До Щутгарт и назад. Едно нестандартно представяне на Mercedes-Benz C 43 AMG

  • Галерия от 10 прекрасни кадъра. Галерия от 10 прекрасни кадъра.

11 May 2017

20.03.2017 г., 3 ч. сутринта – Верният ми смартфон бодро оповести, че е време да ставам. Все пак ме чака полет, после още един, а накрая и „кратко“ пътуване. Но за него ще разкажа по-късно. В 06:00 напуснах родината и към 7:00 местно време кацнах в Баварската столица - Мюнхен. С нетърпение очаквах четирите часа престой да се изнижат максимално бързо и да се кача на другия си полет. В 11:00 това най-накрая се случи и в 12 и нещо бях в Щутгарт. Сигурно вече се питате какво ли аджаба правя в Щутгарт? Всъщност, може би вече сте си отговорили. Точно в 14:00 имах среща с представител на Daimler AG на огромен плац, пълен с чисто нови Mercedes-и. Започнах да търся колата, за която бях дошъл... И не след дълго я видях. Набор 2017, 362 кончета под капака, идващи от 3-литров V6 битурбо двигател, 9-степенен G-Tronic, 4-Мatic… кабрио! Не след дълго вече се „носех“ по аутобан А8 в посока Мюнхен, където ме очакваше един много важен човек, без когото това пътуване нямаше да е същото, а именно г-н Тодор Тодоров. В 17:30 бях при него, метнахме набързо багажа и потеглихме... към България.

Ще превъртя лентата напред и ще я спра при влизането ни в София, макар и това да значи, че ще пропусна няколко интересни истории, които ни се случиха по пътя, а именно: „Како вие Бугари имате пАри за такава кОла, бегайте у лево за проверка“ на хърватско-сръбската граница, среднощните „угощения“ с мюнхенски сандвичи и ябълки в Словения и „дружелюбните“ граничари и митничари на нашата граница.

21.03.2017г., 10:00 ч. - пристигаме в София, а оттам, след не особено кратък престой, се запътихме към Варна. В 22:00 часа бяхме там. Колко точно уморени бяхме няма да казвам, само ще спомена, че идната нощ както бях легнал, така се и събудих. 22.03.2017г, 8:00 ч. – Събудихме се и някак станахме. Очакваше ни дълъг ден, всъщност дълга седмица.

Тук е моментът да споделя и за какво докарахме този прекрасен автомобил тук. За тези, които не знаят (т.е. всички), казвам се Деян Йорданов и през последните 5 години се занимавам професионално с автомобилна фотография. След представено портфолио и проект бях избран да заснема въпросното C 43 AMG на нашето черноморие. Локациите, които бяхме набелязали, включваха нос Калиакра, плаж Болата, Тюленово, Несебър и Варна. Имахме 3 пълни дни за снимане и се захванахме за работа.

Ще поговоря малко и за колата, че нали в заглавието пише, че е ревю, макар и нестандартно такова, а за момента само съм казал годината на производство и конските сили. Бях много приятно изненадан както от начина по който върви, така и от поведението на този понадебелял звяр. Колата се усеща много по-лека от 1880-те килограма, за които се твърди, че всъщност е. Моят екземпляр беше със зимен „сетъп“ – 18-цолови джанти и гуми Michelin Pilot Alpin 4 с размер 225/45/18 отпред и 245/40/18 отзад. Сцеплението беше много добро, като не успях да включа системите са стабилност нито веднъж (не съм се и опитвал особено упорито, все пак трябваше да върна колата... цяла).

Трилитровият битурбо V6 двигател е страшно пъргав от много ниски обороти, още от 2000. При включен режим Sport+ става още по-забавно, тъй като педалът на газта става много чувствителен и реагира на най-малкото движение. Харесах този режим по ред причини, сред които са и промяната в звука - припукването от генерацията при смяна на предавки, както и изключването по подразбиране на дразнещата старт/стоп система. Като любител на по-твърда и стегната возия, нямам забележки към окачването, дори в спортен режим. Управлението е директно и стегнато, като информативността във волана е достатъчно добра за модерен автомобил.

За 9-степенната скоростна кутия мога да ръся суперлативи до утре, но ще бъда кратък. Бърза, точна и много добре сметната спрямо двигателя. Ускорение от 0 до 100 – 4,7 секунди, разход Щутгарт – Варна – 8,2/100. Нямам забележки.

Нека попиша и за мястото, в което прекарахме най-много време, а именно интериора. Качествени материали, добра шумоизолация (доколкото е възможно за кабриолет с мек покрив) и типично усещане за модерен Mercedes-Benz. Пиано лак покритието на част от вътрешните елементи е много красиво, но вече беше надраскано за само 3 хилядите километра, които колата беше изминала. Седалките са много удобни, изцяло електрически, като имаха подгрев и така наречения „въздушен шал“. Струя топъл въздух обдухва вратовете на седящите отпред, като идеята е да ви предпази от схващане и настиване. Кожата на седалките и корите е качествена и сравнително мека на допир, антрацитено-черна на цвят. Връзва се чудесно със сивия цвят на автомобила и пиано лак елементите по таблото. Мястото на задните седалки, както може би се досещате, не е голямо, и ако шофьорът е по-висок (като мен), му се налага да премести седалката напред от удобната му позиция, за да може да се настани пътник отзад.

Ще кажа и няколко думи за навигационната/мултимедийната система, която е, ммм..., хаотична. С навигирането из нея се свиква, но не е толкова интуитивна, като тази на BMW, или колкото би ми се искало на мен. Има много варианти и бутони (джойстик или тъчпад) за извършване на едно и също действие, като в повечето случаи те са разпръснати из различни менюта. С г-н Тодоров най-много бяхме подразнени от това, че при пускане на песен от USB Flash устройство и при желание да сменим парчето с друго такова от същата папка, системата винаги ни връщаше в ROOT директорията..., след което падаше ровене наново за папка, подпапка, песен и т.н. Може и да е имало функция за връщане директно в същата директория, но така и не успяхме да я намерим.

Като цяло впечатленията от автомобила са ми силно положителни. Като истински автомобилен маниак, който до момента не е притежавал кола с твърд и неподвижен покрив мога да кажа, че C 43 AMG е автомобил, който се шофира с усмивка на лицето, рошава коса и повишен пулс от адреналина, който този щутгартски звяр носи със себе си.

Та така, 5200 км по-късно върнах автомобила на същия този паркинг, от който го бях взел, метнах се на самолетчето до България и започнах да обработвам снимки. Известно количество дни по-късно бях готов и ви поднасям 10-те кадъра, с които представихме България пред света. Снимките бяха публикувани в официалните страници на Mercedes-Benz и Mercedes-Benz АМG във Facebook и Instagram, като се радват на голяма популярност. Аз също им се радвам, защото за мен ще останат като спомен от едно невероятно пътуване с един невероятен автомобил и един страхотен спътник.

Текст и фотография: Деян Йорданов - Didoriginal Photography (още красоти от Деян може да намерите в официалната му страница във Facebook и Instagram).

Първородната Godzilla!
Свързани новини