Карахме новото Renault Captur


12 Feb 2020

Какво е Renault Captur? Индустрията го определя със звучащото умно словосъчетание субкомпактен кросоувър..., но по-значимото е, че това e най-важният модел на Renault. Първото поколение излезе на пазара през 2013-та, когато на практика нямаше други конкуренти, с изключение на Nisan Juke. Концепцията се превърна в хит, и сега на Captur му се налага да се бори с най-малко 20 опонента в класа.

Затова французите са инвестирали много пари и време, за да направят Captur MkII максимално привлекателен (основната причина за покупка на такъв автомобил) и практичен (втората по важност причина за покупка на подобен автомобил) отпреди.

Колата е по-голяма във всички направления: 10 см по-дълга, 10 см по-широка 3,3 см по-голямо междуосие, все параметри, предопределящи мястото в купето и обема на багажника. Последният варира с 16 литра в зависимост от позицията на местещата се надлъжно задна седалка, а също и зависи от избора на мотор (114 литра разлика). Но при всички случай е нараснал осезаемо, като при бензинов Captur с бутнат напред втори ред, багажният обем достига до впечатляващите 536 литра или малко по-малко от този на BMW X3.

По-големите размери се дължат и на чисто новата CMF-B платформа, която Renault-Nissan използват за пръв път, едновременно при новото Clio MkV, Captur MkII и Nissan Juke MkII. И която е само за предно предаване – не се лъжете по визията, вече трябва да сте свикнали, че тези модели са само с предни задвижващи колела.

Дизайнът на Renault Captur. Отпред прилича на Clio MkV, откъдето идват и C-образните фарове. Предните светлини са LED, както късите, така и за дългите, дори от най-базовото ниво Life, което е супер. То обаче не включва „дневните“ LED елементи (пълното 'C'), идващи от средното ниво Zen. Също готините LED стопове са серийни за всички версии.

Второто поколение е най-разнообразният по отношение на предлагани варианти в гамата на Renault модел, повече от тези на Megane, повече от тези на Clio. Заедно с опционалните пакети, може да специфицирате екстериора на Captur в около 90 различни варианта. Може да избирате различен цвят на покрива (4 опции, +590 лв.), както и 10 различни цвята на купето, с доплащане 750 лв., ако искате да е металик. Отделно може да специфицирате различни цветове за вложките в броните, вратите и капачките на огледалата (+190 лв.).

Джантите? Life идва със стоманени 16-ки, които може да увеличите на алуминиеви 17-ки или 18-ки. Леките колела са красиви, като единствено визията на барабанните спирачки отзад може да ви развали впечатленията от страничната линия. При Clio MkV има опция за задни дискове, за Captur не сме сигурни. Друг леко странен факт, че погледната отвън, по никакъв начин не може да познаете каква модификация е колата, нито дали е бензин или дизел. Renault са спестили всякакви означения.

Общото впечатление? Свежо и умно изглеждаща компактна кола, която няма ъгъл от който да изглежда лошо. Избягвайте само базовата визия на Life, която идва с черни капачки на огледалата, стоманени джанти и непълните фарове. Харесва ни също, че отворите в бронята под фаровете не са фалшиви и изпълняват истинска аеродинамична роля, намаляваща завихрянията около предните колела.

Renault Captur отвътре. На светлинни години от стария салон. Този път Renault са използвали осезаемо по-качествени материали, като хитро са поставили меки на пипане такива, там където се... пипа най-често.

В най-базовото ниво Life е ужасно скучен, изцяло черен, с миниатюрен дисплей в средата, но то трябва да ви интересува единствено, ако купувате 30-ина или повече броя за фирмата ви. В противен случай гледайте Zen и Intense, където нещата изглеждат доста по-цветни. Или може да ги направите такива, с опцията за избор на различен цвят на безелите на въздуховодите и около скоростния лост – 90 лв.

Седалките са страхотни и приличат на свалени от ново Volvo, особено ако се вгледате в елегантните подглавници. Супер удобни са, като при средното ниво са сиво/черни, а във върховото – кожа и текстил, с образцово прави шевове, каквито понякога липсват в, да речем, BMW и Jaguar.

Още от Life воланът е с бутони и, „O, да!, колко време ви трябваше, Renault!”, дори копчетата на серийния за всички нива круиз контрол са вече там, а не около скоростния лост. Алилуя! Ако искате адаптивен круиз, доплащате 500 лв., а ако колата е с автоматична кутия, перата на волана влизат в цената. Зад него имате дигитално/аналогови уреди – дисплей в средата, заобиколен от не дигитални показатели за горивото и температурата на охладителната течност. В каталога виждаме и цял 10,2-инчов 'My Smart' LCD напълно програмируем панел, но не и в ценовата листа. Явно той ще дойде малко по-късно.

Друг готин елемент – количката на таблото е в същия цвят, като екстериорния на реалния автомобил. Малък детайл, но така го правят Tesla още от първия Model S, а съвсем отскоро започнаха BMW и Jaguar. Audi, Mercedes, кога?

Т.н. свързаност? Captur MkII идва серийно с няколко USB-та и Bluetooth, но и с не особено приятен базов дисплей. Трябва ви този от средното ниво – 7-инчов, или най-добре, пълноразмерния 9,3-инчов „портретен“ панел (790 лв. или 1290 лв., ако го вземете в пакет с якото стерео Bose), който видяхме за първи път в Clio V. Графиките са добри, работата му е сравнително бърза, а навигацията - прилична. Последната обаче не е важна, защото Apple CarPlay и Android Auto свързаността не се доплаща и ви позволява да „отразите“ Wazе-a от телефона си на екрана на колата. Малко неудобство е, че нямате физически бутон за контрол на силата на звука, но него може да управлявате от модернизирания джойстик, стърчащ от дясно на кормилната конзола.

