Porsche Type 64 от 1939-та. Първото и най-значимо Porsche в историята се продава

Галерия с 51 снимки.

10 Aug 2019

Това не е нещо, което ще намерите в mobile-то. Този приличащ на летяща чиния автомобил е една от най-важните коли в историята: революционното Porsche Type 64 или най-просто казано, първото Porsche. Мислехте, че първият модел е 356? Не, първият е този от богатата ни галерия с източник RM Sotheby's.

1939 Porsche Type 64 е продукт на въображението, инженерната мисъл, таланта и сръчността на Фердинанд Порше. Преди да стигне до изработката на трите екземляра обаче, Проф. д-р Порше работи за Austro-Daimler и Mercedes-Benz, за които проектира ключови коли със задно разположени двигатели, включително побеждаващите машини на Auto Union и, в другия край на спектъра, Volkswagen Beetle Type 1.

Фердинанд Порше бил безкомпромисен инженер, който не се отказвал от идейте си, независимо колко сложни изглеждали за реализиране те. Една такава идея била създаването на спортен автомобил, базиран на Beetle. Порше предложил проекта си на ръководството през септември 1938-ма, като първоначалното име било KdF-Wagen. Т.н. Type 114 бил радикален, със задно разположен двигател, но явно се оказал прекалено радикален за тогавашните разбирания. Проектът бил отхвърлен.

Отхвърлен, но явно Type 114 успял да направи впечатление, защото самите Volkswagen, две седмици по-късно, дават задание на Порше: да направи нов проект за спортен автомобил, който да е съобразен с неособено добрите тънки гуми на Beetle. През това време VW вече произвели няколко превозни средства, базирани на KdF-Wagen, в това число военните Kübelwagen и Schwimmwagen, като планираната спортна кола щяла да бъде десетата разновидност, базирана на KdF шасито Type 60. В този ред, автомобилът следвало да носи означениет Type 60K10, но Porsche класифицирал творението си, като Type 64.

Над Type 64 работели също Ервин Коменда и Карл Фролих, същите австрийци с които, заедно с Фердинанд Порше, разработвали Гран При колите на Auto Union и KdF-Wagen. Екипът създал дървен модел на колата, чиято аеродинамика била тествана в аеродинамичния тунел на университета в Щутгарт, от Йозеф Микл. Любопитен факт е, че гореспоменатото австрийско трио е и основната инженерна сила зад Гран При версията на легендарната Cisitalia (кола, която Пауло Пининфарина ни сподели, в ексклузивното му интервю за Dizzy, че е един от любимите му проекти на Pininfarina).

Чертите на Type 114 и Type 64 могат да се познаят при последвалото по-късно купе 'Gmünd' 356 (от името на градчето, но за него малко по-надолу), но първоначалните идеи, колкото и находчиви да били за момента, изглеждало, че няма да намерят реализация и признание. Докато не дошла пролетта на 39-та, когато било обявено дългото над 1500 км състезание от Берлин до Рим, насрочено за септември същата година. Няколко автомобилни марки заявили участие, в което Националсоциалистическият моторизиан корпус (NSKK) съзрял възможност за демонстриране на сила. Резултатът: NSKK поръчали на Фердинанд Порше да произведе три екземпляра от Type 64. Проектът бил спасен, поне засега.

Смята се, че отговорно за изработката на леката каросерия е Reutter Karosserie, макар, че тази информация така и не е потвърдена. Аеродинамично купе с разделено в две секции предно стъкло, плъзгащи се странични стъкла и преден багажник, помещаващ две резевни гуми с колела (заради пословичната неиздръжливост на гумите на Beetle). Леката конструкция не била заварена, била захваната с повече от 2000 нита, а подът - изработен от алуминиева сплав и обрамчен с алуминиеви тръби. Което е значителна промяна спрямо базата на KdF-Wagen, чието шаси е формовано от стомана.

Стандартният VW мотор с обем 985 куб. см също бил подложен на сериозна преработка. Агрегатът е снабден с два карбуратора Solex, по-големи клапани и по-висока компресия, което резултирало в максимална мощност от 32-40 к.с., значителен скок спрямо стандартните 23,5 коня. Повече от достатъчни показатели за тежащата едва 610 килограма кола – обещаваща рецепта за успех в надпреварата, която така и не се състояла, поради разразяването на Втората световна война.

Първият екземпляр с номер на шасито 38/41 бил записан на д-р Бодо Лаференц от СС, който претърпял инцидент с автомобила, оставяйки машината извън строя за известно време. Въпреки войната обаче, г-н Порше предложил на ръководството да продължи с производството на останалите два от трите планирани автомобила, с цел тестове. Три месеца по-късно била завършена и втората машина, чиято съдба се оказала най-тежка. Type 64 #2 бил пленен от бойците на щатската дивизия 'Rainbow', които отрязали покрива и карали „кабриолета“, докато не гръмнал двигателя, оставяйки останките на машината на произвола на съдбата.

