Продават една от най-скъпите коли в света. Искат й над 25 милиона долара!

04 Dec 2024

Ако четете тези редове значи сте гледали поне веднъж филма „Ford срещу Ferrari” с Мат Деймън и Крисчън Бейл. В него е пресъздадена историята как Ford успява да спечели битката в „24 часа на Льо Ман“ през 1966 г., слагайки край на 6-годишната доминация на Ferrari.

Акцентът в спортната драма от 2019 г., разбираемо, е фокусиран върху създаването на Ford GT40 с помощта на Карол Шелби. Но преди това да се случи колите на Енцо Ферари са непобедими в „Льо Ман“ от 1960 до 1965 г. А тази тук печели на „Ла Сарт“ през 65-та, точно преди първата победа на GT40 на следващата година.

Колата от снимките тук има, меко казано, интересна и много дълга история. Последните 54 години от нея са тривиално скучни, защото прекарва в музея на „Индианаполис Мотор Спийдуей“. Но преди ранното си пенсиониране през 1970 г. една от най-скъпите коли в света днес е карана до краен предел в шест 24-часови надпревари - три в „Льо Ман“ и още три в „Дейтона“.

Няма друго такова Ferrari от ерата Енцо Ферари, което да е участвало в шест 24-часови състезания за издръжливост. Няма друго такова Ferrari 250 Le Mans!

RM Sotheby’s ще трябва да транспортира това историческо Ferrari 250 LM от САЩ до Франция, тъй като в началото на февруари 2025 г. в Париж ще бъде продадено на търг.

Канадската аукционна компания дава прогнозна цена „над 25 милиона долара“. НАД! Да, това е една от най-скъпите коли в света!

Истинска рядкост с впечатляваща история, за която също може да се направи не по-малко интересен филм от споменатия в началото. Само че с обърнати имена в заглавието – „Ferrari срещу Ford”.

Въпросното Ferrari 250 Le Mans е напълно автентично. И годините определено му личат.

Шофьорската седалка, която е дясна, заради участието именно в „Льо Ман“, е скъсана и се вижда дунапренът отдолу.

Интериорът изобщо не изглежда като такъв на автомобил, струващ 25 000 000 долара. Не и в очите на онези мъже (жена няма как да купи такава кола), които са готови да наддават над тази сума след малко повече от два месеца.

Таблото с бушоните няма капак и се виждат цветните кабели, отиващи към него.

Почти по всеки един детайл могат да се от белезите от състезанията.

Това е единственото частно Ferrari, печелило в „Льо Ман“. Прави го през с отбора на North American Racing Team (NART) през 1965 г..

Този отбор е създаден през 1958 г. от близкия приятел на Енцо Ферари – Луиджи Чинети, емигрирал от Италия в Щатите през Втората световна война и започнал да внася Ferrari в Америка.

NART дори участват три сезона във Формула 1 през 60-те години с коли на Ferrari, разбира се. Или по-точно с красивите Ferrari 158, Ferrari 1512, Ferrari 156 F1 и Ferrari 312.

За разлика от първите модели Ferrari 250 (S, MM, Monza, Testa Rossa, GTO) при Ferrari 250 Le Mans концепцията е изцяло различна. Двигателят е средноразположен, а дизайнът е като на прототип.

Ferrari е трябвало да направи 100 шосейни броя 250 LM, за да може да получи хомологация за GT версия от FIA. Това не се случва и в крайна сметка са произведени едва 32 екземпляра, сглобени между 1963 и 1966 г. Този тук е шестият от тях, произведен в края на 1964 г. с номер на шаси 5893 и най-значим от всички.

Въпросните 32 броя 250 LM отиват в частни ръце и нито един от тях не е даден на заводския отбор на Маранело.

Колата от тази история е изнесена за дилърската мрежа на Луиджи Чинети в САЩ, който я продава на г-жа Ирен Йънг от Кънектикът. Тя и нейният съпруг обаче имали още едно Ferrari 250 LM и двойката бързо се отказала от последно закупения си Le Mans.

Чинети решава да го откупи обратно и да използва чисто новото Ferrari за своя отбор NART, официално подкрепян от компанията на неговия приятел Енцо Ферари.

Колата веднага е подготвена за участие в „24 часа на Льо Ман“. През лятото на 1965 г. е закарана от САЩ във Франция за първото си участие в най-желаното за спечелване състезание в света.

Всички очакват победата да бъде за един от прототипите на Ford или Ferrari. Ford/Shelby участват с пет купета Daytona, четири GT40 и два нови 7,0-литрови GT40. Общо 12 Ferrari-та се пускат в надпреварата, сред които 330 P2 и 365 P2. Пет 250 LM също се включват в състезанието. Колата на NART е с номер 21, пилотирана от Мастен Грегъри и Йохен Ринд.

До 8-ия час всички GT40 отпадат от състезанието, което в крайна сметка завършва с три Ferrari-та на подиума. На второ и трето място съответно са 250 LM и Ferrari 275 GTB.

Та колата на Луиджи Чинети, карана от известните пилоти Мастен Грегъри и Йохен Ринд, завършва с победа в „24 часа на Льо Ман“ през 65-та. Участва и срещу споменатите по-горе Ford GT40 през 1968 и 1969 г.