За щастие и контролите на климатика са отделни, физически, познати от върховите нива на Dacia Duster, готини както на визия, така на пипане и функционалност. Интересен e и „Лукс“ пакета за 400 лв., включващ т.н. 'e-shifter' скоростен лост, който няма механична връзка с автоматичната кутия. Изглежда доста по-елегантно от стандартния, а под него се отваря още място за вещи и включената в пакета площадка за безжично зареждане на телефон (200 лв., поръчана отделно). И безрамковото огледало за обратно виждане.

Пространството? Нито отпред, нито отзад не усещате притеснения. Достатъчно място във всички посоки, удобна функция за плъзгане на задната седалка напред-назад и повече място за вещи, отколкото в Captur Mk1. С над 20 литра повече, за да бъдем точни.

Двигателите на Renault Captur. Бензиновите за нови, разработени заедно с Mercedes, които ги ползват при A- и B-Class. Най-слабата версия TCe 100 се задвижва от 1-литров 3-цилиндров мотор със 100 к.с. и 160 Нм, и се предлага само с 5-степенна механична кутия. Следва 1,3-литровия 4-цилиндров TCe 130 със... 130 к.с. и 240 Нм, в комплект с 6-степенна ръчна кутия или 7-степенна с двоен съединител, като същият мотор се предлага и във вариант TCe 155 с 270 Нм. Той идва само със 7 DCT кутия, вдига 100 км/ч за 8,6 сек, а макс. скорост е 202 км/ч.

Дизелите са два, версии на познатия ни от години 1,5-литров агрегат: dCi 95 с 95 к.с. и 240 Нм и dCi 115 с 260 Нм. Първият идва с 6-степенна механична кутия, а 115-конният вариант с такава или 7-степенна DCT. От Renault обещават комбиниран разход от под 5 л/100 км за най-мощния дизел, според новия протокол WLTP.

Голяма новост е и плъгин хибридната бензинова версия 'E-Tech', задвижвана от 1,6-литров атмосферен двигател и два ел. мотора. Тя ще се появи по-късно през годината, като за нея все още няма данни за разхода, мощността и батерията. Французите казват, че ще може да изминава до 45 км само на ток.

Renault Captur на пътя. Окачването е тип Макферсън отпред и очакваната за класа торсионна греда. Captur MkII вози стегнато, но достатъчно комфортно. Ние карахме автомобил със 17-инчови джанти, най-добрата комбинация визия/качество на возията. Тежестта и директноста на волана са точно на място за такъв тип автомобил, като тестовата модификация бе с най-мощният бензинов мотор със 155 к.с. и DCT.

Не очаквайте адреналин, а по-скоро пъргаво придвижване. Над 4000 хил. оборота двигателят не звучи особено комфортно, но това не е R.S. версия и такава няма и да има, така че е в рамките на нормалното. Иначе агрегатът е рафиниран, а 7-степенната кутия сменя прилично, с типичните за механизъм от този тип леко поклащане при редките колебания за избор на предавка. Като цяло е калибрирана добре и напълно се разбира с мотора. „Нашето“ Zen ниво на оборудване идва и с 3 избираеми режима на каране: Sport, Eco, My Sense, без които може да минете спокойно.

Видимостта е окей във всички посоки, а аеродинамичните шумове и тези от пътя, по-малко отколкото в предходния модел. При паркиране е добре да имате паркинг сензори в задната броня, които обаче идват от средното ниво Zen или срещу 290 лв. допълнително. Или с най-скъпия от ценовата листа пакет „Сити“, включващ камера отзад, сензори и отпред, ел. огледала и безключов достъп и палене – 2360 лв.

По отношение на асистентите, новият Captur е добре оборудван още от базовото ниво. Освен трибуквените абревиатури, касаещи спирането и сцеплението, колата идва със система за разпознаване на пътните знаци и следене на дистанцията до автомобила отпред, предупреждение за напускане на пътната лента и криуз контрол. Бихме препоръчали да доплатите 500 лв., за да бъде последния адаптивен. Може да добавите и асистент, връщащ ви в лентата.

Цените на Renault Captur. Най-достъпният вариант е TCe 100 в Life ниво за 32 490 лв., но не е особено примамливо, при положение, че за 1500 лв. повече го взимате в напълно адекватното Zen. Версията със 130 коня започва от средното ниво и 35 800 лв., а топ бензинът със 155 коня е 44 190 лв. и изключително в Intens. В случай, че искате нафтов Captur, той започва от 35 690 лв. за версията с 95 коня (в Life, по-добре не) или 115 коня за 2300 лв. повече в средното Zen.

Нашият избор? TCe 130 с DCT и средно ниво на оборудване или dCi 115, също в средно ниво и с ръчка. Вие обаче, в случай, че колата ви е интересна, е добре да кликнете на скрийншота на ценовата листа, за да си отворите... пълната ценова листа на модела. Най-долу пък ще видите корицата на каталога. С едно кликване или докосване от тъч, го сваляте директно.

Заключението за Renault Captur. Много приятно изглеждащ и практичен градски автомобил, чиито интериор вече не изглежда евтин и чиято визия вече по-скоро наподобява малък SUV, отколкото ван. Определено подобрен в правилната посока, за да гарантира на Renault успех, като при Captur MkI. Сега обаче има и достойна конкуренция. Изборът? По-скоро въпрос на визуални предпочитания и малко сметки.

Текст и фотография: Иван Монев

Сбогом V10!