„ЕКО 24 часа на България“: Какво е да направиш 53 хил. обиколки с карт за 1440 минути

  • Мега силна галерия с 93 кадъра! Мега силна галерия с 93 кадъра!

13 окт 2020

„Искаш ли да участваш в първото 24-часово картинг състезание в България?“ Отговорих с „Да!“ без въобще да се замисля, какво би ми коствало това, какви са правила и коя ще бъде пистата. Защото усетих, че това е един от онези моменти, в които най-доброто решение е най-бързото решение. Както се и оказа в последствие.

Страхотно състезание, невероятна атмосфера, прекрасни хора, много различни хора. От тотални аматьори и дебютанти, като мен, през състезатели с опит, до категорични професионалисти, дошли с кемпери от Франция, Италия, Белгия и откъде ли още не, почти седмица преди надпреварата. Там бяха също Тедо Кабакчиев, Ангел Караньотов, Григор Григоров, Павката Лефтеров и други мега спортисти от различни сфери. Надпревара, която бе не само първото денонощно картинг събитие у нас, но и първата 24-часова моторна надпревара въобще.

Какво е усещането? Адреналин, страх, фурор, умора, спокойствие, респект и удоволствие, повтарящи се в различен ред, постоянно, не само през всичките 24-часа на състезанието, но още през предния ден. През петъка, който бе отреден за свободно каране и който целеше да ни запознае с пистата.

Нашият отбор ‘Eko & Friends’ бе съставен предимно от любители, 8 човека, начело с Данчо, който караше на професионално ниво и който положи страхотни усилия да просветли нас незапознатите с… целия регламент на състезанието и неговата механика. Резултатът? Последни в класирането, но с огромно задоволство от случилото се, което може и да ви звучи странно, но е самата истина. Защото опитът от тази надпревара е безценен, както и емоциите от нея, от срещата с останалите, атмосферата.

Трудностите? Когато си аматьор те нямат край. Най-страшно за мен бе след 01:00 часа, защото освен, че вече бе тъмно, организаторите смениха… посоката на каране. Идваш на писта, която не си виждал през живота си, качваш се да караш карт, който е двойно по-мощен от тези, които си карал досега, едновременно с още 30-ина бързи машини около теб. И тъкмо когато свикнеш с траекториите, точките на спиране и спецификите на всеки завой, виждаш двоен карт със сигнална лампа, пред него червено Porsche 911 GT3 RS, които оглавяват колоната и елегантно я водят към обръщане на посоката. Докато на старт-финалната права гърмят ефектни фойерверки. При-каз-ка. Добавете и вече прилично натрупана умора, студа и запотения визьор и се опитайте да си представите как се чувствах аз и моите съотборници, може би само с изключение на Данчо.

Истината обаче е, че с пистата се свиква бързо, а със самия карт се свиква най-добре, когато се умориш. Това е абсолютен факт. Когато вече си хванал ритъма на състезанието и когато тялото ти започне да изпълнява движенията за управление на мощната 13 к.с. „количка“, не толкова водено мисълта и разума, колкото от мускулната памет.

Регламентът накратко? Всеки отбор може да бъде съставен между 3 и 8 човека, минималното каране на човек е 15 мин, а максималното 70 минути, след което трябва да се направи смяна в бокса. Всеки тим трябва да направи минимум 30 влизания в пита, като преди всяко излизане на пистата състезателят се чекира с електронна гривна, отчитаща че кара точно той. Има и минимално време за престой в бокса – 1 мин. и 45 секунди, напълно достатъчни за смяна на каращия, настройка на педалите и седалката и зареждане на карта с тежести. След, като вече си в седалката и синята лампа на скенера ти е казала, че знае че това си ти, чакаш до голям дисплей в очакване на ключовите 01:45. Повечето състезатели смачкват зеления педал ое на 01:43, за максимална ефективност.

Тежести? Да, за да бъде максимално честна надпреварата всеки пилот се мери на кантар с пълната си екипировка и ако е необходимо, товари карта с метални тежести, за изравняване на масата с минималната за една от двете категории – 83+ и 93+ кг. При всяко слизане от машината, пилотът е длъжен да разтовари карта и да мине през кантара с тежестите в ръце. В противен случай търпи наказание.

Сменят ли се гуми? Зарежда ли се с бензин? Неизбежно е, но системата е доста хитра, защото всеки отбор получава нова машина при всяка смяна на пилота. Тази практика има няколко предимства: първо, няма как всички картове да бъдат абсолютно еднакви, винаги има по-бързи и по-бавни, което би ощетило даден отбор и би било предимство за друг. Кой с коя машина стартира решава компютър в началото на надпреварата, на абсолютно случаен принцип. Докато вече караните картове се заредят или преобуят при нужда, на разположение на следващия пилот е вече подготвена машина. Състезателният номер е един единствен за всеки тим, върви с транспондер за засичане на времето и се мести от карт на карт за секунди, залепяйки се с велкро. Гениално!

Класирането? В категория PRO, първи пресякоха финалната права френският отбор на „MRK Pro” с 1584 обиколки и изминати 1671 километра, следвани от белгийския отбор „Kart Events.BE”. На трето място се класира българският отбор „GLS Racing Team”. В категория GOLD първи се класира белгийският отбор „Jakpom”, а на второ място – швейцарците от „Eiriz Racing”.

Голямата изненада на „Малкия Льо Ман“ беше „Отборът на звездите“, който завърши на почетната трета позиция в категория GOLD. В звездния екип се включиха спортни легенди на България като автомобилния състезател, печелил 24-часа на Нюрбургринг – Павел Лефтеров, рали пилота и европейски шампион – Крум Дончев,  световния шампион в Супер Ендуро сериите – Теодор Кабакчиев и ултрамаратонеца – Красимир Георгиев. Заедно с тях караха актьорът Асен Блатечки, кулинарят и ТВ водещ Лео Бианки, бийтбокс изпълнителят Александър Деянов – Скилър и певецът Рафи Бохосян. Макар и разнороден, отборът показа изключителна солидарност и завидни картинг умения, които доведоха до престижното им класиране.

Догодина? Стисвам палците си още отсега, защото това събитие не може да се сравни с нищо друго. И защото този спорт заслужава повече подкрепа и популярност. Може да се практикува и от аматьори (доказахме го и ние), и същевременно се практикува и от професионални пилоти, каращи в серии, като Формула 1. И накрая, похвала за организаторите на които не завиждах в нито един момент. Справиха се брилянтно!

Текст: Иван Монев

Коментари
Коментирай

Sending ...