Карахме всички 4x4 модели на Skoda на замръзнало езеро в Швеция
Skoda не е име, което моментално се асоциира с двойно задвижване, но първите експерименти на марката с 4x4 системи датират още от началото на 40-те. Тогава чехите правят предназначения за военни цели Superb 3000–Kfz 15 (Type 956, вляво), последван от няколко машини със селскостопански фокус в началото на 60-те. Такава е Type 998 неслучайно наречена Agromobil (вдясно) и по-късната разработка Type 990.
Любопитно е какво щеше да стане, ако от Млада Болeслав бяха пуснали в серийно производство 4x4 версия на Škoda 1203. Можеше това да е началото на една чешка вълна от практични лайфстайл возила с висока проходимост. През 70-те се обсъжда такава евентуална модификация на ванообразния модел Type 779, която така и не стига до конвейера.
Успешното начало на 4x4 гамата на Skoda обаче е през 1999 и първото поколение Octavia. По това време Volkswagen купува и последните 30% от акциите на Skoda, процес който започва още през 1991 г. Въпросното начало е само с един модел – Skoda Octavia Combi 4x4, с куплунг на Haldex първо поколение. Колата се радва на сериозен интерес, постепенно 4x4 моделното портфолиото нараства със Superb и симпатичното Yeti, като до днес Skoda са продали над 1,25 млн. коли с двойно задвижване.
През 2022 Octavia 4x4, в своята 4-та генерация, продължава да бъде популярна с 14 463 реализирани продажби, но категоричният бестселърът с двойно предаване на марката за миналата година е Kodiaq – 45 170 коли. От дебюта на модела са направени над 429 хил. екземпляра, 309 хил. от тях са с две задвижващи оси. От актуалната гама на Skoda само Fabia, Kamiq и Scala нямат опция за 4x4.
Тоест, имате 8 варианта за Skoda 4x4 - от Octavia и Superb със стандартни каросерии, Combi и Scout, през ДВГ SUV-овете Karoq и Kodiaq, до чисто електрическия Enyaq, който вече има и версия Coupe. Всеки си има своите особености, системата при EV моделите разбира се няма нищо общо с Haldex, колите са различни, което бе и причината марката да организира т.н. Škoda 4×4 Winter Experience, грандиозно едноседмично събитие с над 100 журналисти.
Мястото е уникално. Централна Швеция, Йостершунд, където по време на нашето посещение температурите достигаха до -10, -12 градуса. Светлата част от денонощието не бе по-дълга от 5 часа. За сметка на това обстановката бе приказна, с обилно количество сняг наоколо и китни къщурки, разхвърляни из остров Фрьошьон, който е най-големият в заобикалящото го езеро Стуршьон. Самото то е 5-ото по големина в Швеция, която е осеяна с над 100 000 езера. Представете си само - 464 кв. км водна повърхност, която не е море. И е замръзнала. Епично!
Епична е и гледката на изтребителите, които буквално стърчат от двете страни на хотела ни. Пред централния вход се извисява супер интересният и леко карикатурично изглеждащ Saab 29 Tunnan, чието име означава бъчва (ще разберете защо е кръстен така, като го видите), а отзад, при открития топъл басейн – красивият Saab 35 Darken, означаващ дракон.
Ясно ми бе, че са Saab-и, защото сме в Швеция, но това не обясняваше защо са забучени на метри от хотела. На сутринта, когато видях разположените наоколо казармени помещения, облечените в бял камуфлаж войници на ски, картинката ми се проясни. Още повече, след като разбрах, че стаята ми някога е била склад за муниции… Не че ѝ личеше по каквото и да е било.
Сутрин, в която осъзнах и нещо друго – мащабът на събитието. Не толкова, като брой гости, а като сложност. Трудно е да си представите каква организация изисква подобно упражнение. На рецепцията ни очакваше табло с избор от 45 тестови автомобила. 45 коли. Всяка една трябва да бъде заредена, било то с гориво или електричество, да бъде чиста и да бъде в готовност за докарване пред входа от човек на Skoda.
