Урок по автомобилен дизайн: Opel беше първият

01 Jun 2026

Преди 62 години, през 1964-та, Opel създава първото в Европа автомобилно дизайнерско студио, а през 70-те продава повече автомобили от Volkswagen

“Man reist ja nicht, um anzukommen, sondern um zu reisen”, пише на своята приятелка Каролине Хердер, през 1788 година, Волфганг Гьоте. Гледайки снимките на новия Opel Astra и като човек, ангажиран за известен период от живота си със съдържанието на германските списания Audo Bild и Auto Motor und Sport, си припомням някои фрази на немски език. На български, изразът може да се преведе като „човек не пътува, за да стигне, а за да пътува“, но на практика, още 500 години преди Христа, Конфуций казва, „пътят е целта“. Или поне на него се приписват тези думи.

Истината е, че зад визията на Astra, и на всички модели на Opel, въобще, стои много сериозна доза историческо наследство. В края на краищата, именно германската компания създава първия в Европа автомобилен дизайнерски център, а дори и след преминаването и лоното на PSA, разширил се при сливането с FCA до Stellantis, Opel запазва много ярката си идентичност. Преди 12 години, по случай 50-годишнината на Opel Design Center, имах честта да го посетя и да се срещна лично с един от най-уважаваните автомобилни стилисти, Ерхард Шнел.

Ерхард Шнел почина преди шест години, но след като в последните дни публикациите на тема автомобилен дизайн се превърнаха в доста гореща тема, си спомних за срещата с човек и посещението в дизайнерския център на Opel, оставил, трайна следа в сърцето ми. В края на краищата, съм виждал автомобилни заводи и развойни центрове, но много малко дизайнерски такива.

Когато го видях, ми направи впечатление, със струяща от него завладяваща енергия, въпреки, че тогава възрастта му бе 87 години. Разговорът ми тръгна някак на шега, но въпреки че, срещу мен стоеше едно от главните действащи лица в стилистичната история на Opel, въпреки че поводът тогава бе 50 годишнината от създаването на първия за марката и въобще в Европа дизайнерски център, и въпреки че, малко преди това бях имал шанса да шофирам един брилянтно запазен Opel GT, той се насочи в съвсем друга посока. Историята винаги е била много съществена част от интересите ми, а възможността да задавам въпроси на жив свидетел на събитията от Втората Световна Война, при това човек, който по това време е бил на зряла възраст, бе особено изкушаваща. „В края на войната бях на 17 години,“ разказа ми Шнел. „Изпратиха ме на север от Берлин, за да браним столицата. Вече виждах наближаващите руски танкове и войниците, които ни обстрелваха. Благодаря на Господ, че успях да се измъкна и по-късно се предадох в плен на американците.“ Така Шнел попада в лагер за военнопленници и се отървава от зловещата съдба да бъде изпратен в Сибир. По ирония на съдбата обаче, по-късно той ще работи за германското подразделение именно на американска компания. А авангардното дизайнерско студио, в което ще ръководи отдел, ще бъде създадено с помощта на огромните ресурси на GM и по почина на техния стилистичен център в Уорън, Мичиган.

Кръгът на живота

Въпросният стилистичен център, създаден в Рюселсхайм през 60-те, има основен принос за това още следващото десетилетие на Opel да е толкова шарено, модно, вълнуващо и многостранно. Богатата, с традициите си марка, е в отлична форма. Предлага на клиентите си седем моделни серии, от компактни до луксозни автомобили, от комби модели за семейни пътешествия до спортни двуместни купета. В салоните на Opel цари истинско опиянение от цветове и всевъзможно оборудване. През 1972 и 1973 година Opel дори изпреварва Volkswagen по продажби и постига 20 процентен пазарен дял в Германия.

