Изживейте 54-часово вело приключение в Швейцарските Алпи. Галерия

  • Галерия с 27 снимки Галерия с 27 снимки

25 апр 2018

Представете си 3-дневно каране в Швейцарските Алпи, с епични пътеки, страхотна компания и незабравими гледки. Искахме да проверим колко вело приключения могат да се съберат в един дълъг уикенд в Швейцария. Разказ на Trail Queen. Текстът оригинално е публикуван в enduro-mtb.com

Живеем за почивните дни и от опит знаем колко усилия са необходими за планиране на каране в чужбина. Всеки път влагаме часове в проучвания, за да направим всяка минута от пътуването значима и да извлечем максимума от всеки метър в планината. Къде да отидем, за да не загубим много време в път? Как да свържем отделните трасета? Ще намерим ли как да се качим до пътеките или ще трябва да си заслужим всеки сантиметър спускане? Къде ще отседнем за преспиване, за да опитаме местната бира и кухня?

Този път сме поканени от нашите приятели от Rodeo Bike, за да опитаме нов вело маршрут, разработен от тях. Пристигаме на летището в Цюрих, както биха направили почти всички, защото то е свързано с повечето големи европейски летища.

Петък, 10:47 в Цюрих. Летището има директна връзка с швейцарските скоростни железници. Влаковете са оборудвани за колела, а ако вашето още е в сака, дори няма да се наложи да плащате допълнително.

Сменихме влака в Люцерн, за да пристигнем в Майринген. Пътуването продължава в планината с обществен автобус, Postauto. През лятото повечето са оборудвани с багажник за колела, но обикновено само за шест, така че е хубаво да се направи предварителна резервация. Нашият водач беше свършил това предварително, така че нямахме притесения.

В Алпите никога не знаеш какво ти е подготвило времето, дори във Вале, който е един от най-слънчевите кантони. През нощта времето се беше сменило и утрото ни посрещна с удивителна - макар и доста хладна - красота. За щастие слънцето скоро се показа, за да размрази пътеките. Тръгнахме над зоната на дърветата с панорамен преход, който постепенно се превърна в глинеста местност с доста корени и няколко по-стръмни секции.

След дълго спускане от над 1000 метра пристигнахме в долината за късен обяд в местно ресторантче. Щяхме да спим в китна планинска хижа, специално отворена за нас. За изкачването до нея се възползвахме от малкия джип на собственика - някак се побрахме всички. Вечерта завърши със страхотна храна, местно вино и шнапс.

Утрото беше студено (дори мразовито), но бяхме готови за още каране. Ранното ни ставане бе възнаградено с впечатляващите гледки на изгряващото зад планинските върхове слънце. То бързо разтопи пътеките, така че най-накрая да намерим сцепление.

В средата на спускането се натъкнахме на ловна хижа, в която ловците ни поканиха да използваме всичко налично, за да се сгреем - газов котлон, чаши, кафе, Ovomaltine (швейцарска шоколадова напитка), мляко - всичко беше на наше разположение, защото те излязоха на лов.

За обяд бяхме стигнали до Бин, малко селце с къщи в оригиналния стил на долината Валзер - дървени, защитени от гризачи с каменните си основи. Опитахме местния специалитет - картофена тарта, която доста натежава в стомаха - определено достатъчно енергия, за да продължим да въртим.

В изумително есенния (на тази височина) пейзаж комбинирахме изкачвания с леки спускания - комбинация от пътеки и гледки, които оставят усмивката задълго на лицето ти.

След цял ден каране, съчетало слана, слънце, фантастични гледки и преливащи един в друг маршрути в отлична компания, стигнахме до Мюлебах за разпускане след якото каране (не пропускайте висящия мост, свързващ селото с Фюрганген) над самото начало на Рона. Тук ни посрещнаха от следващия хотел.

На сутринта станахме рано, за да се възползваме максимално от последния ни ден. С лифт се качихме до началото на страхотна даунхил пътека с корени и глина. Следваше класика: от Берген до Алеч арена, за да караме успоредно на ледника Алеч преди да се спуснем обратно към Бриг. Доста спускания в този ден, голямо удоволствие!

Гледката към долината, Бриг е в далечината. Все още ни остава много каране. Каменистите и технични участъци са красиво препятствие. Карахме покрай напоителен канал, някога служил да доставя планинска вода на долината.

Пътешествието ни свърши в Бриг и по-точно - на гарата, откъдето се отправихме към дома. Има влак до летището на всеки час, пътува се малко над два часа, така че имахме достатъчно време да си оправим багажа преди полета. Прекарахме общо 56 часа в планината. Като прибавите по три на летището на отиване и връщане, това прави 62 часа за цялото пътешествие. А пътеките, кулинарните изкушения, историите на местните и страхотното преживяване ще останат незабравими. Благодарим ви, момчета и момичета, ще се върнем!

 

Коментирай

Sending ...