Dacia Spring: първи впечатления от първата електрическа Dacia

Галерия с 21 снимки.

На снимки Dacia Spring изглежда по-голяма отколкото всъщност е. Ефектът е точно обратния на Hyundai Ioniq 5, който създава впечатление за калибъра на Golf, но реално междуосието му е по-голямо от това на Audi A8. Spring от своя страна лъже заради SUV елементите си – сериозни рейки на покрива (серийно за всички версии), черните пластмаси около калниците и в броните, както и относително висок просвет – 151 мм, на фона на останалите пропорции.

За да ви стане по-ясно от какъв калибър е Spring, ще ви кажа, че тя е с 35 см по-къса от Sandero Stepway, междуосието е с почти 22 см по-малко, а височината на електрическата Dacia e с едва 2 см по-малка от тази на „allroad“ изпълнението на Sandero, откъдето ви казах, че идва и илюзията за по-голяма кола. Широчината без огледалата е малко над 1,6 метра, което я прави много лесна за маневриране в тесните улички на градския център.

Какво значи това за вътрешното пространство? Отзад-напред, багажник с обем 290 литра при нормална организация на седалките. Или със 120 литра по-малко от това в Sandero/Sandero Stepway. Но пък с цели 158 повече от обема при… Jaguar F-Type Convertible, в случай, че това е важно. И, нещо по-релевантно – с около 40 литра повече от багажника на VW e-Up, който е най-близък до Spring-a, по отношение на конкурентност, макар че и това не е точно така, но по темата малко по-надолу. Ако бутнете задните облегалки получавате около 600 литра.

Място на втория ред? Висок съм 1,85, както често казвам във видеата в YouTube, и се събирам. Усещането определено не е, като в Maybach и пътувания на по-дълги разстояния не биха били супер удобни, но трябва да отбележа, че изпитвам известен дискомфорт на задните седалки на много по-големи и скъпи коли. Peugeot 208 например, което харесвам, е сходно по обем на ред 2, но там главата ми почти опира. Последното се случва и в 508 (не всички коли на Peugeot са така, просто се сещам за тези двете).

При всички положения Dacia са се справили добре с оползотворяването на обема в купето, още повече, като се вземе предвид външните габарити на Spring и още повече и тази платформа не е специално създадена за EV, а е преработена CMF-A база. Тук сравнително малката за чист електромобил батерия също е добре дошла, но и за това по-надолу.

На първия ред? Окей, като пространство, по отношение на височината. Ако сте с по-щедро телосложение може да се затрудните с влизането и излизането, но пак – това не важи само за Spring, но и за други возила с този калибър. По отношение на подредбата и качеството? Не очаквайте мека пластмаса и сложни дизайнерски решения – тук всичко е семпло и функционално. И добре сглобено за това, което представлява колата.

И тук е време за една скоба – Dacia Spring се произвежда в Китай от eGT New Energy Automotive, което е основан през 2017-та джойнт венчър между Dongfeng Motor Group и Renault-Nissan. Първите са един от големите местни производители и имат и са имали взаимоотношения с Honda, Citroen, Kia и други европейски и азиатски марки.

Серийно имате полу-дигитално табло с малък, но достатъчен дисплей, заобиколен от статични графики с подсветка, създаващи впечатление за голям дигитален панел. Добре изиграно и окей. Тестовите коли бяха в по-високото от двете нива на оборудване Comfort Plus, което идва с дисплей на централната конзола, даже и с камера за заден ход, навигация, но последната не е особено интуитивна. Обаче има функция за бързо репликиране на функциите на телефона, което реално обезсмисля вградената GPS система и е доста добра. Има и климатик, ел. стъкла, огледала и не много повече, но пак - достатъчно.

Скоростен лост няма, защото, ами няма скоростна кутия, а управлението на движението става с въртящ се селектор с три позиции – D, N и R. Лесно е, но има един минус – липсва позиция P, което означава, че при всяко спиране трябва да се избира N и да се дърпа ръчната. Не е нещо, което би изгонило потенциален клиент, но за което трябва да се мисли, поне в началото.