Днес стремежът на вицепрезидента, отговорен за дизайна на Opel Марк Адамс и на шефа на дизайна на Stellantis Europe Жил Видал е пряко свързана с желанието на Opel да се идентифицира с продукти с високо качество. Opel търсеше тази насока още с появата на Insignia, с която през 2008 година Opel постави началото, на това което Адамс нарече „съчетание от скулптурна артистичност и германска прецизност“, но продължава да бъде следвано, като философия и след като Opel стана част от Stellanis. Последва пренасяне на новия стилистичен език във всички сегменти, а днес стилистиката на моделите, след като компанията вече е част от Stellantis е едно страхотно напомняне за красивата Manta от тези златни времена.

Германия, 60-те години

Преди 62 години обаче, през 1964 година, всичко изглежда далеч по-просто, а снимките на които се представят автомобилите, се изразяват в черно бели контрасти. Много рядко могат да се видят цветни акварели на някой Kadett и други модели на марката, оцветени на ръка. Представянията на нови модели на автомобилните компании, далеч не могат да се похвалят с днешния си блясък и обикновено представляват семпли представления в някой градски театър, обикновено там, където е позиционирана фирмата. Церемониите са скромни, дизайнът не е сред особено обсъжданите детайли и е по-скоро периферна тема на разговорите, в които преобладават техническите въпроси.

Всичко това обаче е на път да се промени. В началото на 60-те години, в Opel все пак съществува отдел, наречен „Моделна стая“, секретно място където формата на каросерията придобива реалните си измерения. По това време обаче, автомобилите все повече започват да стават израз на същността на човека, който ги купува, линиите придобиват по-култивирани форми, стилистиката на колелата започва да има по-голямо значение, в общата аритметика на дизайна активно се намесват светлините. Днес, в автомобилния свят съществуват цели армии от дизайнери и стилисти по интериора и екстериора, които са в непрекъснат контакт с инженерите в областта на аеродинамиката и проектантите на производствените процеси, но през шейсетте, трудно могат да могат да бъдат изброени и дузина специалисти, създаващи външната „облицовка“ на автомобила, при това, повечето от тях в същността си са скулптури, архитекти или графични дизайнери.

В Opel, осъзнават важността на тези тенденции за общото излъчване на автомобила. Затова през 1964 година, точно до Техническия развоен център в Рюселсхайм, в близост до старата тестова писта, е добавен нов комплекс, който е изцяло посветен на дизайна.

Проблемът е, че тогава не съществуват университети, в които студенти да се обучават в автомобилен дизайн в Европа. „Ако някой бе заинтересован от автомобилния дизайн, трябваше да учи индустриален“, разказа ми тогава Ерхард Шнел, който междувпрочем впоследствие ще създаде легендарния Opel GT и ще ръководи едно от дизайнерските студия в постройката, наречена N10. Може и да звучи парадоксално, но по това време скромните отдели за дизайн се ръководят от…инженери.

Именно в това преломно време, когато модните дизайнери се радват на огромен интерес и често са извор на скандали, и теми за медиите, въпросният индустриален дизайн започва да набира скорост. Отличен пример за това стават продуктите на компанията за електрически уреди Braun, която представя на пазара, модерни и уникални по своите форми радиоприемници и касетофони и превръща в забележителни дори банални неща, като електрически самобръсначки.

Три стилистични отдела под един покрив

В гореспоменатата постройка N10, се помещават три отдела – за интериорен дизайн, определящ формите и материалите в автомобила и екстериорен, чиято работа е насочена върху формите на каросерията. Именно последният е отговорен за създаването на линиите на силуета и пропорциите на автомобила. Подобни неща са новост за Европа, но всъщност революционната стъпка е при създаването на третия отдел. В него, Opel обединява креативни умове от дизайнери, които вече имат опит в Рюселсхайм, или в компанията майка GM, в Детройт, които имат за задача, създаването на продукти отвъд ежедневните нужди. Наречен Advanced Studio, той получава задачи, насочени към създаването на напълно нови концепции за автомобили. Формите, цветовете и пропорциите се създават с представа за вкусовете на автомобилния потребител на бъдещето. Екипът не се занимава, с това което ще влезе скоро в серийно производство, а това, което ще впечатлява хората в следващите 3 до 10 години. За европейската автомобилна сцена подобно решение е прецедент.

