Най-уникалният от уникалните: Concorso D’Eleganza Villa D’Este

  • Богата галерия от 60 кадъра Богата галерия от 60 кадъра

05 Jun 2024

 

Чувствам се като ученик, който трябва да напише есе за автомобилната естетика. И как да стане това? Да използвам някое от клишетата за сбъднатите мечти. В какво се превръщат мечтите, когато се сбъднат? В стъпка към следваща мечта?

Трябва да си тръгнеш от събитието наречено Concorso D’Eleganza Villa D’Este, за да последва онова странно чувство на празнота и меланхолия, която те кара да осъзнаваш къде всъщност си бил попаднал. А аз, неочаквано за мен бях там за трети път. Съмнявам се някога ще пребивавам отново на това удивително място, но това не и здравословно, защото започваш да губиш представа за реалността. Мястото те засмуква с някаква извънземна, неестествена гравитация. Спомням си за д-р Ели Ароуей от романа на Карл Сейгън „Контакт“, чиято капсула визуално само премина през машината, но в устройството се беше записал 18 часа звук. А тя самата си спомняше как е попаднала в извънземна планета, с небесни събития каращия и я да изпадне в екстаз. И бе обвинена че участва в някаква огромна мистификация.

Аз обаче разполагам с изобилие от доказателствен материал за тази паралелна вселена.        

Първото ми посещение на Concorso D’Eleganza Villa D’Este се случи преди 11 години, през 2013 година, а второто през 2022 г. Въпреки че и двете се състояха през май, имах усещането че съм се пренесъл от Норвегия в Африка. Горещото време на 2022 година бе пълна противоположност на предишния студ, но и то по никакъв начин не промени цялостната картина на този шедьовър на автомобилната култура. Concorso D’Eleganza Villa D’Este, по своята същност е едно от най-значимите събития в годишния автомобилен календар. Може би се изразих неправилно… Ако определим категорично трите най-върховни срещи на автомобилната класика, това ще са тези във Вила Д’Есте в Европа, Пебъл Бийч и Амелия Айлънд в Америка. Това са невероятни събирания на автомобили, които иначе са добре пазени в различни колекции по света, а уникалността на представените модели остава постоянна величина всяка година. Трудно е да си представим какви усилия изисква организацията и логистиката на всичко това. 

Тази година температурата бе някъде по средата. Нямаше помен от сняг по планинските склонове край езерото Комо, но и никакви признаци на горещина. Проливният дъжд отнесе и последната прашинка във въздуха, превръщайки го в кристална лупа на времето, зад която достолепно бяха подредени автомобили от различни епохи на автомобилната история.    

Звукът на дъжда също си отиде и остави някакъв миг на безвремие, в който все още никой не се суетеше край автомобилите. И преминавам в сегашно разказвателно време…

Усещането за автомобили

Леката мъгла над езерото Комо е застинала в своето достолепно спокойствие. Вълните му се плискат небрежно в брега, а в далечината стремително се извисяват околните планински хребети. Едва ли нещо може да засенчи блаженото спокойствие на ширналия се в простора поглед. Освен ако… наоколо не присъстват въпросните автомобили, каквито не можеш да видиш никъде другаде.

В мига на тишината виждам белия чакъл като продължение на асфалтираните алеи и отново си спомням, как той хрущи толкова очарователно под гумите на автомобилите и обувките ми. Мокър съм, но той ме кара да изпадна в същото енигматично състояние, съчетаващо реалност и сън. Капчиците масло по камъчетата отново са тук, а във влагата се носят изпаренията на различните течности, които се процеждат от разни уплътнения, за да галят сетивата и всякакви видове автомобилни рецептори по човешкото тяло. Постепенно пространството се изпълва с някаква пъстра смесица от обикновени хора, милионери и аристократи, издокарани в костюми от различни епохи. Хотел Вила Д’Есте е непокътната и бележи своя 152-и сезон като хотел. Името на конкурса е малко заблуждаващо, защото самата Вила д’Есте, построена през 16 век от кардинал Иполито д’ Есте е далеч оттук и се намира в град Тиволи, близо до Рим. Но част от хотелския комплекс, в който се намираме също е от този период, а името Nuova Villa d’Este и е дадена от Каролина от Брунсвик, жена на бъдещия крал Джордж IV, която превръща мястото в своя лична резиденция.    

