Зимни горива или кога дизелът заприличва на мътна бира
Специфични добавки и промени в съдържанието на горивата имат грижа автомобилът ви да бъде в движение и в студените зимни дни.
Проектирането, производството и контролът на качеството на горивата са елементи от един дълъг и високотехнологичен процес, който трябва да гарантира че дори и в студените зимни дни вие няма да имате проблеми с използването на автомобила си – стига разбира се техническото му състояние само по себе си да не е проблем.
Както бензинът, така и дизеловото гориво изискват промени в състава си, свързани с по-ниските външни температури. Бензините са по-облагодетелствани в това отношение поради по-ниската температура на изпарение на различните фракции, но въпреки това и техният състав варира в зависимост от сезона. Заради по-високата плътност на съставките на дизеловото гориво, респективно по-големите молекули на съдържащите се в него вещества то е по-податливо на влиянието на ниските температури.
Постепенното преминаване към гориво, подходящо за зимни условия е незабележим, но важен за потребителите процес, който започва в края на есента. С понижаването на външната температура, парафините – наричани от химиците парафинови въглеводороди, характеризиращи се с в прави вериги и основен компонент на дизеловото гориво – започват да се „слепват“ и да формират кристали. Процесът се нарича „помътняване“. Това са температури, под които горивото започва да прилича на мътна бира. С понижаването и идва момент в който дизелът започва да се превръща в гел, с който системите за впръскване на гориво вече не могат да се справят. В този случай конструкторите говорят за „гранична температура на филтруемост“.
Сложната химия
Тук идва съществената разлика между летния и зимния дизел. Освен промените в състава, през зимата към горивото се добавят специални адитиви, предотратяващи „застиването“ на горивото. Обикновено производството на зимния дизел в рафинериите в северните държави стартира още в края на септември. Добавките променят начина на оформяне и размера на парафиновите кристали, за да се предотврати блокирането на работата на системата за впръскване на гориво. Тъй като в повечето случаи последната е така конструирана че да връща обратно излишното затоплено гориво в резервоара, а филтърът се загрява от двигателя, критичният момент за дизеловия двигател е стартирането му. В общия случай, в по-голямата част на Европа от началото на ноември, поне до края на февруари се продава зимно дизелово гориво. Изискванията на българския държавен стандарт са за -15 градуса (Клас Е, БДС EN 116), но граничната температура на филтруемост рядко е по-висока от -20 градуса. В зависимост от вида на горивото, респективно неговата цена тя (температурата) може да бъде и значително по-ниска, а количеството и вида на добавките се определя от производителите на горива. Тук идва и моментът с контрола на качеството им. Компаниите често разчитат и на външни експертни фирми за сертифицирана проверка на горивата. Анализите се правят с горива от различни обекти, на базата на различни параметри касаещи целогодишните им качества, но през зимните месеци от особена важно е именно въпросната гранична температура на филтруемост.
Не са нужни допълнителни добавки
За разлика от организациите за контрол, проверяващи готовите продукти, производителите имат грижа за цялата проектно-производствена верига, включваща процеси на компютърно моделиране, тестове в лаборатории и с помощта на двигатели в реални условия. Когато базовите горива се купуват от чужди рафинерии те периодично се проверяват от компанията която ги продава на бензиностанциите си, а в голяма част от случаите тя има грижата и за прибавянето на набора от добавки. Така те анализират различни композиции от добавки и ги съобразяват с метеорологични условия. Съвсем друг е въпросът с допълнителните добавки които се предлагат на пазара – ако горивото е качествено, те принципно не би трябвало да са нужни, защото съдържащите се в горивата добавки са от същото естество. Някои допълнителни добавки за очистване или повишаване на октановото число все пак могат да подобрят условията за работа на двигателя. В никакъв случай обаче не трябва да се добавя бензин в дизеловото гориво.
Подробности за всичко това можете да намерите в материала ни https://dizzyriders.bg/post/14784/vyglevodorodni-vryzki-ili-vsichko-koeto-stoi-zad-ponyatieto-kachestveni-goriva в секцията Анатомията на автомобила на този сайт.
По правило по-скъпите „премиум“ горива имат гранична температура на филтрируемост, която е много по-ниска от определената от нормативите и нерядко достига -40 градуса. За разлика от бензините, където октановото число изрично фигурира като част от името или като надпис на колонката, при дизеловото гориво по-високото цетаново число при по-скъпите горива е по подразбиране. Този факт обаче касае работата на двигателя през цялата година и в голяма степен обуславя по-качествен и по-чист горивен процес. Към уравнението за добрата работа на двигателя в страната касаеща горивото се включват и различни други пакети от добавки, свързани например с почистването на компоненти като инжекторите.
Освен всичко друго, експертите съветват да се сменя редовно филтърът за гориво, да се зарежда резервоарът догоре за да се намали обемът от който се образува конденз (който при ниски температури замръзва) и по възможност да се паркира на места с пряк достъп на слънчеви лъчи.