Първият център за авангарден автомобилен дизайн в Европа

До този момент повечето европейски автомобилни производители, най-често възлагат разработката на новите си концептуални модели на външни компании, специализирани в тази област. Северна Италия, и особено равнината около столицата на Пиемонт, Торино по онова време е известно като „Меката на автомобилния дизайн“. Пиетро Фруа, Джузепе „Нучо” Бертоне и Джовани Батиста „Пинин“ Фарина са разположили своите каросерийни работилници в областта, между Алпите и Апенините и създават дизайна, на много от концептуалните студии и серийни модели на европейските автомобилни производители. Докато утвърдените производители, работят върху създаването на своите серийни автомобили, тези творци изобретяват нови форми и идеи които далеч надхвърлят съществуващата моделна гама. Подобна работа им дава възможност да демонстрират своите творения винаги с идеята да впечатлят някой голям производител – като Pininfarina, която успява да създаде трайно сътрудничество с Peugeot и Ferrari. Каросерийните работилници привличат вниманието и на богатите автомобилни ентусиасти, които търсят начин за създаване на своя индивидуална лична кола мечта.

Именно работата на тези студия, е в основата на идеята, за създаване на Авангардното Студио на Opel. Само една година след раждането му, през 1965 година първото му творение вече е факт. На Автомобилното изложение във Франкфурт, е представен моделът Еxperimental GT. Въпреки, че ще се превърне в един от най-великите модели на марката Opel GT, в нито един етап от проектната работа, този автомобил не е бил предвиждан за серийно производство. За първи път, обаче, сериозен автомобилен производител в Европа, създава автомобил, чието предназначение е да се демонстрират възможностите за създаване на нови форми.

За всичко е „виновен“ General Motors

Ако отново се върнем към началото на шейсетте, ще открием че в Рюселсхайм се появява един американец на име Клер Маккичън. Той има ясна идея, как трябва да изглежда дизайнерската организация на Opel. Личната му база е в Детройт, защото е не какъв да е, а главен дизайнер на Chevrolet. Маккичън, както и шефовете на GM смятат, че това, което вече работи добре в САЩ, има голяма вероятност да бъде полезно и за Европа. На практика идеята за създаване на собствено дизайнерско студио в Opel има своите корени при американската компания-майка GM отвъд океана. В Уорън, близо до седалището на гиганта в Детройт, стилистите на GM Styling работят върху формите на бъдещите автомобили още от края на 50-те години на миналия век. Първият концептуален модел е представен още по-рано – само година след преименуването на създадения, още през 1927 година и ръководен от небезизвестния Харли Ърл, отдел Art & Colour на GM Styling. През 1937 година, компанията демонстрира пред обществеността студията Buick Y-Job – първата концептуална разработка в автомобилната история.

При пристигането си, Маккичън заварва в Рюселсхайм малкото скромно отделение за което споменахме по-рано. Ограниченото пространство, в буквалния и метафоричен смисъл, обаче са прекалено тесни за поривите на амбициозния стилист от САЩ. Старомодните структури и процедури, които, по това време са общовалидни за всички европейски производители са крайно незадоволителни за човек от Америка, която по това време символизира свободата на духа, носи прогресивното, авангардизма, просперитета и успеха. А и самият Маккичън, все пак е работил достатъчно дълго в най-модерната стилистична организация в света GM Styling, където, повече от хиляда дизайнери, създават не само футуристични форми, но влияят и на социалните структури на бъдещето. В Уорън, Мичиган, край бързоразвиващият се Детройт, през 1956 година, GM създава напълно нов, просторен, стилистичен център, който от своя страна е разположен в първия в света индустриален кампус, наречен GM Tech Center. Цялото съоръжение е проектирано от известния финландски архитект Ееро Сааринен. Именно въпросният център става и вдъхновение за Маккичън, който мечтае да реализира подобно нещо и в Германия.

В края на краищата той успява. Не само по отношение на структурите и работните процеси, но и по отношение на самата архитектура на сградата, защото всичко от Детройт е пренесено в умалени форми в Рюселсхайм.