Задвижването? Разположен на предната ос синхронен електромотор с постоянни магнити и мощност от 33 кВт или 44 к.с. Максималният въртящия момент е 125 Нм, което е с 3 Нм повече отколкото предлагаше „моя“ (разбирайте на баща ми) стар 1988 Mercedes-Benz W201 с неговия 2-литров атмосферен дизел. При Spring обаче идва доста по-рано и задвижва доста по-лека кола. Батерията е с капацитет 27,4 кВтч, „събрани“ в 12 модула и общо 72 клетки. Напрежението ѝ е 240 волта, а монтажът и е под задната седалка.

Пробегът и времето за зареждане? Dacia обещават около 230 км в комбиниран цикъл по WLTP и над 300 км при градско каране, но тези данни зависят и от външните условия, знаете. Неочаквано за най-евтиния електромобил на пазара, Spring предлага възможност и за бързо зареждане със 125 ампера, което пълни колата от 0 до 80% за под час. Най-бавният вариант е с обикновен 10-амперов домашен контакт – над 13 часа, а най-разумният: вкъщи със стенна зарядна станция с мощност 7,4 кВт (32 ампера) – 4 часа и 50 минути.

Как се усеща на пътя? След теста прочетох колкото е официалното ускорение от 0-100 км/ч: 19,1 секунди или със 6,8 сек по-бавно от спринта на вече споменатия „ми бивш“ автомобил Merc 190D. Истината обаче е, че от място до сто е безсмислена дисциплина за малък градски автомобил – 0-30, 0-50 е това, което ви интересува, а Spring се справя чудесно с тях.

Колата се усеща много лека, защото е – под 1 тон, 970 кг, което категорично е най-лекият електрически автомобил, който някога съм карал. Изключвам Renault Twizy, което е по-скоро нещо, като електрическо шосейно UTV, без стъкла и пак тежи около 450 кг. Причините Dacia-та да е толкова лека е и масата на самата батерия, 186 кг, като и на размерите, базовата идея на колата. И това се усеща на пътя, върви леко и за града не ви трябва нищо повече. Максималната скорост е 125 км/ч, което може да не ви се струва много, но VW ID.3 може да се похвали със 160 км/ч, а струва около три пъти повече.

Диаметърът на завиване е 9,6 метра, воланът е лек, сякаш бъркате лепило за тапети с точилка, а окачването – доста меко и позволяващо наклоняване на купето при завиване. Спирачките са окей, отзад барабанни (така е при VW ID3/4, Audi Q4 e-tron и други електрически коли), като също липсва и режим B за рекуперация на енергия, при който колата да спира/забавя сама, в полза на връщане на ток в батерията. Но при тази цена е оправдано. Колко реално може да мине с едно зареждане? Трябва да я взема за уикенд за да може да ви кажа, но за 40-те км за които я карах в София, колата показваше, че спокойно ще направи 200+, а това е напълно достатъчно, особено като се има предвид цената.

Цената. Рядко тази точка е толкова интересна и положителна. Базовата версия Comfort се продава за 33 500 лв., а Comfort Plus е 36 500 лв. Това определено я прави най-достъпната електрическа кола в България, а и в Европа, където е… още по-евтина, заради субсидиите. В Румъния например Spring може да стъпи на около 7 хил. евро, ако върнете стар автомобил. У нас? Има шанс също да се въведе подобен държавен стимул до 12 хил. лв. – предложение, което скоро ще се гласува и дано се приеме. При това положение Spring може да излезе 21 500 лв. или по около 360 лв./месец за 5 години, като това е без първоначална вноска, каквато няма в тази сметка. Окей, ще има някакво оскъпяване, но пак.

Заключение? Колата е напълно функционална, предимно за градско каране. Твърдите пластмаси не трябва да ви впечатляват, кара се прилично, пробегът е доста добър, а като сложим цената, всичко става още по-смислено. Spring е истинска Dacia по отношение на своята откровеност, не претендира да бъде нещо, което не е. Сега остава и правителството да приеме субсидията, и да може да погледнем на електромобилите, като на алтернатива, а не компромис.

• Tweet
• Pin it
• Share