Милиони евро или безценност

Атмосферата носи същата автентична аура, а по подобие на тези през 2022 година медиите са по-различни от присъстващите през 2013 година и олицетворяват цялата палитра на модерния дигитален свят. Вероятно това е хубаво – така хората могат по-лесно да се докоснат до света на класическите автомобили – дори и ако някой просто ги е използвал за фон в Инстаграм. Все пак вече всеки носи със себе си телефон с доста прилични фотографски възможности. Но може би е и малко тъжно. Защото тези уникални автентични шедьоври с дълбока и богата история заслужават особен вид респект, познания и свързаност с тях. И не, не в този модерен смисъл на термина, а във философския. Някои от автомобилите са произведени само в няколко бройки, други са били собственост на аристократични особи, принцеси или дори на иранския шах. Имаше години, в които смятах, че едва ли някога ще мога да видя на живо любимото Porsche 959, а сега се срещам с него за втори път. Разпознавам Джак Бойд Смит от Щатите, който през 2022 г. бе тук с един невероятен Cord 810, който е бил лична собственост на Амелия Еърхард. Сега той е докарал от отвъд океана един невероятен Rolls Royce Ghost 40/50 HP от 1923 година. Всъщност тук има няколко представителя на тази марка, включени в специална група по случай 120-годишнината и. Както и други автомобили от първите десетилетия на 20-ти век, те са изразители на една епоха на „платформена технология“ – много от тях са базирани на осигурени от автомобилните производители носещи рами, оборудвани с двигател, ходова част и трансмисия върху които допълнително се монтират каросерии на различни малки компании. Или по-скоро работилници.  

Каквато и да е причината някой да е тук и независимо дали се интересува от автомобили, няма как да остане равнодушен. Така ренесансовата архитектура на хотел Вила Д’Eсте (въпросната стара част е построена през 1568 година от кардинал Толомео Галио и е част от Световното наследство на Юнеско) и нейните градини се превръщат в сцена за това автомобилно общество и в хронология на техническия прогрес в автомобилостроенето.

Трудно може да се оцени истинската стойност на всеки един от автомобилите след вложения в търсене труд, закупуването и реставрацията. Далеч съм от мисълта да идеализирам собствениците заради това, което са направили – класическите автомобили отдавна са станали обект и на инвестиционни решения, но не мога да отмина факта, че хората, които виждам тук и с които разговарям съвсем свободно в момента, са изпълнени с вдъхновение и с непринудена любов искат да ви разкажат за това как са намерили, купили и възстановявали автомобила си. Може би най-важният в цялата им неизброима колекция, защото на Concorso D’Eleganza няма случайни коли. Конкурсът е организиран за първи път в „навечерието“ на Голямата депресия, през 1929 година, като състезание между нови автомобили, просъществувал е няколко десетилетия, а 70 години по-късно, през 1999 г., е възобновен и се утвърждава отново, вече под патронажа на BMW Group. Компанията се нагърбила да финансира и създава организацията на това много елитно събитие.  

След съкратения му формат през 2021 година и провеждането му през есента, през 2022 г. тази то изгря в целия си блясък и разшири присъствието си освен с езерото Комо и различни други изложения в околността, от Милано до Чернобио, в рамките на Como Car Week. Обикновено всяка година организаторите подбират за участие около 50 класически автомобила от различни марки, но преди няколко години беше решено да се обърне внимание и на впечатляващи модели от близкото минало – именно по този начин на конкурса се появяват екзотики от 80-те и 90-те години, каквито са споменатите Porsche 959 и спечелилият купата на публиката Coppa D’Oro McLaren F1. Обикновено всяка година конкурсът има своя централна тема, която този път е 120-годишнината на Rolls Royce. А благодарение на усилията на хората от BMW Group, могат да се видят класики на BMW M Gmbh., показващи пътя, по който марката е преминала, преди да стигне до представения на конкурса BMW Art Car, моделът M Hybrid V8, чието представяне бе съпроводено и от това на концептуалният мотоциклет BMW R 20 Concept. 

Автомобилът вчера, днес и утре

Жури от специалисти от FIVA прави внимателен оглед на базата на сложни правила и критерии за оценка на автомобилите и трябва да ви уверя, че методологията се спазва стриктно. В 14:00 следобед започва дефилето на автомобилите всеки от които е представен за между 5 и 10 минути от небезизвестния Саймън Кингстън, британски дилър, колекционер, коментатор и журналист, който изумява с изящната стилистика на водене и огромното количество информация, което запомня и възпроизвежда за всеки от автомобилите.

Някъде към 18:00 в събота вечерта събитието достига своята кулминация. След дъжда слънцето вече грее ярко от синьото небе, дървените яхти танцуват върху повърхността на езерото и последните автомобили напускат парада – едно патинирано Bugatti Type 35 със своя трещящ двигател и оригиналния Yellowbird на Ruf, шофиран от самия Алоис Руф, съпровождан от дъщеря му Алойса. Саймън Кингстън обявява Coppa d’Oro Villa d’Este, или наградата на публиката. По думите му „автомобилът прави една най-ярките маркетингови каскади в историята на автомобилните спортове“. През 1995 година McLaren F1 GTR с V12 двигател на BMW, спонсориран от клиниката за пластична хирургия Ueno Clinic в Токио (или по-точно клиника за уголемяване на разни неща) печели 24-те часа на Льо Ман, а спечелилият наградата на публиката на конкурса е автомобил близнак на победителя, но с одобрение за движение по шосета. Принципно вече не е рядкост подобен, сравнително модерен автомобил да печели Coppa d’Oro. Което не означава че на събитието не присъстваха и други супер автомобили от осемдесетте и деветдесетте години, заслужаващи подобен приз. Има цели три представители на Lamborghini от тази епоха – брутално Diablo GT, с награда връчена лично от заводския пилот Валентино Балбони за неповторимия звук на 12-цилиндровия му мотор. Второто ламбо е единственото от последната серия Countach 25th Anniversary Edition в цвят Arancia Miura, а третото, Countach LP400 Periscopica е в странната комбинация от бяло и виолетово, защото това са били любимите цветове на принцеса Далал бин Сауд ал Сауд, дъщеря на краля на създателя на модерна Саудитска Арабия Ибн Сауд.

