Тест на BMW S 1000 R. Как се усеща 165-конният мотоциклет със злобна физиономия в четири различни среди

Галерия от 24 снимки.

BMW S 1000 R се кара изключително лесно. Може да ви звучи логично, но моторът се усеща, като подходящ и за начинаещи. Хилядарка със 165 коня за „прохождащи“? Със сигурност не е най-разумният избор за първи мотор, но това което казвам е, че този мотоциклет се усеща супер дружелюбен, а не като машина, която иска да ви засили към първото дърво. Изглежда злобен, но като че ли тази злоба е насочена към зрителите, а не към вас, каращия. Показва си зъбките, предимно когато го нахъсате с настройките Dynamic Pro (може да се поръча допълнително), когато изключите системата за стабилност, в комбинация с умишлени провокации с дясната ръка.

Това в крайна сметка, е доста важно, ако искаш да продаваш един продукт в големи количества. Не всеки носи способностите на фамилиите Роси и Макгинес, така че „хипер състезателен характер“ през цялото време, не е особено подходящо състояние за масов мотор. S 1000 R е направен да се хареса на широк кръг от хора, но именно запазването на остротата му в гранични режими е тънкия момент. BMW са успели да го направят.

Преди няколко месеца карах същия модел на писта в Румъния, а преди уикенд и в родната България, в София и околията. S 1000 R става и за градския трафик, но определено аеродианмиката и охладителната система на 1000-кубиковия двигател с произход RR (тук е променен до 165 к.с. при 11 000 об/мин и 114 Нм при 9250 об/мин; при RR стоварва 199 коня), се чувстват по-добре при скорост. В летните жеги, забутани между колите, усещате как машината бълва сериозно количество топлина и ви моли да я изкарате на разходка на открити пътища. Там R се чувства най-добре, както и на писта. Затова ще разгранича и споделя впечатленията си от мотора, като отделни според различни среди.

На пистата. На Motor Park Romania имах възможността да се прекача от S 1000 RR на ‘singleR’, както наричат често S 1000 R. И тук е важно е да уточня, че не съм хипер талантлив пистов карач, опитът ми се ограничава в 5-6 карания по писти на o-в Ман, Германия и Румъния, но дори от него мога да заключа, че S 1000 R не е просто съблечен RR. DoubleR е истинска пистова машина, която може да плува и в цивилна обстановка, докато R е обратното, като способностите му на писта са изумителни за гол мотоциклет. При непосредствена смяна на двата байка усещате защо при RR седите, като Супермен, а и само тогава може да се запитате къде е мощността на R. Иначе моторът с едната буква е брутално ефективен и се усещате губещ, само при пряко сравнение с RR на писта. В други условия обаче печелите много, без да изоставате фрапантно на писта. Като например в следващата среда.

В града. В тежкия трафик S 1000 R страда най-много и вие заедно с него. В най-сериозните летни жеги неподвижната машина бълва топлина, изпича ви дясното бедро, а потенциалът, който притежава просто ви кара да се питате „защо всички идиоти са излезли точно в този момент“. Байкът обаче е комфортен за ползване с цел придвижване, определено по-удобен от S 1000 RR, а когато практикувате така спорното минаване между колите за да сте първи на светофара (99% практика у нас), животът в града определено става по-лесен. Кормилото не е прекалено широко за да не може да си позволите предреждане, а предавателните числа на скоростите са адекватни и за градския режим на придвижване.

Като туринг байк. S 1000 R е учудващо удачен и за дълги преходи. Круиз контрол, подгрев на ръкохватките, плюс някоя друга чанта за резервоара или за опашката, превръщат R в добър компаньон за път. Ако обаче предвиждате да го карате така, добре е да вземете и по-голямото стъкло отпред, а като единствен недостатък за междудържавно придвижване мога да изтъкна возията. Тя може да ви дойде малко твърда за нашите пътища – седалката не е от най-меките, а работата на окачването просто не може да направи нужния шпагат за да не ви уморят „несъвършенствата“ (изключително дипломатично казано) на родната настилка, дори с опционалния избор на режими. Казано с по-малко думи, S 1000 R става и за дълги пътувания, но ако ще го правите у нас по-добре изберете друг мотор. Може го, но с компромиси, който няма да се харесат на всеки.

Извън града. Там е стихията на S 1000 R (заедно с пистата), избраните вити пътища със свестен асфалт и гледки. HP Shift Assistant Pro системата за смяна на скоростите без съединител работи много добре, а всяка смяна на зъбчатка е съпроводена с изгъргорване на вече серийния титаниев Akrapovic. Без значение дали качвате или сваляте предавка, S 1000 R превръща малко порции бензин в звук, който гали ухото. Убеден съм обаче, че ауспухът може да стане и по-шумен след бърза манипулация с „еврейските звезди“ държащи карбоновия накрайник на гърнето, но за да бъде културен мотора не генерира децибели над регламента. Добре е да отбележа, че Shift Assistant системата е много полезна и при каране на писта и спестява от времето при ползване и на ръката.

Заключението. В голяма степен го изказах в началото, но мога да допълня, че с BMW S 1000 R се свиква изключително бързо и карането му, като „чужд мотор“ трае не повече от 5 километра. Толкова ви трябват по добър път със завои, за да почувствате, че това е вашата машина и че е на ваша страна. А злобата в погледа е насочена към всички останали. 

Текст и фотография: Иван Монев

• Tweet
• Pin it
• Share