Хашима – изоставеният остров на Mitsubishi
Повечето хора свързват името Mitsubishi с автомобилите. Но много десетилетия преди да се появят модели като Lancer Evolution, 3000 GT и Pajero японската компания се е занимавала със съвсем други дейности. Oще в самото си начало на създаване Mitsubishi купува малък остров, наподобяващ много на митичния затвор Алкатраз.
Mitsubishi е създадена като корабна компания през далечната 1870 г. Създадената в Токио компания купува корабостроителен завод от правилството на Япония, в който да ремонтира своите кораби и да конструира нови. Този бизнес обаче изисква и голямо количество въглища и Mitsubishi започва да се занимава и с въгледобив. През 1881 г. са купени мината Такашима и остров Хашима през 1890 г.
Изключително малкият остров Хашима се намира на 15 км от брега на Нагасаки и до придобиването му от Mitsubishi е необитаван. На него обаче са открити залежи от каменни въглища и от пуст остров Хашима бързо се превръща в „боен кораб“ - прякорът Гунканжима значи точно това и идва от изградените бетонни стени, служещи за защита от вълни и тайфуни и приликата отдалеч с военния кораб Тоса от 1921 г. (на снимката долу).
Дивият остров скоростно се развива в индустриален център, а в края на 60-те години на ХХ век населението му вече наброява 5259 души. Това е било едно от най-гъсто населените места на планетата с гъстота от 83 500 души на квадратен километър.
Японската окупация на Манджурия и Корейския полуостров през 1930-те години осигурява работна ръка от затворници и военнопленници, които са принудени да работят в подводните мини на остров Хашима. Принудителната експлоатация продължава до края на Втората световна война, като голям брой хора умират в тежки условия на труд. По различни данни загиналите от недохранване, изтощение или аварии са 137 миньора, а според други броят им наброява около 1300 души. И днес обаче Япония отрича тези обвинения.
Площта на Хашима е изкуствено разширена, като тя е утроена. Четири основни шахти са прокопани, достигащи до 1 километър дълбочина. Една от тях е свързана с друг съседен остров.
Първата стоманобетонна сграда в Япония е построена именно тук през 1916 г. Тя е 7-етажна и е за миньорите, които все повече и повече се увеличават. Цялата инфраструктура се прави с бетон, за да оцелее на честите тайфуни. Поетапно на острова са изградени още жилищни сгради, училище, детска градина, болница, кметство и библиотека. Миньорите и техните семейства са имали на разположение кино, баня, плувен басейн, няколко градини по покривите на сградите и магазини за пазаруване.
В началото на 1970-те години запасите от въглища на Хашима значително намаляват, а петролната индустрия прави добиването им все по-неизгодно. Mitsubishi решава да затвори мините на острова, затваряйки ги през 1974 г. За четири месеца всички хора напускат Хашима и той е напълно изоставен, но остава притежание на японската комапния.
В следващите години островът започва да наподобява на безлюдния Припят до Чернобилската атомна централа. Въпреки че достъпът до него е забранен призрачният му вид започва да привлича туристи. От Mitsubishi решават да преотстъпят Хашима на град Такашима през 2002 г. Този японски град се слива с Нагасаки само три години по-късно и така островът административно става част от ударения с атомна бомба град.
От 2008 г. насам остров Хашима е отворен за посетители, но само за около 160 дни в годината, поради лоши метеорологични условия в останалото време. През 2015 г. изоставеният остров влиза в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, въпреки оспорването на Китай, Южна Корея и Северна Корея, заради робския труд на техни граждани.
От 1887 до 1974 г. са изкопани 15,7 милиона тона въглища при температура в мините от 30 градуса и влажност 95%.