Тук е единственото синьо Porschе 959 Komfort (да съществува и такава версия на модела освен версията Sport), принадлежало на диригента Юстус Франц. В пълна противоположност на цветовия нюанс е гореспоменатият яркожълт Ruf CTR “Yellowbird”, който със своите 339 км/ч максимална скорост през 1987 година е най-бързия автомобил в света. Потърсете видео за него на Нюрбургринг, заслужава си.

Далечната епоха

Да не заблуждаваме. Фактът че описваме толкова, сравнително нови, автомобили не означава и за момент че конкурсът е загубил дебелата си патина. Колекционерът от Милано Каорадо Лопесто например е докарал тук кремавия Diatto Tipo 20S от 1923 година, с каросерията на Mouche & Cie от Лион. Забавно е да се наблюдава цялата процедура по поставянето на носещите рамки за гюрука на този превъзходно реставриран автомобил. Други предвоенни автомобил с особена стойност са Bugatti Type 35 C от 1928 година и Alfa Romeo 8C 2300 Spider от Figoni от 1928 година. Въпросната Alfa, която в голяма степен е в оригиналния си вид е участвала в ралито Париж-Ница няколко пъти и била собственост на един и същи човек в продължение на 77 години, преди да бъде продадена. Този невероятен автомобил получава наградата Best of Show в неделната вечер.

Rolls Royce често е определян като най-добрия автомобил в света и тази година отбелязва своята 120 годишнина. Групата автомобили на марката включва модели от Silver Ghost от 1914 година до зеления “Smoke Green” Silver Cloud II LWB от 1961 година. Удивителният кабриолет е с каросерия направена от самия Rolls-Royce (по това време това все още част от каросериите се поръчват при други фирми), носеща структурна рама и четири врати. Завладяващ е Phantom II Continental от 1933 година на лорд Бамфорд с модерна за времето си каросерия на Freestone & Webb в черно и бургундско червено. Перфектните пропорции и безкрайно дългото торпедо са главозамайващи. Въпреки че се намира до тази уникална група не остава незабележим и Cadillac V16 от 1934 г. и един Mercedes 600 в превъзходно състояние.

През 2024 година Maserati отбелязва своя 110-ти юбилей. Стилът на италианската компания е в перфектна хармония със стилистиката на Concorso. В знак на почест за фирмата, тук е отделена цяла секция с нейни модели (което е особено важно предвид компактността на събитието). Американският архитект и колекционер Джонатан Сийгъл е докарал едно невероятно Maserati A6GCS/53 Frua Spider от 1955 година, което вече е носител на награда Best of Show на друг конкурс. Роберто Кироз от Мексико представя Maserati A6G/54 на Zagato от 1956 г., а до него са разположени Maserati 3500 Spider Vignale Prototipo с дизайна на Джовани Микелоти от 1959 година, Ghibli от 1970 г. и Quattroporte от 1971 г.

Какво би било подобно събитие без присъствието на Ferrari – като 335 S от 1957 година или 250 GT Speciale Aerodinamica. Уникални по своя характер са и представителите на Aston Martin: един от едва 19 произведени DB4 GT на Zagato и един от 12-те DB5 Shooting Brake, с каросерия трансформирана от Radford. Както е и един от много малкото (всичко на всичко 29 броя) Mercedes 300 SL с изцяло алуминиева каросерия.

Човек може с часове да се рови из историята на всеки един от тези модели, но тук има и особени автомобили създадени в единични бройки, за които малцина са чували. Като например единственият Fiat Dino Aerodinamica с дизайна на Паоло Мартин за Pininfarina, задвижван от двулитровия V6 двигател на Ferrari за Dino, който е трябвало да помогне на Скудерията за хомологационния процес за Формула 2.

Прескачайки от миналото в бъдещето откриваме студията Alfa Romeo 33 Stradale, спечелила наградата на класа за концептуални автомобили и модерна интерпретация на шедьовъра на Франко Скалионе от 60-те години.

За да не стане този материал прекалено дълъг ще продължим да ви представяме отделно някои от най-интересните модели, участвали в това невероятно събитие на езерото Комо, не само заради уникалната им история, но и защото ни напомнят за отдавна отминали времена от различни епохи на автомобилното изящество. Не може и да не изразим благодарност на BMW Group за това че прави невероятното за да запази духа на конкурса. На него компанията показа и своята студия BMW Skytop и гореспоменатият BMW Art Car създаден от Джули Мерету. 

      

      

Най-добрият в класа си?