломско работят основно с немската фирма Bestmalz, като ползват също и гръцки малц от „Македонска пивоварна Тракия“, а за някои бири и български. Бирената мая е от института Вайенщефан (ясно къде е), като самото пиво се прави съобразно ‘Reinheitsgebot’ - закона за чистотата на бирата) от 23 април 1516 г., чрез който тази напитка може да се нарича такава, само ако е съставена от вода, ечемик и хмел. И нищо повече.
Изключително интересно посещение, чиито единствен минус бе необходимостта от последващо шофиране на иначе добрите ни автомобили, ограничило бирения ни тест в няколко десетки милилитра. Но макар и с няколко глътки, успяхме да се докоснем до традицията на Ломско пиво.
Друга лека горчивина, освен тази около небцето, бе онази, заради действителността на северозападния район. Едно време Лом е бил вторият по сила български индустриален град на Дунав, там е основано първото читалище в страна, народното читалище „Постоянство”, което вече е на 165 години! Градът е бил силно развит и в културно отношение, нещо с което жителите му се гордеят и до днес. Сега обаче трябва работа различна от онази на досегашното управление, за да може този прекрасен край на България да върне предишния си блясък. Силно вярвам, че това ще се случи и този материал е една малка отправка на внимание в тази посока.
След около 60 км „акостирахме“ във Видин. Центърът на града изглежда по-изпипан и правилно нареден от много места в средата на столицата. Паркът, алеите, реновираната гимназия „Цар Симеон Велики“ са впечатляващи. Това бе и основната тема на вечерната ни пешеходна разходка, която нямаше как да не включи и средновековната крепост „Баба Вида“.
А последвалата вечер на по питие, с вече паркирани за денонощие автомобили, бе доминирана от… приказки за поколения на дадени модели, как се движат, като цени, кои си заслужават, кодове на двигатели, истории на различни автомобили и хора и въобще, теми които в други компании биха били отлъчени, като скучни. За нас обаче, компанията от САРК, те бяха една от причините въобще да сме стигнали до въпросните маси.
На сутринта, на паркинга на хотела, имах възможност да огледам по-внимателно две от колите – SL 500 Final Edition и Porsche-то. Карал съм подобен Benz в изпълнение ‘Silver Arrow’, даже имаме видео в канала, и знам какво усещане за солидност и истинност създава този автомобил. Сякаш при него маркетингът е бил на много по-заден план, а инженерната и дизайнерска част – водещи. Зарекох се, че някога ще се сдобия с R129, без значение от модификацията и дори от годината. Въздушното 993? Колата е на малко над 130 хил. км, изглежда, като чисто нова и звучи така, както малцина родени след 50-ина години ще знаят какво имам предвид въобще.
Рабишката пещера, по-известна, като Магурата, бе следващата забележителност от плана. Проходна, с дължина от около 2,5 км, убежище на стотици прилепи, ценни за екосистемата, колкото и пчелите, витрина на изключителни рисунки от палеолита, място, което задължително трябва да посетите, ако не сте. Оттам към Белоградчик с кратка спирка при крепостта, а после към последното спиране за хапване, преди отправянето ни обратно към София.
Маршрутът Белоградчик - хан „Мадона“? Страхотен! Серпентините през с. Чупрене, Репляна и Долни Лом са прекрасно място за почти всякакъв тип автомобили, но най-вече за такива с по-спортни амбиции и кабриолети. Тук MINI-то оживя – 231 к.с., 320 Нм от 2-литровия BMW турбо мотор, 0-100 км/ч за 6,3 секунди и максимална скорост от 246 км/ч. Но данните са технически и не казват как се усеща тази кола по завоите, което мога да кажа аз – прекрасно. Дължината от под 3,9 метра и директното управление са предпоставки за пъргавост и по-чисто удоволствие, което се среща все по-рядко, поради нарастващите размери и маси на колите.
Т.н. Мадона бе подобаващ завършек на срещата ни, с мени специалитети, като „Бел муж“, „Косачко кисело“ и панирана ябълка за десерт. Там естествено отново се говореше за автомобили, аз лично с Бурян за неговите две Porsche 928-мици и 124-ката му. А това което последва е едно от най-яките ми карания през прохода Петрохан, около 160 км изпълнени с удоволствие, в компанията на двата SL-а и 993-ката.
Влизането в София по тъмно беше особено. Хем се чувствах зареден и изпълнен с позитивизъм от разнообразието на този страхотен уикенд, хем леко замислен, защото знаех че е свършил. Докато в един момент се сетих за разговора на Прасчо и Мечо Пух:
Кой ден сме? – Попита Пух..
– Сега е ДНЕС!!
– Отговори Прасчо!
– Любимият ми ден!!! – Каза Пух…