Третата каросерия е завършена през юни 1940-та, но така и не била монтирана на шаси. По това време първият екземляр с шаси 38/41 вече е отремонтиран, като колата се използва от самия Фердинанд Порше, за пътуванията му из страната. Тя често била карана и неговия шофьор Йозеф Голдингер. По време на войната Германия предислоцира производствените си мощности, в опит да ги скрие от Съюзническите сили - Порше мести ателието си в австрийския град Гмюнд. Именно там настанява и своето Type 64 с шаси 38/41, където създава и легендарното 356.

По-късно това безценно парче от автомобилната история встъпва в длъжност на личен автомобил на Фери Порше, синът на великия конструктор, който решава да се погрижи за външния и вид. Начинание за което помага не кой да е, а г-н Пинин Фарина. След това е ревизиран и двигателят, като се вярва, че самият Фери решава да постави на предницата и широк надпис 'PORSCHE', който се превръща и в основа за на шрифта, познат ни прекрасно и до днес.

През юли 1948-ма Фери представя новия си проект: 356. Събитието: състезание в Инсбрук, където Type 64 влиза в ролята на съпътстваща кола. В надпреварата участва австрийският автомобилен състезател Ото Мате. Ото е силно впечатлен от личния автомобил на г-н Порше младши. Толкова впечатлен, че успява да го убеди да му го продаде през 1949-та. Смяна на собствеността, която отваря нова глава в историята на този култов екземпляр.

Мате модифицира двигателя до 1100 куб. см, за да може да се състезава в съответния клас. Освен това, за да може да превключва скорости с лявата ръка, състезателят премества волана и педалите отдясно. Спирачната система е изцяло подменена: на мястото на жилната система от Volkswagen, Мате поставя хидравлична с произход Fiat. В последствие Мате печели няколко състезания, преди моторът и да бъде сменен с 1,3-литрова машина, след което – през сезона на 1952-ра -, пилотът записва впечатяващ брой от 22 победи. От 53-та нататък Мате залага предимно на друг автомобил, като Type 64 влиза в пенсия в личния музей на австриеца.

Ставащата все по-успешна фирма Porsche прави неколкократни опити да купи единственото оцеляло Type 64, но Мате така и не се съгласява да се раздели с него. Porsche му изпращат най-малко 40 писма, предлагайки му пари и бартер за 356 или 904. Мате обаче остава непоклатим. Той рядко показва автомобила пред публика, прави го през 83-та в Пебъл Бийч, а после през 1995-та на „Лагуна Сека“, в рамките на Porsche парад. През същата година, на 88-годишна възраст и след 46 години собственост на Type 64, Мате си отива от този свят.

Две години по-късно роднините му продават колата на д-р Томас Грюбер от Виена, дълновиден ценител и колекционер на марката, който взема участие в нея във „Фестивала на скоростта в Гудууд“ през 1998-ма и 2003-ва, както и в няколко класически ралита. През 2008-ма Type 64 отново сменя собственика си – купува го господин с една от най-големите автомобилни колекции в Германия. Важно уточнение е, че Мате бил запазил оригиналния двигател на 38/41, който по-късно е купен от актуалния собственик на това парче история и монтиран обратно там, където е бил поставен от самия Фердинанд Порше. Платнените и скъсани седалки също са оригиналните, в които са сядали Фердинанд, Фери, Мате и още легендарни имена.

Днес, този на практика безценен автомобил ще бъде обявен за продан в рамките на търга в Монтерей, Калифорния, организиран от RM Sotheby's на 15-17 август. В подготовката за него, това 1939 Porsche Type 64 е било инспектирано от специалиста по марката Анди Прил.

„Виждал съм много специални екземпляри Porsche през кариерата ми, но нищо подобно. Бях изключително внимателен в идентифицирането на автентичността на това Type 64 и неговото шаси. И след, като прекарах няколко дни с автомобила, заключих, че всички ключови компоненти са оригинални, датиращи от 1939-та и 1940-та година. Това е най-значимият екземпляр Porsche и това, че го виждаме в толкова оригинално състояние, е просто изумително“.

Изумителна е и неговата история, нали? На нас ни бе изключително приятно да изготвим този материал и да се поровим из интернет, за да бъдем максимално коректни. Знам, че вие, онези от вас, които прочетохте цялата статия, не сте много, но ви благодарим и се радваме, че ви има. Всъщност, благодарим на всички за интереса и се радваме, че имаме възможността да споделяме подобни истории с вас.