150 дизайнера, вместо 50 човека моделиращи автомобили

Новият център става притегателна сила за множество стилисти от цял свят, защото на практика това е първото реално дизайнерско студио в Европа. То, от своя страна предлага практически неограничени възможности за тях. Това, което до този момент са правели 50 човека, моделиращи автомобили в „Моделната Стая“, е заместено с интегрална структура включваща 150 дизайнера. Този генератор на идеи, бързо разпространява вируса на креативността в различни дизайнерски школи и университети. Скоро към него се насочват наистина брилянтни дизайнери, които оставят трайни следи в стилистичната история на Opel. Сред тях са Волфганг Мьобиус, Дик Сьодерберг, Анатол Лапин, Ерхард Шнел, Хидео Кодама, Крис Бенгъл, Жан-Франсоа Венет, Мурад Наср, Хърбърт Килмър, Ханс Зеер, Джордж Галиън, Мартин Смит, Брайън Несбит и Марк Адамс. Настина знаменити имена в автомобилния дизайн. Всички те имат огромно влияние, върху лицето на Opel през последните 50 години и спомагат това марката да има толкова ясно присъствие.

Дизайнерското студио в Рюселсхайм има репутацията на върхова школа. Присъствието му в CV-то на един стилист е признак за изключителни способности; дизайнерите от N10 са изключително уважавани в автомобилната индустрия и вратите за тях са широко отворени навсякъде. Разбира се, това не винаги е добре за самия Opel, защото конкурентите са с отворени обятия към всеки от дизайнерите на фирмата. През 60-те години самият Фери Порше пристига в Opel и отива в офиса на Анатол Лапин. Отворен към подобни прояви на уважение, последният показва на Порше плановете и рисунките върху които работи. Много скоро е привлечен в компанията Porsche в Цуфензаузен, където ще създаде прочутия 928. По-късно за Porsche ще работят и Сьодерберг и Мьобиус.

Нови модерни технически решения

Не само дизайнът е поставен на напълно нови основи, процедурите при създаването на формите, също са значително променени. Преди това реализацията става с използването на форми, залепвани, първоначално върху полупрозрачна вертикално изпъната хартия с размерите на автомобила на базата на първоначалните скици и рисунки. Този метод е създаден от италианските стилисти, но е крайно неудобен, защото те се втвърдяват бързо и всичко трябва да се случва за кратко време. Още по-труден е последващият процес на шлифоване на формите. В GM Styling в Детройт, обаче изнамират нов начин за създаване на модели с използване на глина. Този мек материал изсъхва доста по-бавно от гореспоменатите форми, а голямото му тегло, в тази ранна фаза на дизайна, не от значение. При него лесно се оформят криви, а формите стават по-извити и експресивни.

Първата звезда на Advanced Studio: Experimental GT

Заедно със студията за второто поколение на „Голямата тройка“ на Opel, наречена KAD (Kapitan, Admiral, Diplomat) създадени от дизайнерското студио на Opel, дизайнерите на новия отдел започват своята работа върху своя „дрийм кар“.

Проектът е толкова таен, че за него не е информиран дори бордът на директорите. Студията трябва да представлява двуместен спортен автомобил с обли, експресивни форми и две места. Идеята отново е дело на Клер Маккичън. Няма как да не бъде забелязан фактът, че той е бил фокусиран върху формите на Corvette, по това време, но моделът на Opel, трябва да е по-близък до характера на европейците и следователно да е по-компактен. Проектът е ръководен от същият този Ерхард Шнел, с който започна нашия разказ. В края на краищата, се ражда автомобил-икона с обръщани с помощта на лостов механизъм предни светлини и врати с рамки. Автомобилът се появява на изложението във Франкфурт, през 1965 година и въпреки ограничените срокове за създаването му, завладява публиката. „Макар, че никога не бе създаван с идеята да става сериен, той толкова се хареса на борда на директорите, че влиза в серийно производство само след три години“, завършва своя разказ Ерхард Шнел, изрисувайки стилно марковия знак със светкавица върху репродуция на цветна гравюра на GT. Всъщност това е само началото на разказа...

Текст: Георги Колев

(следва)