Тест: BMW Серия 6 Gran Turismo. По-голяма Серия 5 или маскирана Серия 7?
Карахме новото BMW Серия 6 Gran Turismo до Серес и обратно, след което прекарахме с него ден в центъра на София. Пуснахме се и по Искърското дефиле, така че „тестовият“ цикъл нямаше как да бъде по-пълен. Предлагаме ви детайлна галерия, както и впечатленията ни за чисто новия модел.
Какво точно представлява. Серия 6 GT е доста интересна кола. Тя наследява старата Серия 5 GT, но продължава да ползва базата на Серия 7. Тоест, G32 - заводското означение на модела, може да се приеме (доста условно), като хечбек версия на Серия 7, но с интериора на новата Серия 5. Който от своя страна доста напомня този на „седмицата“… Иначе казано, BMW Серия 6 Gran Turismo e интересна смесица от идеи и технологии, събрани с една основна цел – върхов комфорт при пътуване.
Пространството. Колата е с 81 мм по-дълга от Серия 5 GT, но е по-ниска с 21 мм. Междуосието остава доста щедрите 3070 мм (точно колкото на „късата“ Серия 7 G11), а багажникът е нараснал със 110 литра до минимум 610. При падане на облегалките той може да побере до 1800 литра, което също е със 100 повече от старата кола. За сравнение, Серия 5 Touring може да качи межди 570 и 1700 литра. Супер.
Седалките на втория ред също предлагат настройки, а пространството за краката е осезаемо по-голямо от това при нормалната Серия 5. Жабката е малко скромна, но пък джобовете на вратите поемат и 1,5-литрови бутилки. Вътрешността им е покрита с мек текстил за по-луксозно усещане при допир и най-вече за да не тропат поставените в тях предмети.
Комфортът на возене. Изключителен, което не е изненада, като се има предвид три фактора – дългото междуосие, въздушното окачване отпред и отзад, както и масата от два тона. Серийно 6 GT идва с възглавници на задната ос, а опционално (за пръв път; тестовата кола е такава) могат да се поръчат и за отпред. Тежестта и размерите на автомобила предопределят масивното му присъствие на пътя, а адаптивните амортисьори ‘Dynamic Damper Control’ предлагат няколко настройки. На централната конзола има и бутон, с който колата се повдига с 2 см, за случаите, в които се притеснявате, че неравния терен ще закачи престилката отпред или нещо под колата.
Новите технологии. Освен възможността и за предно окачване на въздух, Серия 6 GT предлага още няколко технологични новости. Като например завиващите задни колела, които правят колата по-директна при динамично каране и по-маневрена при паркиране. Опционалната система ‘Executive Drive’ с активни стабилизиращи щанги (управляват се с ел. механизми), пък допълнително адаптира характеристиките на окачването и прави автомобила по-стабилен при динамично каране.
Което не значи, че се усеща лек. Центърът на тежестта е по-нисък отпреди, колата е по-лека с до 150 килограма отпреди, но Серия 6 GT определено предпочита да се плъзга безусилно напред, вместо да лашка своето 5,1-метрово туловище по тесните завои на Искърското дефиле.
Интериорът. Вече споменахме за пространството, както и че до голяма степен салонът прилича на този при Серия 5. Оттам е познат и новият 10,25-инчов дисплей на iDrive системата, вече чувствителен и на допир, жестовото управление, като тестовият автомобил е екипиран дори и със система за нощно виждане. Площадката за безжично зареждане на устройства е част от пакета ‘Advanced Heating’ (4691 лв.), включващ още BMW Display ключа и подгрева на волана и двата реда седалки.
Изработката създава впечатление за много стабилна, нещо което ни направи впечатление и в Серия 5 Touring.
Динамиката и двигателите. Тестовата кола е в изпълнение 630d xDrive и 8-степенна автоматична кутия ZF (стандартна за всички модификации), версия, която категорично е и ще бъде най-продаваната. Мощността е 265 к.с., максималният въртящ момент 620 Нм, а ускорението от 0-100 трае 6 секунди. GT набира приятно уверено, като дърпането на лоста вляво (Manual/Sport) или дърпането на лявото перо зад волана, не е са толкова необходими, колкото действия за личностно удовлетворение. Кутията е достатъчно съобразителна и пъргава, за да взима сама адекватни решения за избора на предавка. Същото важи и за окачването: режимът Adaptive, който дойде за пръв път със Серия 7 почти прави излишни другите бутони Sport и Comfort. Но понеже свободата да избираш е част от разбирането за лукс, BMW са длъжни да имат и такива. Колата е прекрасен безусилен круизър, който гори една идея малко по-малко отпреди. При движение с магистралните ограничения, разходът спокойно пада на около 6 – освен по-лек, моделът е и по-нисък, съответно и по-аеродинамичен.
Размерите му се усещат най-вече в града, маневрен е, но тесните улички не са любими на колата. Системата от камери и асистенти за паркиране обаче е феноменална – категорично една от най-добрите на пазара в момента. Компютърът сглобява такива изображения, че в един момент може да останете с впечатление, че над колата се движи дрон с няколко камери.
Цената. Както винаги тя е висока, но не сме и очаквали друго. Който иска високотехнологичен автомобил с дължина над 5 метра и трите букви 'BMW', трябва да бъде готов да си го плати. Базово моделът започва от 125 700 за бензиновия вариант с 4 цилиндъра, 258 коня и задно, като достига до базовите 147 700 за 640d xDrive с 320 коня. Тестовата 630d xDrive обаче е екипирана с опции за крайна цена от 202 хил. лв., при базова за модификацията от 140 100. Тоест, ако се специфицира разумно, може да я вземете за малко над 180. Display ключът например е излишна глезотия, а адаптивните LED фарове и въздушното окачване на предната ос са ‘must have’ за тази кола.
Заключението. BMW Серия 6 Gran Turismo е по-скоро по-практична Серия 7, отколкото Серия 5 или 6. Дизайнът на колата е много по-хармоничен от този на излязлата през 2009-та 5 GT, а цената е с около 12 хил. по-висока от тази на идентична, като задвижване Серия 5 Touring. Което далеч не са много пари, като имате предвид, че всъщност получавате комфорта на Серия 7. Въпросът тук вече се свежда до личните предпочитания.
Разгледайте галерията, след което може да кликнете на това BMW 530d xDrive, което е с абсолютно същото задвижване (двигател и скорости), като въпросното 630d.
Текст и фотография: Иван Монев