И като стана въпрос за електричество, Швеция бе най-големият износител на електроенергия в Европа, за първата половина на 2022 г. Скандинавската държава е изпратила зад граница 16 тераватчаса електроенергия. Трудно ми е да си представя такова количество, но е любопитно са се каже, че 40% от мощностите за добиването му в страната разчитат на ядрено гориво – АЕЦ. В момента в Швеция функционират 3 централи и общо 6 реактора, след като през 2010 правителството се отказа от целта за пълен отказ от ядрена енергия, приет през 80-те. Друг любопитен факт е, че денс, въпреки осезаемо по-развитата икономика спрямо тази от 1980 г., консумацията на електричество от индустрията на Швеция е значително по-малка.
Избрахме бензинова Octavia Combi за да се придвижим от хотела до мястото на събитието – лагер съставен от т.н. гоахти, традиционни скандинавски колиби, изграден специално за събитието на брега на езерото. Последва брифинг с любопитна информация за Skoda 4x4, както и такава целяща нашата безопасност.
Като например „Моля, когато сменяте автомобили, не паркирайте колите близо една до друга. Топлината може да разтопи леда…“ Трудно щеше някой да пропадне през дебелия межди 35 и 50 см слой (или поне така си мислех), но домакините бяха длъжни да ни предупредят. Средната дълбочина на Стуршьон е 17 метра, а най-дълбоката му точка е на 74, които вероятно се преодоляват сравнително бързо с един двутонен Enyaq… Не исках да разбирам, следвах препоръките.
Каква бе идеята? Каране по три начертани от голямо гребло в снега трасета, всяко с различна сложност на завоите и дължина, плюс едно, до което нямахме право да припарваме, и заради което подписахме декларация. Това бе дългият 188 метра овал, по който един боядисан в Mamba Green Enyaq RS iV въртеше неуморно обиколки с вратите настрани. На същите пишеше Ice Drift World Record, но по това време въпросният не беше още факт, а ние имахме ембарго над думите „Гинес“ и „рекорд“, до официалното прессъобщение. Рекордът вече е записан, а ако сте пропуснали подробностите, може да наваксате като кликнете тук.
Усещането? За пълна свобода. Не очаквах инструкторите да бъдат толкова широко скроени. Имахме на разположение всички 4x4 модели на марката, както и разрешение да изключим всички системи за подпомагане на водача и за стабилност. И да се зарием в преспите, макар че все пак ни предупредиха да не прекаляваме с излитанията от контурите, за да не бавим групата.
Такова каране е рядкост дори и за хора като мен, които се занимават с автомобилна журналистика. Рядък шанс за отпускане до такава степен, че да можеш да усетиш автомобила без да те притискат фактори, като ограничения и време.
Важно уточнение е, че всички коли бяха обути в гуми с шипове, но те не им пречеха да се носят с вратите настрани. Бях любопитен как ще се държи Enyaq. Електрическото задвижване позволява доста фин и елегантен контрол над разгръщането на въртящия момент, много забавна за по-неприлично каране, макар че Skoda са се подсигурили и не дават възможност за абсолютно деактивиране на системата за контрол на сцеплението. Или поне не за моментално стоварване на всичките 460 Нм.
Голяма изненада за мен бе с кой модел се забавлявах най-много. Това бе… Karoq. Най-малкият 4x4 SUV на марката, но в случая с 2-литровия TSI мотор със 190 к.с. и DSG. В даден момент спрях да сменям колите и просто останах с него докрая. Вероятно съм навъртял поне 40 обиколки. Хареса ми отзивчивостта на двигателя и баланса при хвърляне настрани – определено не очаквах толкова голям кеф от такъв разумен модел в изключително нестандартна обстановка. Иначе съм фен на Superb. При него определено усещах, че зад гърба си имам доста повече кола, а в Kodiaq се чувствах, като в USS Enterprise от Star Trek – високо над снега, който на моменти се разпрашаваше и проблясваше, като гъсто съзвездие.
Кулминацията? Навигаторското място в чисто новата Skoda Fabia RS Evo2 – истински рали автомобил с 1,6 турбо мотор с 289 к.с., двойно задвижване, маса съпоставима с тази на кашон и, най-важното, с пилот печелил състезания WRC на другата седалка. Норвежецът Андреас Микелсен вероятно караше на 70% от възможностите си, но достатъчно за да разбера защо професионалният рали спорт е за малцина.
Ако искаш да видиш и подробен тест на Volvo C40 - цъкни на снимката!
